Jump to content

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ


Recommended Posts

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Б. Боев

РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ

Свежо пролетно утро. Изгревската полянка е обляна от слънчевите лъчи. Безброй пчелички летят около цъфналите сливи и вишни. Цъфналите праскови при „Котвата" красиво хармонират с тъмнозелените борове. Всичко е в празничен вид. Пролет вън в природата, пролет и вътре в душите. Един светъл радостен лъч стопля сърцата и им говори за красотата и величието на всеки миг, говори за вечното и непреходното в света. Душата в тези мигове разбира, че животът е песен, велика симфония. Един мир почива върху изгревската полянка, една радост се носи във въздуха и душата се пълни с предчувствие за красотата на това, което иде. Почва един от тъй живите разговори с Учителя! Става дума за страданията и радостите в живота. Учителят казва:

— Трябва да гледаме оптимистично на живота. Когато отворите едно езеро, не желайте цялото езеро да изтече. Нека тече, но да не изтича. Не желайте да разрешите всички тайни,

Бодри и весели трябва да бъдете. Вие живеете в един разумен свят. Докато човек мисли по физически начин, радостта му всеки може да отнеме, но като се издигне до едно по-високо съзнание, ще има радост, която никой не може да му отнеме. Тук на земята човек може да има такава радост! Светът иска сега големи оптимисти. Не суетен оптимизъм. Никои са оптимисти при благоприятни условия. Оптимист трябва да бъде човек и при неблагоприятни условия. В човека има несметни богатства!

Нито празни, нито пълни бъчви ще оправят света, а изворите! Извор е това, което иде от Божествения свят. Силата е в непреривната връзка с Великото Разумно Начало в света. Колко е красиво човек да има едно светло съзнание, което е в съгласие с Цялото и да няма никакво противоречие в душата си!

— Как могат да се преодолеят някои желания?

— Няма какво да се борите със своите желания.

Щом си издигнете съзнанието в по-високо поле, те сами по себе си се урегулират. Днешното човешко съзнание е ограничено. То схваща само външната страна на живота. Всемирният живот човек не схваща още.

Видите цъфнало едно малко цветенце. Зарадвайте се. Видите да прехвръква една малка мушичка около вас. Зарадвайте се. Щом се зарадваш за мушичката, един лъч ще те озари, понеже се свързваш с Великия живот,който протича през всичко.

— Каква е разликата между окултист и мистик?

— В мистика има чистота. Той е минал през окултизма. Окултистът е естественик; той изучава явленията в природата, причините и пр. А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството. Мистикът започва с жертвата. Окултистът знае, какви са условията на добрия, на здравия живот, а мистикът вече живее новия живот,

Най-прекият път към новия живот е този: хората да разберат, че са едно цяло и че трябва да действуват по закона на любовта.

Ако съвременният свят мисли, че с насилие ще стане подобрение, много се лъже. Вече идва едно ново разбиране. Само любовта, законът на служенето ще оправят света. Иде култура, за която съвременният свят не е и сънувал. Целият разумен свят взима участие в нейния градеж. Сега се ражда нова раса. Готовите от днешните раси ще преминат в шестата раса, която ще бъде раса на братството. Човекът на шестата раса ще бъде готов да се жертвува за всички. Всичко е подготвено за нейното идване. Тя ще дойде по естествен начин. Новата раса ще внесе чувство на сдружаване, обединение.

Доброто е задържано за най-после. Окаляните ще минат край реката, ще се измият, ще се вчешат и тогава ще дойдат новите дрехи. Докато не се измият хората, новите дрехи няма да дойдат. В новата култура страданията ще престанат. В царството Божие всеки ще обича всички и всички ще го обичат. Ще дойде време, когато всички, които ви обичат и които вие обичате, с които сте се обичали от хиляди години, ще бъдете заедно и ще бъдете щастливи. Красив свят е този, който иде сега. Днешният свят сега се подготвя за новия, чистия свят, който иде. Нашият свят сега е един болен свят.

Трябва едно ново възпитание. Както са възпитани сега хората, имат неправилно разбиране за живота.

Сегашните хора имат една мъчнотия: те искат най-първо да си наредят материалните работи и тогава да живеят за Великото в света. Това е една от най-големите погрешки. А пък момент след момент трябва да се живее за Великото в света.

Ние свързваме грешките на хората с душите. Грехът е една външна дреха на човека. Тя е временна и ще изчезне. Когато обичаш някой човек, ти събличаш старите му дрехи и го обличаш в нови.

Тия същества, които обичаш, да не ги владееш! Хората страдат при любовта, когато искат да я завладеят т.е. да завладеят тия, които обичат. Всяко същество, което иска да завладее любовта, страда.

Любовта трябва да бъде цел на човешкия живот. Истината е Великото, което постоянно трябва да стимулира неговата любов, а Мъдростта ще му даде методи за приложението й.

Любовта е нещо непобедимо. Който влезе в стълкновение с нейната сила, непременно ще бъде смачкан.

Какво нещо е любовта? Това, което от начало е силно, а после слабо, то не е любов. Божествена любов е тая, която непрекъснато расте. Любовта започва с най-слабия подтик, но в края разполага с всички сили на природата.

Всички работи, дето любовта не функционира, стават с пари. И слугата работи, като че има любов. Обаче всички работи, които стават с любов, стават без пари.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...