valiamaria Публикувано 29 Ноември, 2011 Сподели Публикувано 29 Ноември, 2011 S. ПОМНЯ! Някъде далеч, далече помня, имам свиден кът — родина; слънце в нея нивга не залязва и небето все се радва. Там цветя ухаят и не вехнат, шепота им музика е дивна, всеки плод узрял е песен нежна — лъч от любовта безбрежна. Всеки извор поглед е лазурен от любящото око на ангел; там е оня мир дълбок и вечен! Спомена за него е далечен... Бели дрехи в слънце озарени носят всички там родени, като братя и сестри живеят, кротко в чиста обич греят. Все натам е моя поглед тъжен, с копнежа — лъч отправен към родината ми свидна, вечна — блян и красота далечна! Дим. Антонова ВЪРХОВЕ Слънце. Изгрев. На талази озарени върхове — коронясани, избрани, светли, царски, синове. В тишината на зората и при първите лъчи, обич светла и красива над тях ласкаво трепти. Озарени от лъчите на възхождащия ден, поздравяват върховете небосвода озарен. 27.X.1943 г. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване