Jump to content

СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H.


Recommended Posts

Белморен

НОВА ГОДИНА

Годино,
ти бавно пристъпваш, прибулена плътно
с воала незрими на бъдните дни
в земята, където отколе безпътно
всред страсти и злоба борбата кипи;
в земята, където всред тътен и пламък,
и плач и ридан'е
смърт черна отколе без милост цари...
 
Ти идеш!
и никой не ще ти, годино, попречи
на воля да вдигнеш могъща ръка
и дари от свилени пазви да пръснеш;
и с обич да сгрееш ранени сърца;
и в тъмни простори небесни да палнеш
в гирлянди искрящи
на новото време все нови слънца!
 
О, бързай!
че пусти без теб са земите предишни, —
в провала изгниха цветущи села!
Че весден отгоре връхлитат все хищни
орляци от птици с железни крила,
а долу — обвити в чугун и стомана —
в предсмъртна превара
чудовища ръфат свещена земя...
 
Годино,
желайш ли човека до век да те слави
и името твое на век да блести,
кат перла лъчиста във наниза стари,
що Господ земя ни от века дари?
Тогава пристъпвай в земята размирна
с едничкия възглас:
„От днеска нататък нек мир зацари!"
 
Пристъпвай,
годино, облечена в снежна премяна;
пристъпвай със миртови вейки в ръце;
пристъпвай надеждна, лъчиста, засмяна,
с глас, пратен от Бога, що с обич зове,
да секне борбата и в димни простори —
всред тътен и вопъл —
брат брата да срещне със радост в сърце!
 
Тогава
в почуда ще стихнат сирените злобни;
ще падне размахен стоманений меч,
и вместо набега на птиците кобни,
във звездни простори над нази далеч,
ще литнат с крилата на гълъби бели
и в слънце огрени
мечтите ни свидни, родени по теб!...

* * *

S.

1. ПОЕМА

Пролет е, цветна, уханна пролет, която зове душата в градината на сърцето. Снеговете са се стопили, мътните порои и потоци са отнесени далеч. От синьото небе кротко се усмихва слънцето и отмерва равният ритъм на живота.

В градината ми цъфтят цветя и пеят птички. Какво велико благо е отредила за човека Небесната Мъдрост, като не е оставила всичките цветя на пролетта да цъфнат наведнаж! Тогава чудото на пролетта би се свършило в един ден. А сега, всяка сутрин аз отивам в градината на сърцето, за да видя, какъв нов цветец е разтворил росна чашка, пълна с младост и слънчева радост. Пролет е, аз още плета цветния венец от живи, небрани цветя и не мисля за последното цветя, което ще вплета. Защото, като зимата, и пролетта на човешкото сърце е дълга, и не зная, колко цвята ще цъфнат в градината му. Зная само, че трябва да поливат цветята и те да благоухаят, за да привличат и с багрите си и с аромата си трудолюбивите пчелици.

Пролет е, красива, цветна пролет за някои пробудени души, доловили първи кроткия призив на слънцето.

2. ВСЯКА ПРОЛЕТ

Аз слушам — ръми всяка есен
скръбта на жълтите листа,
когато с дъжд от златни капки
поръсват мократа земя.
 
На пролетта копнежа светъл
разцъфна в техните сърца,
познаха в лятото лъчисто
и пламъка на любовта.
 
Сега са скръбни, уморени
след своя кратък, жертвен път;
не знаят те, че пак на пролет
отново тук ще се родят.

3. МОЛИТВА

Ти само можеш, Ти Един,
сърцето с вяра Те зове,
О, съкрати тез дни на скръб,
да стихнат сълзи и страдания.
 
Пламтят огромните пожари,
Трепери цялата земя,
и всеки миг все нови рани
и вик в човешката душа.
 
Ти само можеш, Ти Един,
простри десницата си, спри
на злото вихъра стихиен и
нека дойде мир!

* * *

В.С.Н.
Сред хищния пристъп на смъртен повей
аз зная безбурна поляна,
безоблачен свод,
где радостно слънцето грей.
 
Оазис аз зная сред дива пустиня.
Там вихър вилнее и дюня след дюня
издига.
Но стига
оазиса китен, по чудо се спира
и пристан за отдих намира.
 
Сред вихъра, който без жалост руши,
аз зная кът дивен
Той дом е почивен
за будни души.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...