ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ

[valiamaria]

Г. Тахчиев

ЛЪЧИ

Няма по-голяма мъдрост от тази да кажеш истината.

Достатъчно е да говориш истината, за да бъдеш мъдрец.

Понеже малцина са хората, които познават същината на нещата, т.е. истината, затова ние се удивляваме и благоговеем пред хората на истината; те са за нас, както е слънчевият лъч в килията на затворника.

Който само се възхищава на чуждото постижение, той още не може да се нарече реалист. Реалист е онзи, който прави всички усилия и жертви да постигне всичко онова идеално и красиво, да постигне любовта, доброто и истината, от които той се възхищава, когато ги види вън от себе си.

Вместо да се бориш със своя неприятел и да губиш време и сили, прости му от сърце, и ти ще усетиш в себе си радост и разширение; ако не преживееш това радостно състояние, ти още не си простил и сладките плодове на прощението още не си вкусил.

Когато ти нанасят най-голямата щета и се колебаеш да простиш или да се защитиш, спри се и се запитай, щетата, която ти нанасят, по-голяма ли е от тази, която Христос претърпя. Ако не е по-голяма, постъпи като Христа.

Прощението е за силните, за умните, за любещите и богатите и за всички онези, които искрено се стремят към сила, разумност, любов и богатство.

Най-близката и достъпна за всеки човек наука за бързото духовно издигане са самонаблюдението и опитът.

Самонаблюдавай се при всеки контакт с външния свят, каква реакция се образува в твоите мисли, чувства и постъпки, и ти ще намериш правия път на разумно реагиране на външния свят.

Самонаблюдението е единственият и най сигурен признак на пробудено съзнание, на висока култура.

Ако си далече от добри приятели, от добри книги, от духовна външна подкрепа, воювай непрестанно с оръжието на любовта: обичай всички при всички случаи, живей за другите, за цялото и бъди готов да жертвуваш всичко нисшо в себе си: честолюбие, гордост, достойнство, богатство, а дори и живота си. Постъпвай така и бъди сигурен, че ти ще станеш слънце за средата, в която живееш, а над теб и в теб все по-мощно ще блести друго едно велико слънце.

Независимо човек с какво верую е, горните истини са истини за всички хора и те носят само добро на всички, които живеят с тях.

Някои се съмняват, дали са придобили отчасти поне любовта или дали са постъпили в даден момент в съгласие с любовта. Признакът е този: ако при обиди и други страдания търсиш и намираш причините само в себе си и не дигаш ръка за мъст, ти си постъпил в съгласие с любовта.

Всички умни и добри хора по света, хората от културата на братството посяват семената на новата култура,

Старата култура е омагьосаният кръг на насилието и егоизма, а новата култура е културата на жертвата.

Когато човек тръгне по пътя на новата култура, животът му прилича като на зазоряване, като на разпукващо се цвете.

Хората на новата култура са винаги радостни и доволни, работливи, умни и добри. Когато се срещнат, те се познават и където минат, всичко озаряват.