Jump to content

РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ


Recommended Posts

Инженер Р. Николов

РИТЪМЪТ В ЖИВОТА

Във всемира всичко е ритмично движение. Извън обсега на човешкия поглед съществува една обща първична аура от сили, която свързва всички атомни ядра — галактични, слънчеви и планетарни — съставляващи структурата на космоса, която е атомична.

Трябва да се пребродят аналите на космоса, за да се установи тази ритмичност в живота на вселената нещо, което е вън от нашите сили. Затова, за макрокосмичните процеси в науката се говори и с езика на анологията.

Ето, животът на нашата планета — земята е ритмичен. Тя се върти около своята полярна ос и се завърта за 24 часа, заобикаля около слънцето за 365 дни, люлее се либрационно за около осем хиляди години, а продължението на оста й описва в небесното пространство коническа повърхност за около двадесет и шест хиляди години. След свършването на тия периоди тя ги започва отново и все така — със тъщата последователност...

Енергията, която получаваме от слънцето — нашият мощен склад на живота — също се движи, пулсира в максимуми и минимуми, които се сменят, според научната статистика, всеки единадесет и половина години. Тогава слънцето насища електромагнитното поле на земята, дава най-много северни сияния, най-голямо плодородие, а после се отдръпва, за да поеме пак нов ритмичен тласък.

От тук произлиза и законът: положителната и отрицателната електризация на две тела е ритмична смяна на полярността вследствие на туй, че част от електроните на тялото преминават към съседното тяло или поради приток на електрони от второто към първото тяло. Тия промени в изолатора създават електричните вълни и явленията, свързани с тях.

Същият закон важи и в радиестезията, гдето става преминаване на електрони от оператора-сензитив към материята, която се изследва, и обратно. Тия ритмични вибрирания са и основата в радиестезията, която съставлява част от геофизиката. Или, тя е ритъм — музика от вибрации — вълни — лъчисти енергии — аура от сили...

Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, липсва и радиоактивността.

Лъчистата енергия от 0۫۰76 микрона до 0۰4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление.

Още през 1900 г. немският учен М. Planck се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално — квантите.

Според Planck има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни с дължина, на каквато те резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането, т.е. лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки). Това са, според Planck, атоми на лъчистата енергия, които той нарече кванти.

Planck даде една зависимост между квантите, изразена в ерг-и (ерг е единица за работа и енергия) и броят на трептенията на лъчеизпускащия център. Според тая зависимост, синият край на спектъра има по големи кванти, отколкото червения. Затова тая част е по-енергична от червената, в която има известна термична деградация.

Всички явления на окръжаващата ни природа: светлина, топлина, звук. електромагнитни вълни и пр., имат вълнобразен произход. А при образуване на вълните всякога имаме колебание на точки около един център. И хармоничните движения, които можем да посочим като най-добър пример за това, са движения около един център и стават в сложната смяна на замиращи (неравномерно забавящи се, достигащи до нула) движения, с тласъци към неравномерно ускоряващи се движения.

Океанът на света, в който е потопено нашето отделно съществуване, е изграден от ритъма на живота и смъртта. „Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и човекът се „явява" и „изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса".

Атомите на човешкото тяло са в постоянни вибрации; в тях непрекъснато стават промени; в няколко месеци става почти пълна промяна на атомите, които образуват тялото. След няколко месеци в нашето тяло няма нито един атом от тия, които са били по-рано в него. Вибрации — непрекъснати вибрации; промени — непрекъснати промени!

Във всяка вибрация може да се намери някой ритъм. Ритъмът от своя страна изпълва цялата вселена. Движението на планетите около слънцето, повдигането и понижението на морето по време на приливите и отливите, биенето на сърцето, морският тласък, — всичко следва ритмичния закон. Слънчевите лъчи достигат до нас и дъждовните капки падат върху нас, подчинявайки се също на тоя закон. Всички растения и всички животни са само израз па тоя закон.

Нашето тяло и то е подложено на ритмичния закон толкова, колкото и планетите в своето въртене около слънцето. — Тялото, което ние заемаме, прилича на малък залив, вдаден в сушата. Човекът, който вижда само залива, но не вижда морето, може да мисли, че заливът живее по свои собствени закони, обаче в действителност, той е подложен на законите на океана, част от който той съставлява. Точно в същото отношение се намираме и ние към великото море на живота, което се повдига и спуща в своя прилив и отлив, и с ритъма и вибрациите на което ние сме неразделно свързани и непрекъснато им отговаряме. В нормално състояние ние правилно получаваме вибрациите и ритъма от великия океан на живота и отговаряме на тях. Но понякога устието на залива се запълва с нисши организми — водорасли — и ние преставаме да получаваме импулси от океана. И тогава се нарушава хармонията между ритъма на нашите вибрации и ритъма на вибрациите на океана.

Ритъмът в движението на белите дробове се разпространява по цялото тяло и цялата система, и когато действува в хармония с волята, която създава ритмичното движение, лесно ще отговаря на разпоредбите, които идват от страна на волята. Ползувайки се с така добре нагласено тяло, йогите лесно усилват кръвообращението в известна част на тялото. Също така, те могат да направляват усилено нервната дейност в тая част на тялото или в тоя орган, с което го усилват и възбуждат неговата дейност.

Енергията, която земята взема от слънцето, е подобна на артериалната кръв у човека, а тая, която изпраща към слънцето, е подобна на венозната кръв. Или, слънцето от нашата планетна система играе ролята на сърце, а още по-добре тази роля играе централното слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм"[1]

„Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепят движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тая възможност само да извърши тази работа. Но кръвта в човешкия организъм се движи благодарение на това, че има един космически импулс в свита, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми. На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другите небесни тела. И тук ритъмът е закон".

Всяко движение е проба от закона на ритъма. Така във физическия свят всичко се намира във вечно движение или всичко вибрира. От най-малкия атом до най-голямото небесно светило, всичко се движи, няма нищо неподвижно в природата. Ако само един атом преустанови своето движение, то би се разрушила цялата вселена. В непрекъснато движение се извършва великата работа във вселената.

На материята непрекъснато действува енергията, като създава безконечно разнообразие от форми и всички тия разнообразни форми са също непостоянни. Те се променят още като се създават. От тях се раждат безконечни много нови форми, които от своя страна се изменят и те създават нови такива и т.н. В света на формите нищо не е постоянно и само великата Реалност е неизменна. Формите са само външното, те минават и заминават, а реалността си остава вечна и неизменна.

Линията на еволюцията е съставена от спирални навивки, от извитъци на слизане и качване. Така са се появили културите, чрез които е дошъл човешкият род и е оставил спомени на блестящ възход, а после на падение. В ритъм се е манифестирал и прогресът, за да твори историята на човешката общност.

--------------------------------------

[1] Вж. „Влиянието на слънчевата енергия" от Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...