ЯСНОВИДСТВОТО - П. М-В

[valiamaria]

П. М-в

ЯСНОВИДСТВОТО

Както всяко необикновено явление ясновидството е било предмет на разни обяснения. Нищо чудно, че в повечето случаи те са били погрешни — знае се, че най-често предсказването се счита като синоним на измама.

Безспорно, с ясновидството се е злоупотребявало твърде често, един факт, за който окултистите съжаляват най-много. Но, както е известно, може да се спекулира и с всяка друга наука, с всеки занаят. Упрекът за злоупотреба засяга, следователно, не знанието или способността, а техните носители.

С оглед на това, да се смесва ясновидство с измамничество, ще рече волно или неволно да се дообъркват и така обърканите представи, които има широката публика върху разглежданата материя.

Ние нямаме никакво основание да защищаваме каузата на професионалните гадатели, а още по-малко мошениците в тая област и то по простата причина, че истинският окултист не използува своите езотерични познания за материални облаги. Но, в интереса на истината ще трябва да кажем няколко думи върху спорната проблема.

Преди всичко нека напомним, че отричането не доказва абсолютно нищо в случая — обстоятелството, че амебата или мравката нямат представа за човешкия свят, сигурно не пречи на последния да съществува.

Кой допускаше до преди няколко десетилетия наличността на оня океан от етерни вълни, в който сме били потопени, и които едва радиото и други приемници ни разкриха? Впрочем и сега могат да го констатират и използуват само ония, които имат на разположение един такъв апарат.

Опитите на Лаковски показаха, че при ориентацията на пощенските гълъби може да се говори за естествено радиопредаване в буквалния смисъл на думата. Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания. Когато гълъбите наближили испанската столица, радиопредавателят е бил поставен в действие и те са изгубвали своята ориентация и започвали да обикалят около емисионната станция. Гълъбите са могли да продължат своя праволинеен път, само след като е било спряно предаването. Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото.

Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца,

От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие.

Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние. На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише. За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен свят.

Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у човека, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука. Други говорят в случая за пробуждане на истинското „Аз" или безсмъртния Дух на човека. Това пробуждане е било обект на прочутия девиз на древните посветени: „Познай себе си!"

Ето какво казва на тая тема един индийски философ:

„И действително, както като знаем химичните свойства на една капка вода, знаем свойствата на всичката вода, където и да бъде тя, също тъй, като знаем, кои и какво сме ние самите, ние реализираме основната истина. Човекът е синопсис (миниатюрна картина, миниатюрна таблица) на вселената. В него се отразява всемирът. И всичко, което съществува в Макрокосмоса, т.е. във вселената, може да бъде намерено в микрокосмоса, т.е. човека. За това, знанието на истинското „Аз" е най-висшето знание, към което може да се стреми човек. Нашето истинско „Аз" е божествено и е единосъщно с Бога. Това в тоя момент може да ни се струва като теория, но колкото повече се приближаваме до началната истина, толкова по-ясно разбираме, че това не е теория, а реален факт. Ние ще разберем, че сега дремем, сънуваме, като в своето незнание си въобразяваме, че сме това или онова отделно лице, но, както обикновено бива, че всичкият опит, който сме придобили на сън, се оказва съвсем малоценен след пробуждането ни, тъй и всичкото знание в мира на явленията, на което сега придаваме толкова голямо значение, ще ни се покаже твърде малоценно и маловажно след пробуждането ни от съня, който тук наричаме живот. Тогава ще разберем, че всички почти истини, които придобием по разните пътища на науката, зависят от знанието на „Себето" и ще разберем, че знанието на „Себето" е основата, на която трябва да бъде построено всичкото феноменално знание".

(По Д-р Върбишки: „Дъновизъм, Окултизъм, Теософия", стр. 29-30).

Древната мъдрост познава и методи за систематичното развитие на шестото сетиво от нивото на смътно предчувствие до високите степени на ясновидството — зрително, слухово, мирисно и пр. — и то в настоящето (пространствено), в миналото и бъдещето.

