ПЪТ ЗА СПАСЕНИЕ

[valiamaria]

ПЪТ ЗА СПАСЕНИЕ

Няма живо същество на земята, което да не страда повече или по-малко. На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото може да понесе. Великите хора носят велики страдания. Който страда и носи разумно страданията си, той е герой.

Христос казва: „Който не вдигне кръста си и не ме последва, не е достоен за мене". Кръстът подразбира страданията. „Който не понесе страданията си и не тръгне след мене, той не може да наследи вечния живот." Човек се изпитва чрез страданията. Те са пробният камък за изпитване силата и характера на човека. Който издържа страданията, той е силен човек. Благодарете за страданията, които разумният свят ви дава, но сами никога не си създавайте излишни, ненужни страдания.

Вдигнете кръста си и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта, като път към спасение. Друг път за спасение, друг път към Любовта, освен страданията, не съществува. Стремете се към пътя на Любовта, дето противоречия не съществуват. Докато страдате, вие не сте влезли още в пътя на Любовта.

Скърбите и страданията продължават живота. Без тях човешкият живот щеше да бъде по-тежък и по-къс, отколкото е в действителности. Дойдете ли до страданията, не ги избягвайте, но кажете, както българинът казва: „Ела зло, че без тебе по-зло".

Щом човек започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят. Те носят нечувани блага за човека. Дето са страданията, там са и радостите. Понякога страданията идат и като резултат от кривите възгледи на човека.

Ако Христос не беше пострадал, и Той, и човечеството щяха да се лишат от благата на живота. Даже голямото страдание е за предпочитане пред малкото мъчение. Страданието е път, който води човека към спасение.

На всеки човек се дават страдания според степента на неговото развитие. Колкото по-големи са страданията на човека и може да ги издържи, толкова и умът му е по-добре развит. Страданието показва степента на човешката интелигентност. Колкото пострада човек, толкова по-интелигентен е той. Днес човечеството страда повече, отколкото в миналото, защото е по-развито в умствено отношение. Колкото повече се развива човечеството, толкова повече се увеличават страданията му.

Пътят на страданията е неизбежен; всеки сам трябва да го извърви и то пеш, без никакви превозни средства. Затова благодарете за страданията, които ви са дадени, понеже те носят блага за душата ви. По този начин няма да преувеличавате страданията си и да мислите, че съдбата ви е непоносима. Не мислете, че Провидението е по-жестоко към вас, отколкото към другите. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова и радостите му са по-големи.

Работете върху себе си и помнете, че човек не може да се развива без страдания. Обработвайте дарбите и способностите, които са вложени във вас. Тогава във вашия живот ще участвува Божията благодат и Неговата светлина и топлина. Само по пътя на страданието ще стигнете до Любовта, която ще развие вашите дарби и способности. И ще разберете, че пътят на страданието е път към спасение.