УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ

[valiamaria]

Б. Боев

УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО

ЛЮБОВТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛНА ЦЕЛ

„Любовта — това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до Божествения свят."

„При Любовта човек вече истински се самоопределя. Той определя същевременно отношенията си към другите".

„Единствената сила. която магически може да преустрои цялото същество на човека, е любовта. И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне до най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази."

„Запознаването на човешката душа с любовта, това е пробуждането на душата.

„Не започвайте никаква работа без любов!"

„Има закон, който гласи: Любовта ражда любов. И камъка като обикнете, той ще ви обикне. Няма същество в света което като обикнете, да не разбере любовта "

„Знанието ползува човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него."

„Като обикнеш някого, ще заличиш недостатъците му. И най-големия грешник, като го обикнеш, ще се измени, ще стане нов човек, но не изведнъж, но постепенно."

Учителят

В педагогическата литература се говори за любовта като образователен фактор: изтъква се, че тя е най-благоприятната среда, в която може да се върши образователната работа. Но това не е достатъчно. Любовта трябва да се постави като образователна цел, т.е. в училището трябва да се оформи човекът на любовта, на служенето.

Това няма да е насилие върху детето, понеже доброто, възвишеното, красивото, любовта са в глъбините на човешката природа. Човешката душа е храм, в който гори вечният пламък на любовта, на жертвата. Човешката природа не е още проявена.

Преди всичко, учителят трябва да съзнава, да има абсолютно знание, че в детската душа се крият големи богатства, големи дарби н заложби. Той трябва да съзнава, че не влива и не може да влива никакви дарби отвън у детето, а задачата му е да развие тези дарби и заложби, които вече съществуват у него, тъй както семката съдържа свойствата на цялото дърво. Учителят трябва да гради върху онова, което учениците носят в себе си. Те носят в себе си богатства и учителят само трябва да помогне за тяхното обработване. И това трябва да каже учителят на учениците. И те самите трябва да разберат, че крият в себе си големи богатства.

Дарбите и заложбите, вложени в детската душа — това са възможности. Възможностите са на лице, но често те са възпрепятствувани от унаследени или придобити наклонности, навици, предразположения и пр. И едничката сила, която може да се справи с всички тях и да ги превърне в добродетели, в скъпоценни камъни — това е Любовта.

Учителят трябва да даде на любовта първо място в своята образователна работа. Любовта е висшият и непресъхващ извор на радостта. Само онзи, който обича и когото обичат, е щастлив и радостен. Човешката душа чувствува нужда да обича и да бъде обичана. Тогава се отварят безгранични хоризонти за постижения и подем. В третия клас на една прогимназия счупват стъклото на един прозорец. Учителят търси виновния. Един ученик знае виновния, но за да не пострада последният, казва на учителя, че той счупил стъклото. Учителят го наказва, но той претърпявайки наказанието, чувствува голяма радост. През общоевропейската война един войник се хвърлил в мътните води на Вардар и спасил давещия се. После през целия ден войникът се чувствувал щастлив. Защо? — Защото чрез любовта човек проявява своето истинско, дълбоко естество.

Само любовта ще даде възходящо направление на всички творчески сили на детската природа. Тя ще подбуди детето да насочи всички свои сили и знания към работа за една велика цел, за благото на човечеството. Само любовта може да даде на човека сили да устои в честността, справедливостта, разумността. чистотата и милосърдието и при най-големите съблазни, изкушения и изпитания.

Учителят казва: „Кои са първите стъпки на ученика? — Правилото е: Ученикът трябва да започне с любовта! Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието ще почне да се втича в него по естествен начин. Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят. Плодовете на душата зреят само при слънцето на любовта. Душата на ученика расте само при любовта."

При любовта човек влиза в царството на свободата. При нея човек намира себе си, познава себе си, познава и другите. Само като обичаш един човек, можем да го познаеш и да станеш способен да оцениш светилището, което живее в глъбините на неговото сърце. Само при любовта човек вижда красотата, която е разляна в цялата природа. И в малкото камъче, и в тревичката, в духането на вятъра, в течението на реките, в планините, в блясъка на звездите той намира висша поезия и смисъл, изявление на Вечното и Непреходното. във всеки човек той намира нещо свето и велико. Само любовта е в състояние да даде на човека прозрение за красотата, скрита в глъбините на всеки човек.

