ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ-К.Е. КРАФТ

[valiamaria]

К Е. Крафт

ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ^[1]

Предговор. — Според една теза, която постоянно се потвърждава наново от практическите наблюдения, борсата „предхожда икономическото развитие на една страна с 6 до 18 месеца", т.е. покачването на курса на ценните книжа обикновено започва, когато икономическото положение изглежда, че най-малко го оправдава. Напротив, най-високата точка е достигната и спадането взима връх по едно време, когато икономическите новини (обявяване най-високи дивиденти, число на сделки в увеличение и пр.) биха желали да ни накарат да предвиждаме най-блестящи перспективи. Така, една стара поговорка, казва, че трябва да се „купува при шума на топовете" и „да се продава при звука на тръбите".

Това предхождане не означава по необходимост, че „професионалистите" или членовете на картелите са ясновидци. Още по-малко те са авторите на големите движения на борсата и на икономическия живот. Съзнателно, те не знаят, средно взето, повече от другите. Но тяхната дейност се извършва в една област, дето промяната на настроението може да се изрази много по-лесно, отколкото в другите клонове на социалния живот — само един телефонен разговор е достатъчен, за да се закупят или продадат акции за милион тогава, когато са потребни месеци, за да се постави в движение или да се ликвидира едно търговско предприятие, а години — за да се развие една индустрия или да се построи една железница!

Доколкото човешките акции и реакции са подложени на космични влияния, прочее, вариациите на тия влияния — техните „стимулиращи" или „потискащи" ефекти — могат да се изразят най-пряко поради това най-бързо при финансистите.

Не стига ли най малката „вълна на доверие", за да увеличи пропорцията на лицата, желаещи да купуват, спрямо тия, разположени продават — и това е покачване на цените!

Ако едно такова „стимулиращо влияние" продължи няколко седмици, мнозина от песимистите са принудени да следват, дори засилят движението, като извършват покупки „при най-добри условия" (това, което при подобни обстоятелства означава най-често „при най-лоши условия", т.е. при най-високи курсове!).

Очевидно, има периоди, когато едно „нищо" изглежда да предизвиква една вълна на интензивна несигурност, от дето идва надмощие на желанията за „ликвидация" — в момента, когато купувачите са станали колебливи, предложенията падат тогава в един „празен" пазар. Достатъчни са няколко продажби, извършени „при най-добри условия", за да накарат курсовете да паднат с 5, 10 или 15% само в едно заседание.

Най-интересни, тъй да се каже, са обясненията и оправдания които дават заинтересованите, за тия движения. В такъв случай борсата в Берлин или в Будапеща, колкото и херметично изолирани да са от останалия финансов свят, се правят отговорни за една паника в Ню-Йорк и обратно. Или същият факт — като напр. едно увеличение или намаление на заплатите — се тълкува през интервю от няколко дни ту като „фактор" за покачване, ту за спадане на цените.

Историческа бележка. — Ако оставим настрана едно икономическо предсказание, което има по-скоро легендарен характер именно тълкуванието, дадено от Йосифа за оня сън на фараона и който става дума за 7 тлъсти и 7 мършави крави — първият „космоиконом" е бил вероятно Кеплер, геният на когото изискваше реализира оная универсалност, която, изглежда, внушава такъв страх на специалистите от 20 век и който ни завеща освен своите астрономически открития, едно наследство, достойно за дълбоки проучваш

При тоя учен, който бе едновременно гностик и мистик, ние намираме икономически (именно върху реколтите) и политически превеждания, някои от които се оказаха върни по един внушителен начин дори след неговата смърт.

По късно, прогресивната инволюция на духа в материята, именно в рационализма и интелектуализма на 18 и 19 век, изглежда, е накарала западното човечество да забрави блестящите видения за една всеобхватна хармония и за живата връзка на всичко с Цялото.

Ако е вярно, че Хершел е изказал в края на 18 век хипотезата за една връзка между добива от реколтите и вариациите на слънчевите петна, Jevons бе, който почти един век по-късно, сметна, че е установил едно съотношение между двете явления. Прочее, тоя заслужил учен, след като бе установил, наред с единадесетгодишния период съществуването и на други периодичности, заключи преждевременно, че всичко се дължало само на случайни съвпадения или пък на несъвършенството на методите, и изостави.

Към края на миналия век астрономът R.Wolf диреше да сведе ритъма на слънчевата дейност, забележително постоянен през вековете, но твърде неправилен, що се отнася до интензитета и обхвата на всеки елемент, до едно наслагване на планетни влияния, главно на Юпитер, но резултатите останаха малко окуражителни.

