ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ

[valiamaria]

Проф. Емилио Сернаджиото ди Казавекия

ВИТАМИНИТЕ — ЧУДОТО НА НАУКАТА

Кой от моите читатели е имал щастието да види дългите и натежали от плодове лимонови и портокалови градини, с жълти и оранжеви петна в тъмно-зелен фон, да се радва на един парфюмиран въздух, в далечината да вижда интензивно лазурно море, под едно светло-синьо небе? Сетивно празненство, при което зрението и обонянието непосредствено господствуват.

Друго — с по-слаби тонове на багрите празненство, пред градините на Ривиерата: великолепни петна, между зелените зеленчукови градини, които изглежда да излизат от cornu copiae на богинята на изобилието, боядисани червено, жълто и оранжево в доматените и пиперени посаждения.

Друга гама, друга радост в голeмитe овощни милански и венециански градини със сладостта на плодовете; друго празненство, дето преобладава жълтият цвят във вълнуващите се житни морета; друг празник в симфонията на сребристо-сивия цвят и на соления въздух върху фона на препълнени рибарски мрежи.

Тия гледки много пъти служат за сюжет на художника, нsкои от които той нарича погрешно „мъртва природа" — natura morte.

Казахме: сетивно празненство, гдето окото надделява, но, ако разтворим вратите на нашето въображение, притуряме на първото празненство едно друго, защото с помощта на модерната наука, ще можем да вникнем в същността на различните „художествени сюжети", които набързо прегледахме.

Името на гномите, които живеят в зелените растения, в цветята, в овощията, в рибите с хормони, ензими и витамини.

Те не произлизат от страстна фантазия, а са плод на дълги изследователски проучвания на реалната наука.

Тези три категории „магически области", всяко от които има едно име, притежават една всемогъща сила. Стига да се има предвид, че количествената мярка, която биологичната наука употребява, за да определи, кои са минималните количества на всяко едно от тях, необходими за правилното функциониране на нашия организъм, се обозначава с третата буква на гръцката азбука, гама, която представя милионната част на грама.

Да се спрем сега върху витамините, за които днес се много говори, може би премного и произволно и да се върнем няколко крачки назад, за да видим, как стигнахме до тях.

В дневника на първия корабоплавател на нашата сфера Джеймс Кук (роден на 28 октомври 1728 год. в Мартон и убит от жителите на Таити, местност от него обходена, на 14 февруари 1779), намираме следните изречения: „Болестта скорбут" започва да се проявява между екипажа на „Революсион" и тогава лекарите на борда приписваха на болните ръжена извара, каквато имаха на парахода за тая цел. Особено един от нашите моряци бе доста силно заболял. Той бе пил лимонов и портокалов сок, без да намери никакво чувствително облекчение, докато капитан Фурно ме беше уверявал, че двама моряци доста силно заразени от скорбут са били оздравили напълно, след като са употребявали това лекарство".

Преди това един смел изследовател Бекщром разправяше в един дневник от 1734 г., че в дългите морски пътувания, скрофула се поражда поради липса на пресен зеленчук, и, кой знае с какво интуитивно чувство и прочутите пионери на северните морета, като Бугонвил, Банден, Отие, и др. поддържаха същата теза. Един учен, който се е занимавал с моряшките болести, Жилберт Бланк, забелязваше, че тия, които се хранеха изобилно с картофи, не страдаха от скрофули, дори и при дългите пътешествия, докато другите, лишени от картофи, се заразяваха от страшната болест.

Кои са причините на тази болезнена форма, която лекарите Ванл и Мурикан наименуваха „пристанищни болести"? Болести, които, когато не се познаваха витамините, се приписваха на липсата на пресен зеленчук в яденето?

Бентиус, холандски пътник, в една негова книга говори за една много силна форма нервна болест, така наречената бери-бери, която срещал през своите пътувания в далечния изток (1758—1759).

Един друг факт, който привидно нямаше общо с моряшкият болести, бе пелаграта, болест, която бе почнала да се проявява и бе наречена болка на розата от испанския лекар Гаспар Казал Де Овиедо. Той я считаше като една форма на проказа. В 1735 год. почна да се проявява също и в северна Италия, в Унгария, в Полша, а в 1800 год., във Франция и после в Египет.