Най-прекият път към практическото разрешение на тоя въпрос си остава, разбира се, наблюдението и особено личният опит. Някой, напр., сънува някакво събитие в повече етапи, които не е лесно да се предвидят и които впоследствие се сбъдват не символично, а буквално и то в същия ред.

Много по-често се среща друга една опитност. Някой Ви е казал доста верни работи из Вашето минало и Ви предсказва други за в бъдеще, между които и нещо съвсем невероятно. И въпреки всичко, тъкмо това невероятно се сбъдва след време наред с останалото.

В окултната литература са изнесени много такива случаи.

Нека забележим, че когато говорим за окултна литература, ние визираме не баласта в тая област, какъвто сигурно не липсва, а на първо място трудовете на хора като Д-р Анни Безант, Д-р Р. Щайнер, Д-р Ханиш, Д-р Анкос (Папюс), Макс Хайндъл, Седир и др., чиято научна и морална стойност не подлежи на съмнение.

Но, ако г-да критиците нямат доверие в окултните източници, какво ще кажат за свидетелството на Великите духовни водачи на човечеството — на Христа, напр. — в полза на ясновидството?

Ако и то не представя достатъчна гаранция за модния скептицизъм, който често гледа на живота на Великите Учители като на митологични предания, какво ще противопостави той на категоричните мнения на най-компетентните авторитети в областта на метапсихичните изследвания — Крукс, Райхенбах, Фламарион, Майерс, Гърней, Сиджуйк, Барет, У. Джеймс, Ходжсон, Тишнер, Щренк-Ноцинг, Рише, Лодж, Боцано, Дриш, Ости, Карел, и др., които изнасят стотици безспорни случаи на ясновидство, и специално на твърденията на Крукс, Майерс, Джеймс, Рише, Лодж и др, които са започнали като скептици, нещо повече — като противници своите проучвания върху ясновидството?

Ние пропускаме хилядни факти, отбелязани в окултната книжнина или установени от официалната наука. Ще споменем само тоя с големия философ и мистик Сведенборг, който бе видял и описал в Гьотеборг избухването на един голям пожар в Стокхолм. Както е известно, това прозрение, което се бе потвърдило впоследствие във всички подробности по време и място, е заинтересувало живо друг един колос на философската мисъл —- Кант.

От многото меродавни мнения върху разглеждания въпрос нека цитираме едно — това на д-р Ал. Карел от Рокфелеровия институт, един от най големите биолози и физиолози на днешно време:

„Съществуването на ясновидството и телепатията е факт, получен непосредствено от наблюдението. Ясновидците долавят без посредството на органите на сетивата мисълта на друго лице. Те схващат също събития, повече или по-малко отдалечени в пространството и времето. Тая способност е изключителна. Тя се развива само у много малък брой хора. Но в зачатъчно състояние тя съществува у много хора. Тя се упражнява без усилие и от само себе си. Тя изглежда много проста на ония, които я притежават. Тя им дава за някои неща по-сигурно познание, отколкото това, което се получава чрез органите на сетивата".

(„Човекът — тоя неизвестен", стр. 149).

Знае се, че има два вида скептици — едни отричат всякакви окултни явления и дисциплини, убедени, че застъпват последната дума на науката; други познават постиженията в областта на парапсихологията, но и те предпочитат да си закриват очите пред фактите, тъй като не могат да ги съгласуват със своя мироглед.

Трябва, обаче, да се подчертае, че в случая не се касае за теории. Теориите и обясненията са отделен въпрос. По-важни от всичко са фактите, особено тия, установени от гореспоменатите първоразредни представители на официалната наука по един колкото критичен, толкова и безспорен начин. А фактите съвсем не зависят от нашето положително или отрицателно отношение към тях. — Едно време учените съветници на Фердинанд II Испански с „желязна логика" доказаха немислимостта" на Колумбовия план да открие западен път за Индия. Всичко това, обаче, както се знае, не измени с нищо фактическото положение.