Jump to content

Recommended Posts

ЧИСТОТА

„Колко велико нещо е да бъде човек чист в света! Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нареди тъй, както би трябвало."
Учителят „Изгряващото слънце."

Когато човек рече да помисли върху някои въпроси, които засягат душата, които по самото си естество вглъбяват човека, тогава и само тогава той чувствува, че го стягат и обвързват големи психически вериги. Ако постоянствува в размишлението си, той забелязва, как тези вериги постоянно разслабват и падат. Той се чувствува свободен, като че ли е отишъл в друг свят, по-ефирен, по-чист — един свят, в който същностите не можеш да ги вържеш, да ги стягаш, да ги ограничиш. Виждаш, че в този свят нещата са много близки едни до други, проникват се даже, но не са преплетени. Този свят на вглъбяването, на безкрайно малкото, на безпространственото, е светът на свободните отношения (думата свят въобще подразбира отношения), свят, в който има едно единство в основата и едно хармонично разнообразие в проявата. В този свят, макар че нещата взаимно се проникват, те стоят на големи разстояния едни от други. Тия разстояния, мерени с наши земни мерки, получават се грамадни, астрономически числа. За да имаме една представа за този особен свят, нека погледнем на устройството на звездното небе. Там планетите и звездите отстоят на милиони километри едни от други, влияят си, обаче, без да се докосват — силовите им полета взаимно се проникват. Съществата и нещата в света, за който е дума, никога не се досягат. Затова с право може да се нарече „свят на свободните, отношения." Като пряк резултат от вглъбяването се явява този мир, който обгръща цялото човешко същество. Всякога, когато човек мисли върху подобни въпроси, винаги го обладава този дълбок мир и едно вътрешно освобождение.

Учителят привежда една легенда, в която се разправя, че когато Господ е създал човешките души, направил ги е всички еднакви. Те по нищо не се различавали едни от други. Представете си, казва той, десет автомата в една стая, които могат да говорят и да се движат. Отива някой при тях, разговаря се с някой от автоматите. Друг път отива пак, но той не може да разпознае, с кой автомат е говорил преди. За да го познае, когато му потрябва, той му слага един белег. Така той слага на всички по един белег за да ги познае и различи. Друг някой, за да ги различи, и той им слага други белези. По този начин, казва Учителят, се създава човешкият характер. Той е нещо, придадено отвън. Характерът представя онези знаци, които различни същества са сложили върху човешката душа. Човешката душа, такава, каквато Господ я е създал, е чиста, девствена! Тя се е „опетнила", по право, тя е придобила всички тия белези, всичките тези черти, когато е дошла в известни отношения със същества, които по необходимост е трябвало да оставят белези по нея. Всъщност, това, което представя характера на човека, не е самата душа. Това е дрехата й, върху която всяко същество отбелязва по нещо, за да знае при някой друг случай, че той е имал отношения с тази душа.

Душата е чиста! Нея не е нищо в състояние да опетни, нищо не е в състояние да я ограничи, защото естеството й е Божествено! Тя живее в онзи свят на свободните отношения. Душите стоят на големи разстояния едни от други, но между тях има една разумна връзка. Това е онази синовна връзка, онова съзнание за единство на своя произход.

Да живееш със съзнанието само за дрехата, за своето тяло и характер, ще рече да си постоянно недоволен от себе си и от всичко, което те обкръжава. Едно друго съзнание е необходимо за човека, което да запълни празнотата на живота — едно съзнание не за дрехата на нещата, а за това, което тя покрива, за самата същност. Да живееш със съзнанието за душата и за Бога, това е смисъл на живота, това е пречистване на всекидневния живот.

В преносен смисъл, днес душата е много далеч от това, което ние наричаме човек. Тя е толкова далеч, че нейното влияние върху човека почти не се чувствува. Трябва да се върви към Нея, към душата! Да се стигне до света на свободните отношения. Душата да стане ръководителка на всички наши мисли, чувства, действия и постъпки. Душата и всичките й прояви трябва да обгърнат цялата наша телесна същност, за да лъха от нас свежест и чистота. Дълъг е пътят към душата. Той е път към безкрайно малкото. Тежък е този път, защото той не е път на удоволствия и външни придобивки, но на освобождаване от всичко, което обременява нашия живот. Този път не е н» външно разширяване, но на свиване. Само така човек ще може да се освободи от веригите на всекидневния живот.

Учителят уподобява човека на окръжност, на която има допирателни прави. Допирателните, това са сили, които дават посока на движение на окръжността. В живота на човека има също такива тангенти, които влияят върху неговия добър ход. Всяка мъчнотия, всеки разрив, всеки неуспех, всяка излишна връзка, всяко отношение с другите, това са все тангенти. Как може да се освободи човек от тях? — Да ги отмахне, това е невъзможно. Не остава нищо друго, освен да намали радиуса на своята окръжност и ще се освободи от въздействието на тангентите, а те ще отидат в безкрайността. Процесът на вглъбяването в себе си, това е освобождаване от тангентите, това е намаляване радиуса на окръжността, това е пътят към безкрайно малкото, към душата, която има и свойството да стане и безкрайно голяма.

В живота човек не може да бъде винаги като точка. Той трябва да се придвижи, да създаде радиус, да дойде в общение с живи същества, да работи. В работата той непременно ще се оцапа, ще има и неприятности и ограничения. За да запази съзнанието си чисто, човек трябва да се върне пак към точката, да се освободи от всичко, което е оставило своя белег върху него. Това е чистене на самия себе, това е пресъздаване на характера. Човек трябва най-малко три пъти на ден да се чисти, той трябва поне три пъти на ден да влезе в себе си — сутрин, на обед и вечер. А това се постига само чрез себевглъбяването, чрез молитвата, разбрана в най-широкия смисъл на думата. Само молитвата, освободена от личните чувства, е в състояние да отведе човека в храма на Вселюбещия, където свещенослужител е душата. Молитвата е път към Бога, тя е единствената връзка.

Чистотата, това е самата душа.

Чист е слънчевият лъч, чиста е капката роса, чист е белият снежец, чист е планинският въздух. Чисто е всичко онова, което може да запази своя първичен произход, всичко онова, което може да запази единството на своята синовност. Чисто е само онова, което не се преплита с друго. Чистота има там, където се пази ред и порядък. Чистота има там, където всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие и постъпка са на своето място. Чистота има там, дето няма гниене. Чистота има само в ония уста, които могат само разумни слова да изрекат. Чистота има всяко същество, което е във връзка със самата велика „Чистота", с Бога. Затова е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога."

Всичко е в състояние да се омърси, но и всичко е в състояние да се пречисти. Когато вали дъжд, атмосферата се пречиства. Когато падне роса, цветята се пречистват. Когато падне сняг, земята се пречиства. Когато тих ветрец повие, умът се пречиства. Когато далечна звезда те привлече, сърцето и чувствата се пречистват. Когато слънцето озари човека, душата намира своята истинска чистота. И само когато Бог живее в човека, делата са чисти.

Човек трябва да се чисти! — Да го вали дъжд, да ю духа тих ветрец. урагани и бури да го нападат и най-после слънце да го грее; тогава той ще се освободи от всички ненужни и нечисти наслоения. Тогава той ще си спомни за своята виновност и ще се нарече „син на живия Бог."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...