ПРОФ. ОЛ. ЛОДЖ ЗА ЯСНОВИДСТВОТО - П. М-В

[valiamaria]

П. М-в.

ПРОФ. ОЛ. ЛОДЖ ЗА ЯСНОВИДСТВОТО

Проф. Лодж, бивш ректор на Бирмингамския университет и член на Кралското научно общество, е един от най-големите физици на нашето време. Достатъчно е да споменем, че той е изобретил първия практически безжичен телеграф за късо разстояние и че е съоткривател на Херцовите вълни.

Като възпитаник на 19. век, на младини проф. Лодж, както впрочем и проф. Рише и др., не е искал и да чуе за съществуването на никакви метапсихични феномени. Едва „след редица експерименти той се е убедил в тяхната реалност". Но Лодж не е спрял там. Въпреки всички неудобства, които обикновено придружават всяка пионерска работа, той се е застъпил за тия непризнати и осмивани истини в няколко книги, една от които — „Защо вярвам в безсмъртието на човека" — е преведена и на български.^[1]

Център на тежестта в тая книга е, разбера се, въпросът за продължението живота на човешката личност след смъртта на физическото тяло. Все пак, авторът е засегнал в главата „Изложение на няколко психични феномени" ясновидството, предсказанията, психометрията, съобщението с мъртви и оракулите. Поради липса на място ние ще предадем само по един случай от първите два отдела и то значително съкратени, придружени от няколко заключителни мисли на Лодж.

Ясновидство

Пример за дейност, проявена след смъртта. Усилия да се изправи една грешка

Джеймс Шафен бил земеделец в графството Деви, Северна Каролина, Съединените щати. Той бил женен и имал 4 сина. На 16.11.1905 г. споменатият Шафен е направил своето завещание, с което оставил целия си имот на третия си син Маршал, като не предвиждал нищо за своята жена и за другите си трима сина,

Шестнадесет години по-късно, на 7.9.1921г., завещателят умира вследствие на едно падане, а след 2 седмици неговият трети син приел наследството.

Няколко години по-късно, обаче, през 1925 г, се случили странни събития. Вторият син на покойния Шафен, именно Джеймс Пинкней Шафен, започнал да сънува често баща си. Веднъж той го видял облечен в черно пардесю. Тоя път духът на бащата му казал: „Ти ще намериш моето завещание в джоба на пардесюто ми."

Смятайки, че духът на баща му иска да изправи някаква грешка, Джеймс Пинкней Шафен отишъл при майка си да потърси пардесюто, но се оказало, че го няма — майката го дала на най-големия брат Джон, който живеел в графството Йадкин. Джеймс Пинкней отишъл там и намерил пардесюто, вътрешният джоб на което бил зашит. Като го разшил, той намерил малък свитък хартия, съдържащ само следните думи: „Четете 27 глава на битието в старата Библия на баща ми."

Смятайки, че се касае за истинското завещание на стария Шафен, Джеймс Пинкней искал да има свидетели и затова замолва своя съсед Томас Блякуелдър да го придружи. Двамата, ведно със своите дъщери отиват при майката, за да дирят старата Библия. С доста труд тя е била намерена, но била така разнебитена, че се разпаднала на 3 части, когато я извадили от чекмеджето. Г-н Блякуелдър взел частта, съдържаща книгата на Битието, намерил 27 глава, дето два листа били сгънати един върху друг, за да образуват нещо като плик. Там било намерено завещанието от 16.I.1919 г. със следното съдържание, което ние предаваме малко съкратено:

„След като прочетох 27. глава от Битието^[2], аз заявявам своята последна воля и моето завещание както следва: аз желая, моят малък имот да бъде разделен по равно между четирите ми деца. Ако жена ми живее още, всички трябва да се грижат за майка си."

Въпросът е бил разгледан от съда в Сев. Каролина през декември 1925 г. След изложение на подробностите, дошло се до единодушно съгласие да се приеме новото завещание като напълно законно, а старото да се анулира и отмени.

Предсказание

На 3. май 1913 г. съпругата на проф. Лодж е била на чай при своята приятелка мис Клариса Милс в Лондон. Домакинята е поканила и една ясновидка, г-жа Вера, за да се устрои един сеанс по интуиция, без транс.

