06_2 АДАМ И ДЪРВОТО НА ЖИВОТА – ХРИСТОС

[Albena]

АДАМ И ДЪРВОТО НА ЖИВОТА – ХРИСТОС

 

“Не бой се, мало стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царство.” Това царство е осиновлението, което приемаме от Господа, Неговото изявление на нашето сърце, понеже от самото начало Адам пожела да е като Бога, да познава добро и зло. В реда на нещата той, като позна злото с вкусването на запретения плод и бе изгонен от дома Господен за престъпване на Божествената заповед, трябваше по същия начин да познае и доброто. Това добро беше Христос, бъдещият Спасител на света, Той беше дървото на живота. След грехопадението Адам трябваше да яде изново от това дърво, т.е. от Христа, за да оживее изново. Ако не ядете плътта на Сина человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот. “Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден.” Явно става, че дървото на живота е Христос, Синът Божий. Царството Божие е Духът, който ни възвежда към Бога. Този същият Дух, Който живее в нас и Който се моли и ходатайства за нас, този Дух е с вас и във вас ще бъде, казва Христос на Своите ученици. Това царство, както и сам Господ казва, е вътре у нас. То няма да дойде с изглеждание. Обаче за да влезем в Царството Божие, трябва да се родим изново от Дух и вода. Както Адам, за да познае доброто и злото, трябваше да яде от забраненото дърво на познание, с което ядене той причини своето падение, по същия начин сега ние трябва да вкусим от плътта и кръвта Христова, която е Негов Дух, Негово Слово, и да се възродим в Него, като се очистим от всякой грях. Веднъж очистени от греха, ние сме вече примирени с Бога и имаме вече Неговата Любов да работи в сърцата ни и да ни ръководи благият Му Дух. Ние можем вече да слушаме Неговия глас, както Адам слушаше в рая. С тази разлика, че сега Той ще говори вътре в душата ни, като ни дава уверението всяка заран и вечер, че Той присъства. Ето основата на нашия живот: тя е общението ни с Господа. (42, с. 148)

 

Всеки става такъв, какъвто иска да бъде. Адам беше в рая добре, нищо не го болеше. Но ето че един ден му се поревна да вкуси от последното дърво на рая, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусването на този плод, който влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едно пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинска отрова. Вземи пример: ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да не ти се свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос. Имай Неговото сърце. Желай Неговия ум. Да бъде у вас умът на Христа! (42, с. 157)

 

Как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече Дърво на живота, а другото – Дърво за познание доброто и злото. В чисто окултен и мистичен смисъл под “дърво на живота” се разбират всичките стремежи на природата към Божеството – стремежът, който върви отдолу нагоре. То е приливът, който расте. Дървото за познание доброто и злото, обаче, идва отгоре надолу. Сега, как се е родила смъртта? – По най-естествен път. Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане? – Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не зная как да избегне катастрофата, умря. И всякой от вас по същия начин ще завърши, ако пипне от забраненото дърво – в деня, в който пипне, същото нещо ще се случи с него. Но понеже, когато пипне, той ще влезе в това велико течение отгоре надолу – към Земята, него може само Божествената сила да избави от това течение. Именно затова Христос дойде на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния поток на живота, в обратния процес, който ние наричаме възкресение. (124, с. 58)

 

Като се освободите от греховете си, вие няма да бъдете свързани с първия човек – с човека на греха. Преди две хиляди години още разпнаха първия човек на кръста… Учените казват, че грехът бил разпнат от две хиляди години насам. Защо трябваше грехът да се разпъне на дърво? Понеже грехът дойде чрез дървото, и чрез дървото трябваше да си отиде. Човек сгреши чрез дървото и спасението му дойде чрез дървото. Дървото, през което грехът излезе навън, беше мъртвото дърво, на което разпнаха Христа. Кръстът представя дървото за познаване на добро и зло, а Христос представя живото дърво, на което се развиват листа, цветове и плодове. Казват, че Христос умрял на кръста. Не, Христос не умря на кръста, но каза: “Отче, в Твоите ръце предавам духа Си, а тялото и дървото оставям на хората да се разправят с тях, както знаят.” Като предаде духа Си на Бога, учениците Христови освободиха тялото на Христа от мъртвото дърво, от дървото на греха. Тъй щото Христос не умря, но предаде духа Си в Божиите ръце. За да излезе от тялото Си, Христос трябваше да се освободи от мъртвото дърво, на което беше прикован с гвоздеи. Това значи: духът трябва да излезе от тялото си, да се освободи от ограничителните условия на живота. Такова е положението на всеки праведен човек, който трябва да влезе във вечния живот. (65, с. 121)