Само при любовта човек идва до изворите на един велик живот; само при нея той събужда своите творчески сили и почва да чувствува вечните си връзки с всички и всичко, с Цялото. Той чувствува единството, което лежи в основите на цялата природа.

Човекът на любовта е свободен от противоречия. Те не могат да изсушат радостта му, не могат да сломят борческия му дух, да омаломощят силите му, не могат да помрачат светлината и хармонията, в която живее. Любовта организира физическите и духовни сили на човека. Всеки ден се раждат в него нови идеи нови чувства и нови подтици за дейност. Любовта съживява и активира всички сили на човешката природа. Чрез нея човек влиза във вечното обновяване.

Когато през детското сърце протекат кристалните мощни струи на любовта към камъните, цветята, изворите, реките, планините, птичките, хората и пр., тогава то влиза в хармонични връзки с цялата природа, в интимен досег с нейните сили. Става обмяна между него и природата. Животворните сили на всемира се вливат в него и това носи разцъфтяване на неговите дарби и заложби.

За да създаде училището една любовна атмосфера, в която да е потопено детето, преди всичко учителят трябва да бъде с любвеобилна природа. Тогава той лесно ще се справи с препятствията, които може да срещне в своята образователна работа, понеже любовта е единствената сила, пред която капитулират всички препятствия. Външната внимателност, външната нежност и доброта на учителя при обходата с учениците не помагат. Неговата добра обхода може да е само една външна форма, за да постигне известни образователни цели. С това не се постига нищо, защото има вътрешно общение между учителя и учениците. Ученикът с едно прозрение чете в душата на учителя, чете неговите вътрешни мисли, чувства и подбуди. Учителят ще има резултати само, когато любовта, която изтича из неговото сърце, облива детските души и ги стопля, това чувствуват децата. Само тогава детето ще чете и ще учи от обходата на учителя уроците на любовта, ще учи законите, методите и формите на любовта. Само тогава ще стане преливане между учител и ученик. Любовта на учителя ще се прелее в ученика и последният ще почне да обича.

И тъй, любовта на учителя е важен фактор за събуждане на любовта в детската душа. Разбира се, за тая цел трябва за да се употребят и много други методи, които предлага училищният живот. Трябва да се знае, че в случая морализирания не помагат. Едничкият метод е следният: Любовта трябва да се практикува в училището. Тя трябва да бъде преживяна от детето при неговата всекидневна практика. Любовта трябва да стане лична опитност на детето. То трябва да учи законите и методите на любовта чрез дейност. И училището трябва да му даде условия и възможности за това.

Животът е тъй разнообразен, че всеки ден има множество случаи и поводи да се практикува любовта в училищния живот. И всички тия случаи учителят трябва да използува по най-разумен, по най-педагогичен начин. Трябва да се използуват и най-малките поводи да се прояви сърцето, да се отвори душата на ученика за животворните лъчи на любовта!

Работата на детето всред природата може широко да се използува за целта. Учителят казва: „Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, дърветата, планините. Там той търси правилните методи за живот и чистота. Колко множество случаи на любов предлага работата на детето в градината, на полето, в гората при отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета. Детето ще се учи да ги съзнава като живи същества, като души, които то обича. То ще ги отглежда с любов. То ще отива при тях като при същества, които чувствуват неговата любов и са отзивчиви на нея. По този начин неговата работа всред природата ще стане същевременно и школа на любовта. Любовта към треви, цветя, дървета, извори, птички по естествен начин после ще развие любов и към хората. Ако едно дете с любов полива едно цвете или дърво, после ще направи услуга и на един човек.

От друга страна, самата работа на учениците в училищната градина, на полето, в гората и пр. представлява една колективна дейност. А всяка колективна работа съдействува за развитието на социални чувства, дух на взаимопомощ и пр., които са всъщност проява на любовта. Така общата работа на децата всред природата представя една красива школа — школа на любовта, школа за събуждане на космическото съзнание.

Колко много други случаи дава училищният живот за практикуване на любовта, за изучаването й чрез дейност! Например, поправяне на кални, мочурливи пътища в околността, строене на чешми и мостове. Чрез такава дейност детето ще разбере, че изворът на истинската радост е в себеотрицателната работа за другите, в слугуване на любовта!