Нищо особено интересно не се е случило, но г-жа Лодж си е взела няколко бележки от говореното. Тия бележки били впоследствие преписани от сина на Лодж — Раймонд. Ето ги с малки съкращения:

„Един дом всред полето; радостно настроение. Една река, течеща покрай градината. Къщата изглежда съвсем дълга, като една сграда доста низка и обширна. Една ливада се простира надолу към реката. На една височина градината се наклонява към ръката. нещо старинно, една църковна врата. Всичко остаряло, няма две стаи, които да си приличат. Степалата са ниски и твърде особени — изкачва се едно стъпало и се слиза по друго. Някои предмети са дълги и тесни, с различни форми. Нещо, което ще има връзка с Вашия живот. Малко преддверие, ниска къща, стар дъб. В тоя дом Вие ще живеете някога. Големи висящи картини, стари картини. Лицевата стена прилича на каменна. Това е всред хълмиста полска местност. Далеч от гара. Един павилион, който се простира напречно, една маса и столове във вътрешността му, фасадата стъклена."

Дотогава семейство Лодж е живяло само в околността на големи градове и по онова време нямало никакви изгледи, че ще живее някога в полска къща.

На следната година избухва войната, а през 1915 год. пада убит синът на Лодж — Раймонд.

Много по-късно, през 1919 г., Лодж напуска поста си ректор на Бирмингамския университет и трябвало да се дири малка къща. При спиритическите сеанси Раймонд, вече отвъд, изразява своя интерес относно това, което той нарича „лов за квартира" на семейството.

Най-после Лодж се спрял на една къща, разположена в Сити-Гардън в Лондон. Раймонд не бил много доволен и забелязал, че стените са твърде тънки, за да има тишина и спокойствие и че липсва място за книгите на Лодж — нещо, което било напълно вярно. И все пак семейството направило приготовления да наеме къщата.

Майката заминава за Франция и през това време дошло повторно съобщение по обикновените пътища: „Кажете на майка ми да престане да търси къща. Аз намерих една и се надявам, че ще я вземете — Раймонд".

Докато г-жа Лодж отсъствува, г-н Лодж отива през месец юли да направи посещение на своите приятели Лорд и Леди Гленконър в Уйлфорд Мянър, едно хълмисто поле, напоявано от пет малки рекички.

Един след обед, отивайки на разходка, Лорд Гленконър и Лодж посетили една стара ферма в долината на р. Авон. Постройката е служила на миналия стопанин за чифлишка сграда, после е била купена от Лорд Гленконър, който я мобилирал през войната, за да служи за жилище на офицери. във връзка с това били поставени няколко стари картини, семейни портрети, спортни изгледи и т. н.

В това време — 1919 г. — постройката се поправяла и работниците били почти изкарали преддверието, защото стопаните сметели да я дадат под наем. „Защо не я дадете нам?" — запитал Лодж. Стопанинът нямал нищо против, но смятал, че къщата не ще подхожда на Лодж, защото била много далеч от гарата и още по-далеч от Лондон. И Лодж бил на това мнение, защото още нямал намерение да се оттегля в дълбока провинция.

Намесила се, обаче, дъщерята на Лодж и след няколко телеграми до г-жа Лодж, къщата била ангажирана.

Веднъж настанени в новото жилище през 1920 год, Лодж преглежда книгите на Раймонд и попада на преписа от бележките на майка му за сеанса с г-жа Вера, състоял се преди 7 години. Семейството е било изненадано от описанието на една къща, което почти точно схождало със сегашното жилище.^[3]

Измежду всички подробности, които били в съгласие с описанието, преддверието било най-забележително. Изградено набързо, то имало една истинска църковна врата. Лодж отбелязва, че тя е била поставена тук едва след войната, т.е. дълго време след видението или предсказанието от 1913 год. По онова време не е съществувало и самото преддверие.

Що се отнася до другите второстепенни подробности — един стъклен павилион на южната страна на къщата с маси и столове бил направен от Лодж, обаче, правейки го, той ни най-малко не си спомнил за никакво предсказание по тоя въпрос.

В друг един сеанс, станал в присъствие на г-жа Леонар в Лондон, Раймонд изказал своята радост, че неговите са се настанили в къщата, която той е имал пред вид, и се надявал, че тя ще ги задоволи и ще благоприятствува за здравето на майка му.

