ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС

[valiamaria]

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КИГОПИС

Проява на космическо съзнание

Психологът Д-р Ричард Вен в своята книга „Космично съзнание" привежда следния случай на пробуждане космическото съзнание в самия него, като говори за себе си като трето лице:

„Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятели в четене на поетите Уордсуорт, Шелли, Китс, Броунин и особено на Уитман. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатлението на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното и от разговорите и бил настроен тихо и смирено. Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всяко предупреждение, той видял себе си, като че ли е обиколен с облак от огнен цвят. За миг помислил за пожар в града, но в следващия миг той вече знаел, че тая светлина иде от самия него. Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опиша. В мозъка му проникнало като мълния едно божествено сияние и за винаги осветило целия му живот. В себе си почувствувал блаженство, досег с Небето. В тоя момент той ясно съзнал, че всемирът не е мъртва материя, но е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко съдействува за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, в течение на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде".

Една опитност на Фехнер

Известният немски философ Фехнер в съчинението си „Зенд Авеста" пише следното:

„Веднъж в пролетно утро излязох на разходка. Полето беше зелено, птичките пееха, росата блестеше; далеч се издигаше дим, рядко се показваше човек. Като че ли всичко беше проникнато от светлината на едно преобразяване! Аз виждах един малък къс земя и то в един къс миг от нейното съществуване. Но колкото повече съзнанието ми я обхващаше, все повече чувствувах не само нейната красота, но чувствувах като дълбока истина идеята, че земята — това е ангел, който ме носи по небето. И аз се запитвах, как хората могат толкова да се отдалечат от живота, че да считат земята за мъртво тяло.

Джон Кнител за отвъдното

Щастлив е онзи, който обладава познания за света отвъд, за света на безсмъртния живот. Той никога няма да се държи като обикновен човек, никога няма да тръгне по пътищата на другите. А щом раздвижи мислите си, веднага ще стане философ. Никакво значение нямат за него всичките дворци на света, всички диаманти и бисери, всички небостъргачи и паметници, защото той знае, че носи в себе си по-хубави дворци, по-големи диаманти, по-скъпоценни бисери и мисли, които се издигат много по-високо от най-високите сгради на света.

Ако мога с една дума да изразя вярата си, ще кажа, че вярвам в преодушевяването — не в прераждането на тялото, а в прераждането на духа.

Хората са погрешно възпитани. Те нищо не знаят за Божественото начало, което носят в душата си. Тяхната слепота произхожда от жалката им вяра в живота и смъртта, на която са ги научили. Всъщност, никаква смърт не съществува. В цялата природа съществува само живот, тъй като всичко във вселената се намира във вечно движение. Нищо във вселената не е нищо. Всичко е нещо. Даже и невидимите сили като светлината и звукът се състоят от живо вещество. Но днешното човечество не вярва в нещо, ако не може да го докаже чрез сетивата си. Всичко, което човек не може да види или помирише, да чуе, да вкуси или напипа, обявява го за несъществуващо или за непонятно или за чудо. Около този немощен свят се е образувал друг свят — на науката и на бързината: творение на една човешка раса, която вече в нищо не вярва истински и която много малко знае за собствената си душа. Те използуват слепешката краткия си престой на този свят, за да търсят непосредственото задоволяване на своите материални прищевки. Тяхното общество представлява едно съзаклятие от злодейци, едно смешение на езици, принципи и учения. Целта им е парите. Те градят кули, които стигат до небесата, строят параходи, в които населението на цял един град може да се побере; подводници, които се спущат в морските глъбини; железни птици, които летят из въздуха от хоризонт до хоризонт, над водата и сушата. Всички техни постижения са нищо, защото целите им са всецяло материалистични. Днешният човек се опитва да отбегне от съдбата си, вместо да я издири. Светът на сетивата представлява за него всичко. Оттам нататък той не търси нищо друго, освен забрава. От тази заблуда произлизат само кръвопролития и разрушения.

Хората вярват в смъртта и ще умрат. Ще ги погълнат силите, които ги очакват. Техните духове ще бъдат погълнати и напълно унищожени от гладните духове на подземния свят, или пък ще трябва да изкупят освобождението си с цената на големи мъки. Хората вярват в този свят. Този свят значи за тях всичко. Те говорят за раздене и смърт. Но да се родиш, значи да наденеш тленната обвивка на плътта. Обаче, още в същия миг, в който човек възприема тленния образ, започва вече и смъртта. Какво значи смърт? — Да отхвърлиш плътта и да спечелиш живота.

Но хората не вярват в тази истина. Те вярват само, докъдето се простира техният разум. Вярват в могъществото на мозъка. Вярват, че мозъкът е всичко в този свят, че той всичко създава. Аз отричам, че тяхната наука ни дава точни познания за кой и да е предмет. Аз бих им казал, че мозъкът е само един сложен апарат — онази част от тялото ни, която възприема мислите, съхранява ги и ги предава на други. Мозъкът не създава нищо ново, той само подражава на всичко. Погледнете всички тъй наречени изобретения на човеците! Цялата модерна машинария е едно несъзнателно подражание на самите нас или на животните. Корабът, който се спуща в дълбочините на морето, е построен по подобие на кита. Самолетите, които летят от единия край на света до другия, приличат на птици и насекоми. Безжичното предаване на думи и образи с помощта на бобини и батерии действува също като механизиран мозък, който приема и изпраща съобщения. Като милиони пеперуди се втурват хората и загиват във фалшивите светлини, наричани наука и напредък. Всичко благородно и трайно повяхва и потъва в забрава. В деня на страшния съд боговете теглят не мозъка, а сърцето и душата им. А в сърцето им тогава сигурно не се намира никакво основание за тяхното спасение. Тогава ги изпращат обратно в нощта, за да започнат отначало. Само малцина от тях прекрачват великите двери към едно по-възвишено съществувание.

Когато тази епоха пропадне окончателно, тогава ще се появят отново водачи. Божествени водачи, които няма да считат слабостта и заблудата като добродетели и няма да ги закрилят и подхранват. Всички, които днес ръководят хората в разните области на живота, ще бъдат пометени. Истински свободните и благородни ще се съберат в мълчание, в истинската светлина. Те ще намерят отново изгубения ключ на отвъдния свят и ще изградят един нов свят, който ще отразява истинските небеса.

Из „Синият базалт"

Предава: Д-р Е. К.

Библиотека „Корали" е пуснала нови издания на следните номера: „Сини часове", „Песните на Ямато" и „Цъфнала вейка" — японска лирика, „Любов и мъдрост" — индийска лирика, „Цветя от Анам" — анамска лирика, „Цветът на прасковата" и „Далечна флейта свири" — китайска лирика и „Миражи на сърцето" — азиатска лирика. Преводи на Никола Джеров. Доставя Ал. Димитров, ул. „Бачо Киро" 35 — София.

Цена на осемте сбирки — 140 лева.

Редакцията доставя книгите:

ЛИЦА И ДУШИ

ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ

от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв.

ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ

От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева

Литопечат - Турко 22, София

Продължава подписката за

ОСЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА

на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почна от януари 1944 година

Абонаментът остава пак 80 лева.

Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно!

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство.

Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО”

Пощенска кутия № 270 – София

Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597

Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо.

Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO"

Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie)

Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.