Забележително е, че пелаграта се беше разпространила, когато употребата на мамалигата, въведена от Бразилия, се разширяваше из цялата средиземно-морска област, близо до Европа. Беше ли, прочее, отрова хубавото жълто златно зърно? Ако ли не, кои бяха причините на тая незаразителна проказа, която жънеше хиляди жертви?

А междувременно разнообразността на неизвестни болести се увеличаваше, като се почне със скрофулата, с елефантиазията, с проказата, но цареше едно смешение на понятията по въпроса.

И ето, един италианец, Гаетано Страмбио в своите статии, публикувани в Милано, в 1784-86-87 години, пояснява положението. Той събира различните инфекциозни микроби в болницата в Леняно, която управляваше, установявайки точната характеристика на всеки микроб, за да може ясно да го различи от всички други форми, с които се смесваше.

В 1886 год. един военен японски лекар описва тази болест и я отдава на липсата на фосфати и азотни вещества в храните. Холандският лекар Ейкман, вдълбочех наблюдател, изпитва внимателно тежката форма, която бързо се разпространява в Изтока, и отбелязва, че в топлите страни, които той е обходил и в областите, където ядат изключително небелен ориз, болестта бери-бери е практически непозната, докато там, където се е разпространил нерационалният съвременен метод за обелване на ориза и лъскането му с вазелиново масло, след като му е отнета и последната азотна и фосфорна част, казано по модерен начин — витаминирана част, бери-бери върлува.

Стига се кулминационната точка, когато в Япония се установяват над 30,000 случаи от заболяването бери-бери, много от които смъртоносни! Ейкман разпростри своите изучвания в остров Ява, където затворниците, според ориенталския обичай, се хранеха предимно с ориз, и неговите статистики доказаха: 29% от ония, които се хранеха с пречистен ориз, се заразяваха от бери-беричен полиневрит, докато ония, които се хранеха само с олющен ориз, бери-бери. се проявяваше само 0.1 на хиляда.

Той възпроизведе върху животни: гълъби, кучета, и зайчето, търпеливи жертви на човечеството, формите полиневрит, срещнати между затворниците на Ява, и получи постоянни резултати. Той забеляза, че когато животните, хранени с пречистен и обелен ориз, се заразяваха от бери-бери, стигаше да им се даде малко трици, или изварка от трици, за да оздравеят.

Логично бе тогава да се предположи, че триците съдържаха предпазни и лечебни вещества срещу лошата форма на болестта.

Докато научният свят обръщаше все повече вниманието си към тия изследвания, намериха се и химиците с техните анализи. Опитаха се да предпазват от заразяване от бери-бери експериментните животни, като им се даваха фосфати и азотни вещества, но бе напразно. През време на опитите нервната система, така тежко засегната и унищожена, предизвикваше прояви, еднакви на ония при отравяне със стрихнин, и после на смъртта! Един млад полски лекар, Казимир Функ, не вземайки под внимание хипотезите, които казваха, че може би се касае за „мъртви храни", в сравнение с „живи храни", възобнови опитите на неговите предшественици и с голяма смелост поде въпроса с химико-биологичен критерий. След много проучвания изолира едно тяло, на което направи анализ; в него намери вещества, които ние химиците наричаме „амини". Тоя продукт, инжектиран в заразени от полиневрит гълъби, предизвикваше незабавното им оздравяване. Тогава Функ сливайки думата „вита" с думата „амини", създаде названието „витамини".

Отвори се нов хоризонт, хоризонт успореден на оня на хормоните и химията победи.

Създаде се категорията на витамините, Познатите форми на скрофула, пелагра, бери-бери, рахитизъм се отдадоха на липса на витамини и подобна хипотеза бе поддържана от Функ в 1913 г., когато изолира от лимона едно вещество, което лекуваше скруфола.

Но триумфалният възход не можеше да продължи в същия ритъм, поради това, че срещна големи мъчнотии. Мъчнотията стоеше във факта, че новите вещества се намираха в много малки количества в растенията — в следи, докато химиците имаха нужда от относително големи количества, за да им направят анализ.

Тогава, благодарение на едно много голямо име в химията, Фриц Прегл, комуто пишещият е бил ученик, се създаде нов начин за анализиране — микроанализата, която позволява да се различават, от химична гледна точка, безкрайно малки частички на вещества с чудно действие и с които природата е много скъперница. При новия метод, дециграмът е заменен с милиграм, тъй като лабораторната везна е докарана до невероятна чувствителност, до милионна част от грама!