Случаите за практикуване на любовта в училищния живот са изобилни всеки ден и вещият педагог ги намира и умело ги използува. Напр., във време на планинска екскурзия кой ще поддържа вечерния лагерен огън? Ще се явят ученици доброволци, които цяла нощ нима да спят и ще го поддържат с дежурство. После учителят ще изтъкне при беседа с учениците красотата на тяхната жертва. Ученикът, който през нощта поддържа огъня и гледа спящите лица на своите другари, изпитва голяма радост, и тая радост го възпитава. При разходка в гората децата могат да сипят трошички на мравки. Наглед това е дребна, маловажна работа. Всъщност, чрез умело използуване на такива малки случаи се гради нещо велико в детската душа. По този начин училищният живот става практика на любовта, опитно поле на любовта. Едно малко дело на любовта е една малка семка, посадена в детската душа, която ще даде красиви плодове в по-късния живот на ученика — ща изгради в него един нов човек.

Или при разходка децата срещат едно полустъпкано бръмбарче. С голяма грижливост, внимание и любов те го турят настрана, оправят крилцата и крачката му и с радост наблюдават неговото отлитане. При друг случай могат да спасят давеща се мушичка.

Може да се използува и празнуването на имения ден на учениците в класа. Този метод с успех е прилагал професор Петерсен^[1]: Наближава имения ден На един ученик. Целият клас приготовлява подаръци и програма за отпразнуване. Отделя се за целта специален час; тогава се поднасят на ученика подаръци, изпъват се няколко песни и му се отправят добри пожелания от учениците. Може да се празнува групово имения ден на учениците през месеца. Тези прояви на любовта от учениците към един техен другар представят хубав повод за практикуване на любовта. А и самият ученик, към който е проявено това, ще оцени красотата на любовните, топлите отношения между човешките души. Това може да се използува и за учебни цели. Например, в часа по български ще се напише съчинение на тема: „Как отпразнувахме имения ден на нашия другар X".

Друг повод за практикуване на любовта: един от учениците е болен; посещава го целия клас. Изпяват се няколко песни, отправят му се добри пожелания, съобщават му новини от училищния живот и му поднасят подаръци. В града или селото има един болен, който е без близки, беден и безпомощен. Учениците го посещават, измитат стаята и двора, донасят му вода, приготовляват му топла храна и пр.

Практикуването на любовта в училище и в дома ще създаде у детето подтик да прави услуги и вън от училище и дома. Към това ще ги подтиква и учителят, като използува някои конкретни случаи. Например, когато детето види старец с развързани обуща, с готовност ще се наведе и ще му завърже обущата. Или когато група гимназисти видят тежко натоварени кола, която не може да се измъкне из калта или не може да се изкачи по стръмния път, ще отидат да тикат колата, за да я турят в движение.

За развитието на любовта може да се употреби и методът на съпоставянето или уподобяването. Този метод се състои в следното: Използува се явление из живота в природата за разбиране на законите и методите на любовта и изобщо на вътрешния живот. Например, изворът дава това, което приема из земните недра. Всеки човек трябва да прави, както изворът: да споделя с другите благата, които получава. Слънцето грее над добрите и злите. И човек да прави като него: да обича своите врагове, да им прави услуги и така ще ги спечели. Дървото пуща корени в земята, а с листата си възприема слънчевите лъчи. също така и човек трябва да изучава материалния живот, в който е поставен, но същевременно да изучава и възвишения живот на Духа. Един разметен извор се избистря за пет минути. И човек да постъпва като извора: като дойде в едно отрицателно, подтиснато, нелюбовно състояние, да го превърне в положително, светло състояние. Изворът се избистря, понеже постоянно приижда нова вода към него. Също така и човек, за да направи като извора, трябва да черпи сили от своята Божествена природа. Този метод на съпоставяне или уподобяване може да се прилага при много природни явления. Тогава вече законът на любовта не е нещо отвлечено; той става по-жив, по-реален, по-осезаем.

(следва)

-----------------------

[1] Практиката в училищата по Йенския план, от проф. П. Петерсен, стр. 172