Между това, числото на трудовете, които се занимават с „влиянието" на слънчевата дейност върху електрическите, метеорологически, биологични, социални и икономически явления, расте; но всичко това остава някак увиснало в празно, докато не бяха проучени по-добре характерът и произходът на тая активност.

Модерни изследвания. — В по-ново време проучванията на Мооге, Beveridge и на Сгаbtгее изясниха някои икономически периодичности, универсалността на които позволява да се допуснат космични причини.

Така, Мооге, професор по политическа икономия в университета „Колумбия", смята, че е установил едно съотношение между вариациите на дъждовното количество, известни икономически явления и егоцентричното движение на планетата Венера.

Като противоположност на опитите за предсказания, повече многобройни, отколкото ефикасни, предприети от привърженици на, астрологичната традиция, нека споменем проучванията на G.L.Brahy който се отличи в сп. „Demain" със забележителен успех в областта на икономическите и политически предвиждания.

Най-после Ad Ferriere, доктор по социология, резюмира по един плодовит начин днешните ни познания в областта на социалните и икономически предвиждания.

От цялата документация, с която разполагаме до 1938, най-широките изследвания и най-точно установените резултати са ни дадени сигурно от две проучвания на Сър Уилям Бевъридж, директор на Лондонското училище за икономически и политически науки.

Още през 1920 г. Бевъридж бе привлякъл вниманието върху едно тясно съотношение, съществуващо между известни цифри, отнасящи се до британския износ и цените на хранителните стоки, от една страна, и вариациите на барометричното налагане, от друга, — съотношение, което позволяваше да се допусне съществуването на един правилен и важен за реколтите метеорологичен цикъл от прибл. 15 години.

Заинтересуван от тая установка, Бевъридж е предприел една анкета върху годишните колебания на цените на житото в западна и централна Европа от 1500 до 1869 г., изразявайки тия цени като числа-показатели. Подлагайки така получената серия на хармоничен анализ, той е стигнал до резултати, достойни за всеобщо внимание, но които, както това се случва често, изглежда, бяха погребани в уговореното мълчание на тия, инерцията на които можеше да бъде смутена от подобни открития.

Ето няколко от фактите и заключенията, публикувани от Бевъридж:

1. Най-важната от намерените периодичности, изглежда, да има една трайност малко по-голяма от петнадесет години. във всеки случай тя не е нито проста, нито еднородна и не съвпада с някой познат метеорологичен цикъл.

2. Изглежда, там се суперпонира един цикъл от 30 до 31 години, и който е включил няколко от най-страшните гладни години на миналите три столетия.

3. Между 1545 и 1694 г. е изразена твърде ясно една периодичност от около единадесет години, но впоследствие изчезва почти напълно.

4. Два периода от 378 и 437 г., съвпадащи ясно с периодичността, установена от Achuster в дейността на слънцето.

5. Един период от тридесет и пет години се явява с очевидност, докато съществуването на два други периода от 48 и 74 до 75 години респективно изглежда твърде вероятно.

6. Един голям цикъл може да се очертае до началото на 12. век; неговата дължина е 271 година, която „случайно" е първото общо цяло кратно на главните четири периода, установени между 2*74 и 5"11 години.

Бевъридж е дошъл до хипотезата, че „някои физически, електрически и други фактори в слънцето или земята повлиявали пряко растенето на житото, без да причиняват затова важни промени върху това, което ние наричаме обикновено метеорологични условия" и той заключава, че:

Признаването на една периодичност, така изразена и така постоянна, би трябвало да промени нашето отношение спрямо целия проблем за метеорологичните цикли.

Най-после, синтезирайки своите криви, Бевъридж бе дошъл до заключение да предскаже, че годината 1923, при известни резерви, ще види по всяка вероятност едно повторение на опита на 1315 г. — годината на най-големия глад, познат в европейската история — с резултат едно необикновено покачване на цената на житото.

От това предсказание не излезе нищо — привидно!. Но, ако държим сметка за цените на житото в Германия през тая епоха, когато таксата на едно писмо възлизаше на много милиарди марки (!), дори за цяла Европа числото-показател на тая година би достигнало фантастични размери. Това, във всеки случай, без да е имало там лоша реколта!

Това, впрочем, не е единственият факт, който ни кара да мислим, че периодичностите, установени от Бевъридж, се отнасят до цените и само до тях. Прочее, ясно е, че тия цени не са по необходимост, функция нито на добива от реколтите, нито само на метеорологичните условия: фактори и отношения от друго естество се намесват, върху които ще имаме случай да се повърнем по-късно.

(следва краят) От френски: П. М-в

--------------------------------------------------------

[1] Из „Трактат по астробиология" от К. Е. Крафт