И в Италия започна изследването с новите средства на този проблем.

* * *

След тези предварителни думи, логично е да се запитаме: какво са всъщност тези витамини?

Отговорът може да се даде, без да се създават двусмислия; витамините, които днес се наричат също витазими, са химически индивиди, добре познати почти всички; необходими са за редовното функциониране на организмите, от най-нисшия до най-висшия и абсолютно незаменими.

Липсата и недостатъчността на витамини и на вътрешни секреции, за които намекнахме, показва, преди или след тежко нарушение на функциите, затваряне на жизнения цикъл, следователно — смърт.

Могат ли витамините да бъдат разгледани като обикновени медикаменти, като напр., аспирина или сулфамидите, способни да излекуват една тежка болест или една група болести? Не. Поне доколкото се касае за една от ония болести, които са следствие на недостатъчност или липса на един или повече витамини, като скрофулите, полиневрита, пелаграта и рахитизмът.

На първо време, разделяйки витамините, се говори за „фактор А", „фактор В", фактор С". Днес терминологията е преобразена и рационализирана.

Нека запазим, за да ги посочваме и различаваме, знаците на азбуката.

Витамин А; липоразтворим, антиксерофталмичен, антизаразен и фактор на растенето. (Под думата липоразтворим се разбира вещество, разтворимо в мастите; касае се за естествените масти). Що е витамин А?

Жълто - оранжевият пигмент, се нарича бета-каротен. Молекулата на бета-каротина, разделена на две ражда две молекули витамин А. Точно защото ражда витамин А, бета-каротина се нарича провитамин А. Той е част на една серия жълти, оранжеви и червени пигменти (каротиноиди), които съставят багрилното вещество на доматите, на пъпеша, на портокала, на шафрана и др. (фиг. 3).

Характерният цвят на яйчния жълтък се дължи също на присъствието на бета-каротин.

В черния дроб на всички бозайници, а особено в маслото, извлечено от черния дроб на някои риби, като моруната, акулата и др., се намира голямо количество от това помощно ценно вещество, и точно 90- 95% от витамин А, съдържаща се в целия организъм. Кравето масло е богато на витамин А, а маргаринът не съдържа никак. Между растенията, които редовно се поднасят за ядене, най-богати на витамин А са: морковите, спанакът, доматите, зелената салата, зелената бакла, пъпешът, портокалите, кайсиите, пиперът и царевицата.

Интересен е фактът, че багрилното вещество на черупката на варения рак — астицинът, е близък роднина на витамин А.

Може да интересува най-вече жените — майки и съпруги — че витамин А е устойчив на варенето.

Фактът, че тоя чудовищен жизнен фактор издържа на варенето и че съществува в много евтини храни, позволява на всички хора, от каквато и да е класа, да вмъкнат в организма достатъчни количества витамин А. Какъв е механизмът на неговото действие за науката още е непознато. Не е сигурно, че той упражнява едно противоположно действие на тироидната жлеза.

В организма той освен действието за растене, упражнява също една роля на предпазител на мукозите, както доказва и фактът, че неговата липса предизвиква една дегенерация на повърхностните пластове на мукозите, от които един от първите симптоми е ксерофталмията, причина поради която витамин А е наречен също антиксерофталмичен.

Витамин А взима участие също в зрението; наистина, пигментът на ретината (мрежеста ципица) „porpora retinica" или rodopsima е съставен от един протеин, свързан с друга химическа група — „ретинен", която на светло се преобръща във витамин А.

В сънно състояние, витамин А възобновява ретината. Кой можеше да предугади само преди 50 години, че тази производна на морковите — ретинент, може да се преобрази в един от най-важните фактори на хубавите очи.

Други важни функции на витамин А в организма са да предпазва от инфекции, да стимулира образуването на червените кръвни телца, стомашните функции, да подпомага явленията на кърменето и възпроизвеждането.

Какво количество витамин А е нужно за правилното функциониране на нашето тяло? Ето че навлизаме в невероятния свят, който ще ни бъде открит само от микровезната. Средната нужда от витамин А за 24 часа отговаря на милиграма 0.1-0.3, или на милиграма 3-5 каротен.

Това количество се съдържа в 60 грама зелена салата, в 30 грама суров телешки чер дроб, в две яйца, в 10 грама масло, в един литър и половина мляко, в две лъжици рибено масло.

(следва)