СТИХОВЕ - БЕЛМОРЕН, ДИМ. АНТОНОВА

[valiamaria]

Бeлморен

О, ВРЕМЕ!

О, Време!

Едничко във всемира ти нямаш предeли!

Ти беше и днес си, и утре, и вечно ще бъдеш,

че наниз след наниз от вечности цели

по твоя повеля са вече измрели, —

едничко ти, Време, без мярка до век ще пребъдеш.

 

Не са ли

тези нощи по твоя повеля родени?

И дните размирни и черни не са ли без мъка

от твоите пръсти в години споени ? —

Години без обич и в кърви облени;

години на злоба и мъка, и смъртна разлъка...

 

О, Време!

сал ти си всевластно да пратиш забрава;

да сдиплиш от блясък години за радост и песни;

да вдигнеш земята с десница корава

високо в безкрая, где слънце изгрява —

да сети най-после, какво са чертози небесни...

 

О, Време!

Прати ни на мъките края! Прегради

от злоба да няма до века в земята ни клета!

Звездите — рубини, сапфири, смарагди,

с потоци от слънце, с гирлянди от багри

нека лумнат в небето ни родно от века до века!

Дим. Антонова

ВСЕКИ ДЕН

Всеки ден по един

ти човек обикни.

Всеки ден в свят красив

жив, звънлив надникни!

 

Звезден рой, те летят

покрай нас и зоват —

рой слънца и звезди,

рой сърца и души.

 

Виж ги ти! — В чуден ход,

как вървят светлини.

И пламтят, и зоват:

— Обикни, обикни!