06_3 ХРИСТОС, АДАМ И РАЗПЯТИЕТО

[Albena]

ХРИСТОС, АДАМ И РАЗПЯТИЕТО

 

Сега ще се спра да ви обясня една от дълбоките тайни в живота. В света съществува един паралелизъм между космичния живот и живота на отделния индивид. От историческа гледна точка защо пострада Христос? Христос пострада заради удоволствието на първата жена. Първата жена в рая искаше да си направи едно удоволствие – да хапне от забранения плод. И тази жена с това свое желание създаде условие за най-праведния човек, който се яви в света, да пострада на кръста. Тя направи престъплението, но не повикаха нея да я разпънат на кръста. Господ влезе в мъжа й, в този праведен човек, и каза: “И мъжа, и Мене ще разпнете, а жената ще оставите отвън да гледа Нашето разпятие, да гледа последствията на своята философия.” Жената беше зрителка, когато прободоха Христа. Христос беше Адам, Ева гледаше отстрани, а онези, които измамиха Ева, онези учители и адепти, които учиха Ева в рая да яде от забраненото дърво – те разпнаха Христа. Този, който каза на Ева да яде от дървото, прободе Христа с копие и от Него излезе кръв и вода. Сега аз няма да ви казвам коя е Ева, вие сами ще си я намерите. С това аз направих един паралел. С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души. Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: “Ако е възможно, тази чаша да отмине.” Но вторият казваше: “Нека бъде Твоята воля, а не Моята.” А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа. По този начин и дървото пострада. Така че жената бе отвън и гледаше, дървото беше кръстът, а Адам беше прикован на кръста. И той научи урока си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която престъпва Божия закон. В това се изяви Божията Любов, изяви се Христос. С този акт Бог прости прегрешенията на света, като ги пое върху Себе Си. След това каза на Ева: “Не греши повече.” Оттогава тя се зарече да не греши. И сега казвам на жените: ако вие не се заречете да не грешите, вие не сте разбрали Христа. Ако се заречете да не грешите, вие сте разбрали Христа. Никой да не се извинява, че имал някаква слабост. Сега паралелът е от Космичния човек към индивидуалния човек. Христос с Адама беше разпнат за греха на първата жена, понеже първата жена не беше разбрала мъжа си. И ако вие, жените, не разбирате мъжете си и грешите като първата жена, ще разпъват мъжете ви, и Христос заедно с тях. Когато жените не разбират мъжете си, в тях е Христос, Който се мъчи. Като мъчите мъжете си, вие по цял ден разпъвате Христа. Жената трябва да разбира мъжа, да не го мъчи. Този паралел може да се тегли и за цялото общество. Същото се отнася и до мъжа. Той трябва да разбира жена си и да не я измъчва, защото с това и той разпъва Христа. И когато хората почнат да се разбират, когато познаят, че са братя – деца на един Баща, тогава ще престанат да разпъват Христа, тогава Христос ще им се изяви и животът им ще се осмисли. Защото животът има смисъл само в Любовта. Затова всеки търси някого да го обича, но никой не иска променчива любов. Всеки иска този, който го обича, да бъде такъв спрямо него, че да няма фалш в неговата любов. Той да бъде за него като едно божество, да остава един и същ. А той е човекът, който страда на кръста. Той не казва да хванат жената, но казва: “Тя нека гледа.” Знаете ли защо разпнаха Христа? Защото в райската градина Христос беше с Господа. Като видя, че на Адама му е криво, че няма другарка, Той каза: “Господи, направи на Адама другарка, да се радва!” Господ каза: “Щом гарантираш за него, ще му дам една другарка.” Но като съгреши, Господ каза: “Сега Аз ще вляза в двама ви и ще отидем на кръста, а жената нека гледа отстрани.” Така седи въпросът. Сега философите ще почнат да критикуват откъде накъде тази работа да е така. (7, с. 93)

 

Питам сега: ако Адам не беше направил погрешка, Христос щеше ли да направи това добро? Онова, което Адам не можеше да направи, Христос го направи. Господ остави Адам да поживее сам, като калугер, в райската градина. Но той каза: “Не виждам никакъв смисъл. Всички тук си имат някаква другарка, само аз си нямам. Какъв смисъл има животът?” – Защо му трябваше другарка? – “Да се занимавам с Господа, то е висока работа. Да си имам една другарчица е по-добре.” -Аз не мисля тъй. В моя ум тази идея не е тази, която вас занимава. Според мене хората, които се обичат, те никога не се пипат. Слънцето, докато е на 92 млн. мили от Земята, на Земята й е добре. Но ако Земята дойде и иска да го прегърне, да погали туй Слънце, от Земята няма да остане нищо, тя ще се разтопи. Пък и от всичките хора нищо няма да остане. При сегашните условия Слънцето трябва да е далече; нека да си пишат писма, колкото искат, и Земята да пише поезия, колкото иска. (17, с. 113)

 

Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърцето и дълго време плака, и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може. Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя? Бог, като чу тъгата му, направи му другарка – създаде Ева. Тъй казва преданието. Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче. Вие виждали ли сте мъж, който плаче? Казват, че гениалните хора не плачели. Да плаче човек – това не е слабост, това е израз на човещина. Плачът е едно благородно чувство. Да плачеш, но на място! Христос – един гениален човек, един велик човек (Син Божий Го наричат) и Той плака, и Той проля сълзи. Защо? Не можа ли без сълзи? Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи. Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята – ангелите ги събраха в едно шишенце. Тия сълзи представляват една ценна лековита есенция. Христос не плака много, предполагам да паднаха около 10 капки само от очите Му, но тия капки са лековити. Ето вече 2000 години как светът се лекува с тия 10 капки! Те поддържат живота на цялото човечество, лекуват рани, измиват болки. (104, с. 139)