СТИХОВЕ - S., ДИМ. АНТОНОВА

[valiamaria]

S.

ПОМНЯ!

Някъде далеч, далече помня,

имам свиден кът — родина;

слънце в нея нивга не залязва

и небето все се радва.

 

Там цветя ухаят и не вехнат,

шепота им музика е дивна,

всеки плод узрял е песен нежна —

лъч от любовта безбрежна.

 

Всеки извор поглед е лазурен

от любящото око на ангел;

там е оня мир дълбок и вечен!

Спомена за него е далечен...

 

Бели дрехи в слънце озарени

носят всички там родени,

като братя и сестри живеят,

кротко в чиста обич греят.

 

Все натам е моя поглед тъжен,

с копнежа — лъч отправен

към родината ми свидна, вечна —

блян и красота далечна!

Дим. Антонова

ВЪРХОВЕ

Слънце. Изгрев. На талази

озарени върхове —

коронясани, избрани,

светли, царски, синове.

 

В тишината на зората

и при първите лъчи,

обич светла и красива

над тях ласкаво трепти.

 

Озарени от лъчите

на възхождащия ден,

поздравяват върховете

небосвода озарен.

27.X.1943 г.