Лодж завършва тоя отдел със следната бележка:

„Целият този случай, доколкото той засега Раймонд, е само един от многобройните примери, в които той е показвал знанието си на текущите събития и ни е бил полезен; до тук всичко е просто и лесно обяснимо. Но как да си обясним предсказанието на г-жа Вера — ако това е предсказание — направено тогава, когато ние нямахме никакво намерение да напускаме околностите на един модерен университетски град, нито някаква мисъл да живеем всред полето; и как да си обясним, в частност, възможността да се предвидят подробностите на една къща, която по онова време се е намирала в други ръце и е била употребявана за ферма: ето неща, които аз не мога да разбера. Аз не разбирам също така предсказаното съществуване на старите картини (фигури) в едно жилище, което е било тогава съвсем немобилирано до времето, когато лорд Гленконър през време на войната е внесъл там тези картини и мебели, за да го направи годно за живеене за офицерите, на които го отстъпил.

Аз нямам също така и най-малката представа, продължава Лодж, за възможността да се предскаже съществуването на една църковна врата, която по онова време не е била там, за която никой не е мислил и която се е намирала в някоя барака или сламеник на около 1 км. разстояние. Аз мога само смътно да се догаждам за нещо като предварително „приготовление" на тия неща в един друг свят, преди да станат на физическия. Защото, както съм казал и на друго место, изводите от настоящето и изработването на планове за бъдещето са нашите два нормални метода за предсказания в обикновените работи на нашия живот.*

Ето и някои от заключителните мисли на Лодж:

„В много случаи способностите на подсъзнателното, тъй както се проявявате в различните случаи на ясновидство и предсказания — това, което проф. Рише нарича „криптестезия", — надминават обикновените граници на пространството, така че разстоянието и непрозрачността не представляват спънка за тези свърхнормални възприятия. Изследвани са също и друг вид случаи, които постепенно са победили скептицизма на тия, които са ги проучвали и са ги довели до заключението, че границите на времето могат да бъдат надмогнати не само в отдалеченото минало, но също така до известна степен и в бъдещето. Въпросът за тия предчувствия и предузнавания е извънредно труден. До каква степен бъдещето е предопределено, така че да бъде възможно предузнаването на това, което навярно ще се случи — това е един въпрос, който засега тайната за същността на времето и който ние не можем да разрешим сега.

Ние знаем, че предвиждането е възможно, що се отнася до неорганическия свет, а в частност относно движенията, изучавани от астрономията, и, следователно, ние имаме право да предполагаме, че едно по-обширно познание, напр., на молекулярните движения и на структурата на материята — би могло да ни даде възможност да предвиждаме разните катастрофи и да се предпазваме от нещастията и конвулсиите в природата, преди да се е появил някакъв външен белег за тяхното идване. Ние можем да смитаме, че Вселената е един резултат на причини и следствия, и че пълното познаване на настоящите условия може да ни позволи да видим признаците на това, което бъдещето ни готви. Ние не притежаваме такива данни, но, ако има по-висши същества във вселената — а би било абсурдно да се предполага, че ние сме най-висшите интелигентни същества (к.н.) — то те могат да притежават средства за познание, които ние не познаваме и да ни съобщават това, което знаят, посредством индивидите, които могат да възприемат такива съобщения (медиуми, сензитиви).

Тия размишления ни водят твърде далеч зад границите на познатата днес наука и ние трябва да напредваме предпазливо в това направление. И, стъпка по стъпка, ние ще открием, че не сме тъй изолирани във всемира, както досега сме мислили; че ние сме заобиколени с разумни същества, за които нищо не сме знаели по-рано. И аз вярвам, че едно настойчиво, разумно и грижливо проучване на фактите ще ни заведе далеч зад границите на днешното ни знание за нещата, въвеждайки ни в области, за които ние днес имаме само смътни и странни понятия. Науката, всъщност, е още в своето начало. Може би тя наскоро ще започне да разкрива реалността на тоя духовен свет, който в продължение на толкова време е упражнявал своето влияние над поетите, светиите и ясновидците, тоя свят, който е бил винаги изворът на вдъхновението и вярата и живителната сила на религиозните движения".

-------------------------------------------------------

[1] Книгоиздателство „Братство" — Севлиево

[2] В нея се разправя, как Яков, вторият син на Исак, е можал да се настани на мястото на големия си брат Исак и така да спечели както първородството, така и благословението на баща си

[3] Лодж прави подробен паралел, който ние изпускаме.