ВЕЛИКАТА КОСМИЧНА ГОДИНА - G.

[valiamaria]

G.

ВЕЛИКАТА КОСМИЧНА ГОДИНА

Има едно чувство за хармония, с което се раждат по-голямата част от хората на тая земя. Това чувство ни помага да видим и да разпознаваме тая хармония във всяка стъпка на заобикалящата ни действителност. Навсякъде в градежа на природните форми, ние ще срещнем съотношенията и пропорциите, които дават на окото най-голямата естетична наслада. Човек не може да остане равнодушен към тая хармония и затова творците я прилагат навсякъде в своите творби. Погледнете наоколо и вие ще видите, че между отделните части на човешкия организъм, между отделните коленца в стъблата на растенията, както между частите на една монументална сграда, има съответствия, които се подчиняват на строго подбрани геометрични закони.

Човекът през различните епохи на своето развитие е възприемал тая геометрична съразмерност, в която най-често се среща съотношението на златното сечение, познато добре в геометрията и ги прилагал заедно с много други символи в паметниците, които са обезсмъртили цели исторически епохи.

Ако направим един хармоничен анализ на най-забележителните исторически паметници, като почнем от гробниците на фараоните и стигнем до наши дни, ние ще видим навсякъде стремежа на строителите да задоволят изискванията на човешкото око, тъкмо по отношение на тая геометрична закономерност. Задоволяването на това вътрешно вродено усещане за пропорциите, особено на тия, които задоволяват отношението и изискванията на златното сечение, е причината, поради която древните паметници, останали макар от много столетия преди нас, дишат една чудесна свежест и никога не омръзват на окото.

Не само това. В някои от тях ние намираме една толкова концентрирана символика и прецизност в положения замисъл, че се уверяваме несъмнено в правдивостта на твърдението, че тия паметници са израз на една благородна гордост на епохата, в която са цъфтели наука и култура, далече надминаващи нашите във всяко отношение.

Според думите на един изследовател, астрономите от Хершел насам са поразени от геодезичните и астрономични свойства на Хеопсовата пирамида, за която светът е приказвал много, но за която всъщност знае още твърде малко. Ние ще хвърлим само един бегъл поглед върху някои особености, изтъкнати едва ли не като чудеса на строителното изкуство и като неповторим пример за високите научни постижения на оная величава епоха, в която пирамидата е била сътворена. От всичко за нас най-интересно ще бъде онова, което изтъква тая пирамида като един космичен показалец на времената и епохите върху гигантския циферблат на времената.

Известно е, че основата на пирамидата е квадрат, легнал така, че меридианът на това място да минава през неговия център. Тоя меридиан лежи във входа на пирамидата, който вход се отклонява от него с 4'35". Същият тоя меридиан прекосява по земното кълбо места с най-много континенти и най-малко морета, а паралелът, минаващ през същата точка (29°58'51")N минава също през най-много суша.

Височината на пирамидата е 148.208 метра. Ако умножим тая височина с числото 1,000,000, ще получим разстоянието от земята до слънцето. Ако пък разделим дължината на страната от нейната квадратна основа 232.805 с числото 365.242, което дава продължителността на годината, ще получим числото 0.6373991, наречено пирамидален метър, което явно има отношение към радиуса на земята, за който от съвременните измервания се знае, че е приблизително 6371 км.

Коридорът на пирамидата е един естествен далекоглед (тръба), с такова разположение, че позволява да се види долната кулминация на полярната звезда. Нека обясним последното с повечко думи, защото това обяснение ще използуваме по-долу при обясненията на някои векови космични явления, явно включени в това безсмъртно творение на египетската древност.

Тъй като полярната звезда не се намира точно в точката на полюса (мястото в което мисленото продължение на земната ос пресича небесната сфера), при денонощното въртене на земята, полярната звезда описва един малък кръг, който пресича меридиана веднъж над полюса, веднъж под него. Първото пресичане се нарича горна, а второто — долна кулминация.

Египтяните са познавали и явлението за преместване на равноденствените точки и са оставили явни доказателства за това. От сведенията, които са стигнали до наши дни, е явно, че по времето, когато се е строяла Хеопсовата пирамида, за полярна звезда светът е имал звездата алфа от съзвездието Дракон. Днес друга звезда е близо до полюса, на която ние казваме Полярна. Следователно, от тогава досега земята е извършила и едно друго периодично вековно движение, за което древните строители са имали прецизни познания.

Географската широчина на върха на Голямата пирамида е 29°58'51". Тоя паралел съвпада по един любопитен начин с един странен извод от теорията на Drayson за космичната година. Ето в много бегли линии същността на тая теория:

Знае се че сезоните на годината се дължат на факта, че равнината на еклиптиката (равнината в която лежи земната орбита), е наведена спрямо равнината на екватора на един ъгъл от 23°28'. Този ъгъл, обаче, не е постоянен, но се мени по причина на един двоен феномен: 1) Преместването на еклиптичния полюс с 50".2 за една година и 2) Преместването на голямата ос на еклиптиката или линията на абсидите с 11".7 за една година. Тези две ъглови премествания действуват в такъв смисъл, че за резултат се получава една променливост в наведеността на еклиптиката между границите 23°25'57" и 35°25'47", отговарящи на един цикъл от 31,756 години!

