Jump to content

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС


Recommended Posts

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС

Мисли по повод художествените изложби на

Цветана Гатева Симеонова, Иван Тричков и Преслав Кършовски

С радост трябва да констатираме подема на изобразителните изкуства в България. Това показва, че в народната душа се крият мощни творчески сили, което още в миналото доказаха Дебърската школа, Самоковската школа и пр.

Що е изкуство? — Формите, които са около нас, са израз на една висша Реалност. Има един висш живот, който протича през всички форми. Тази висша Реалност е Красота, Истина, Любов, Хармония, Музика, Идея. В света на висшата Реалност Красотата, Истината и Любовта са едно и също нещо. Художникът представя външните форми около нас, за да ни издигне до онази възвишена реалност на Духа, до онази Вечна Красота и Висша Истина, която стои зад всички форми. Тогава за него ритъмът, краските, формите, линиите, тоновете са само език, за да се изрази тази вечна страна на Битието.

У човека на изкуството споменът за възвишения живот, който е живяла душата в своята родина преди идването си на земята, е по-жив, отколкото у другите хора.

Кой е художник? — Художник е онзи, който има усет за онази възвишена реалност на Духа, която стои зад външните форми и намира начин, за да я представи чрез изразните средства на разните изкуства: тон, краска, форма, ритъм и пр.

Чрез краските художникът ни говори за психичния свят, за състоянието на една душа. Дървото, поставено на една полянка, чрез формата на своите клони ни говори за вътрешния свят на една човешка душа.

Човешкото лице има две състояния: когато човек живее своя обикновен делничен живот с дребни грижи и тревоги, чертите на лицето му са обикновени, а когато Божествената, висшата душа, която работи в глъбините на човешката природа се изрази на лицето, когато тя хвърли един светъл лъч върху човешкото лице, последното се преобразява и добива една красота, добива едни черти, които може би траят само няколко мига. Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа. В този миг лицето на човека става ангелско и неземно и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства

Чрез това той намира истинския човек за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит.

Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр.

Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно. Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство.

Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя Истината, само че с други средства — науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството чрез образите на красотата.

Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божественото, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. От тук виждаме и целта на истинското изкуство: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува.

От тук е ясно, колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството. Изкуството организира нисшата човешка природа.

Ето защо, можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко нисшо в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата. Висшата душа в човека се освобождава от всички окови.

Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата.

Природата е велик художник. Тя вечно твори нови линии, форми и съчетания. Художникът върви по нейните стъпки. Той продължава творчеството на природата. Можем да кажем, че самата разумна природа чрез художника продължава своята творческа работа.

Художникът пречупва външната действителност през своята душа, през своя светоглед. Ето защо, в картината той представя частица от своята душа, от вътрешния си живот. За да изпълни своята един вид религиозна мисия, той трябва да живее богат вътрешен живот, трябва да има мистично прозрение за присъствието на Великото, Вечното във външните форми. Същевременно той трябва да живее в любовта, защото тя ще му даде усет за красотата на човешката душа, ще го научи, че красотата е отблясък на божественото!

*

Тези мисли събудиха в нас трите художествени изложби на Цветана Гатева Симеонова, Иван Тричков и Преслав Кършовски.

Цветана Симеонова изложи в зала „България" 52 картини. Нейните картини могат да се отличат между хиляди други. Тя има особен начин за рисуване: рисува със светли, нежни, ефирни краски. Нейните форми като че ли са полуматериални. В картините й, изобщо, липсват тъмните, гъсти, материални краски. Изложи както портрети, тъй и пейзажи и натюрморти.

В своите портрети тя с вещина се е старала да долови съкровения живот на душата. В този дух е нарисувана картината „Момиче, което съзерцава". Цялото лице е неземно и одухотворено. Изразът на очите, гледащи нагоре, дават представа за един висш свят, в който душата живее. Изразен е нейният стремеж към него.

Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози. Всичко това символизира вътрешния душевен свят. Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното. И в другите си портрети тя е работила в този дух.

Представила е три картини жетва, които са от различен характер. Едната от тях представя един вид молитвеното, благоговейното настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата. Едната жетварка държи сърп, а зад нея стар мъж и стара жена, но всички в молитвено състояние. Зад тях се очертават виолетово-сини планини. Тук виждаме, как художничката чрез краските на фона допълва и усилва основната идея на картината, понеже виолетовата и синя краски говорят за мистично, религиозно състояние.

Другата картина жетва представя съвсем друга идея. Тук пак са представени трима души. Цялата картина е огрята изобилно от слънчеви лъчи, цялата е пропита от слънце. Тази картина чрез своите краски изразява радостта на земята, че е дала плод, радостта и на човека, който го събира.

Тя излага в 10 картини Охрид и доста картини с цветя. Всичките са в горния стил.

*

Иван Тричков е майстор на светлината, въздуха и простора. Този път той излага 57 картини от Белоградчик, Врачанския Балкан и Рила. Онзи, който съзерцава картините му, се изпълва с жизнерадост, с надежда, с вяра в това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното Начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се свещенодействува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли!

Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят.

Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си.

Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира.

Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените.

Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух — в чистота, светост и радост.

*

В двата си големи портрета Кършовски е вложил в погледа, в очите ония вътрешни богатства на душата, онзи вътрешен интензивен живот, онова изключително, необикновено и възвишено, което живее в глъбините на човешката душа — нейния стремеж към върховете, към любовта, към Вечното.

В дамския портрет „Резигнация” е изразен молитвеният, религиозен копнеж на човешката душа.

Картината „Историческата църква Св. Димитър в Сер" представя църква, около която са нарисувани тополи. Последните като че ли представят молитвения стремеж на човешката душа към Бога.

В картината „Подуене" художникът искал да изрази едно състояние на човешката душа. Картината, представя ранна пролет. Дърветата са още голи, сухи. Голите клони са проточени през цялата картина, но вече са се явили първите зелени листенца. Тая картина като че ли представя живота на човешката душа, която след дълбоко преживяна скръб, след дълго ходене в тунели, е озарена от първия лъч на радостта.

При пейзажите на Кършовски изобщо господствува една основна краска, на която той сполучливо дава множество оттенъци. Краските за него са живи, одухотворени, те ни говорят и разкриват вътрешен, психичен живот. Чрез езика на краските у него всичко става живо, духовно, психично: една рекичка, един мост, една полянка и пр.

Кършовски успешно работи и в графиката, което се вижда от няколко негови произведения, които са много оригинални, даже ненадминати, особено автопортретът му.

И тримата художници със своето творчество вливат свежи струи в днешния живот, съдействуват за идването на една нова, по-светла култура на земята.

Б. Боев

* * *

Съобщение до абонатите. За напред всичко до редакцията да се праща не чрез пощенска кутия, а на адрес: Редакция на сп. „Житно зърно", Изгрвв, София 13.

Поправка. В брой 7 е допусната неволно една грешка. Авторът на статията „Статичен или динамичен път" не е Кочов, а Васил Божков.

* * *

ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ

От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева

Литопечат - Турко 22, София

* * *

Открита е подписката за

ОСЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА

на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почва от януари 1944 година

Абонаментът остава пак 80 лева.

* * *

Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно!

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство.

Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО”

Пощенска кутия № 270 – София

Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597

Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо.

Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO"

Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie)

Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...