Може да се каже още, че върху небесната сфера северният небесен полюс (точката която отговаря на северния земен полюс) описва кръг с постоянен радиус 29°25'47", около една точка в пространството, която отстои от еклиптичния полюс на 6°.

Когато отстоянието между северния полюс и полюса на еклиптиката е минимум, във великата космична година настъпва едно „лято". Тогава отстоянието е 23°25'57", а когато това отстояние е максимум — 35°25'47", във великата космична година настъпва една „зима".

Последната велика зима е почнала 13,583 години преди Христа. Тая зима отговаря на ледения период, когато северното полушарие на земята е било вкаменена и страшна ледена пустиня. Сякаш животът, оттеглен от там, е оставил тая част от нашата земя в страшната и ледена прегръдка на бялата смърт. Някога там топликът на благодатното слънце не е бил достатъчен, за да сгрее и възрадва пазвите на плодоносната земя. Само суровият вой на бурите криел в своя неразгадан език тайната на световете, както и мъдростта на ръката, която чертае съдбините.

Последното космично равноденствие се е случило в 5644 година преди Христа — време, което съвпада с потопа, описан в Библията. Тогава са руквали гигантските пробудени води на тая космическа пролет и земята, пробудена от тежкия сън, е сякаш проплакала от радост, и сълзите й са залели долини, поля и континенти.

Великото космично лято ще се падне през 2,295 година след Христа — с други думи 352 години от днешния ден, когато по същият тия места, където е властвувала хладната сянка на космичната зима, където после са бушували ураганите и водната стихия е мятала своите талази, ще цъфти и ликува една необикновена растителна, климатична и духовна красота. Ние не се съмняваме нито за миг, че това време ще съвпадне с тържеството на новата космическа „раса", която ще изостави след печалните опити на злото всички досегашни методи и ще приеме за основен закон любовта, която в преизобилието на своя цъфтеж ще гледа с мъдра снизходителност на нашето време.

И ще протекат нови хилядолетия и в 10,234 година след Христа, ще почне новата космическа есен. Ще пламне земята в багрите на тоя тъжен космичен сезон и сред огромните неизчерпаеми богатства, цъфнали през пролетта и узрели в лятото, ще се промъкне печалният повей на идещата нова зима. И ето пак ледниковата епоха, пак вечният мраз и както се изразява един от интерпретаторите на тая теория за космичната година, Европа със своя Лондон и Париж в 18,137 година, ще се превърне в ледена пустиня, където северният елен ще хрупти оскъдната растителност на тия места.

Астрономът Брадлей е изчислил отклонението на северния и еклиптичния полюс за епохата на космичните равноденствия и намерил, че това отклонение е 29°58'53", В годината на великата космична есен и пролет, хората живущи в тая географска ширина на земята, ще видят слънцето да кулминира в зенита, точно над центъра на Хеопсовата пирамида, тъй като тя, както споменахме вече, лежи на паралела 29°58'51":

Не е ли това едно прекрасно, дори смайващо обстоятелство за неизмеримите висини на познанието, с което разполагали просветените в древния Египет?

Велики тайни! Само, когато човек мъничко прозре в неизмеримите ви дълбини, вижда и разбира, как великата ръка на Твореца, Който създава плана на развитието и космическите цикли, пише по лицето на земята като художник дълговечната история на непресекващия живот. Всичко тече, всичко се мени! В космичния живот има едно дихание, при което животът лумва преизобилно, а после се оттегля. Една велика ритмичност, в мрежата на която премъдростта на Бога провежда своя велик и необхватен план на развитието. И над всичкото това удивително мироздание стои и чака една велика обич, в атмосферата на която ние живеем, учим се, за да пребъдем и след тоя мълчалив великан, в който безсмъртни са вплели символи и знания. Тая любов ни чака, защото е най-дълготърпелива, да излезем от мрака и да тръгнем в пътя, достоен за целта на нашето битие. Тя, единствено тая любов, е непроменлива и живее над сезоните, над времената и над епохите. В лъчезарното й сияние ние живеем, ползуваме се от благата на божественото преизобилие, страдаме за погрешките си и пак се радваме като малки, невръстни деца.

Ето как един малко по дълбок поглед в историята и символиката на един от древните паметници открива макар и крайчеца на онова, което се нарича Божествена хармония.

На една малка микроскопическа частица от тая Велика закономерност в живота, посветените люде на древността са дали израз чрез своето велико дело — Хеопсовата пирамида — мълчаливия показалец върху циферблата на хилядолетията.