12_1 ЙОВ / СТРАДАНИЯТА НА ЙОВ

[Albena]

Й О В

 

СТРАДАНИЯТА НА ЙОВ

 

Любовта изисква от човека будно съзнание. Неговата мисъл и съзнание трябва да бъдат в съгласие с Божествената мисъл и съзнание. Щом се наруши това съгласие, се изпитва скръб. Нещо в него му казва: не постъпваш добре, не мислиш право! – “И пророците са правили грешки! Ето, и Йов мина през големи страдания.” Йов страда, но беше праведен човек. (1, с. 169)

 

Ще прочета десета глава от книгата на една от най-старите драми – животът на Йова… Сега ние се намираме пред живота на един човек, който е един от най-възвишените в човешкия род. Животът му е описан в Стария Завет. Тогава е написана тази драма, обширна в своите граници и изяснения за природата на човешкия род – тъй както е, а не тъй, както не е. Днес, например, всички хора лъжат. Всички представят живота такъв, какъвто не е: майката представя на дъщеря си живота такъв, какъвто не е; възлюбеният представя живота на своята възлюбена такъв, какъвто не е; учителят представя на учениците си живота такъв, какъвто не е. Във всички среди и области на живота хората представят живота такъв, какъвто не е. И всеки казва, че работите ще се уредят, а те остават неуредени. (60, с. 5)

 

Виждаме Йова, който казва: “Душата ми е отегчена от живота ми.” Или да преведа: “Душата ми е отеготена от неразбирането ми.” Йов казва: “Аз имам една крива философия – така ме е учил баща ми, майка ми – те са ме учили на този живот, който сега имам. Но този живот, на който са ме учили, не ми допада. Този живот, в който досега съм живял, не е истински – той е фалшив живот, лъжлив живот.” – Той го разбира, но не го изказва, както и вие не го изказвате. Всеки човек не е достатъчно истинолюбив, за да изкаже истината…

 

… В тази далечна драма за Йов имаше и едно друго заинтересовано лице, подобно на Бога, взело участие в един съвет, който е станал някъде горе. Това същество е Сатана. Бог му казал: “Ти обърнал ли си внимание на един човек на Земята, подобен на когото досега друг няма?” Това същество, подобно на Бога, казало: “Ще ме извиниш, но аз имам противно мнение за това, което ми говориш, че като този човек подобен нямало. Ти имаш добро мнение за него, но Ти си му дал няколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколен е със синове и дъщери, с всички богатство – как няма да Те хвали? Но Ти трябва да се увериш, че имаш криво мнение за него. Я го опитай, вземи му всичките богатства и ще видиш, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъв, какъвто ти си го представяш. Той говори като мазна Гана.” Това е преведено на български език. Това същество не е употребило тези думи точно така, както аз ги превеждам. Или според неговите думи, Йов е само привидно такъв, какъвто се представя, той иска да се докара. Сатана казва на Господа: “Остави го на мен, аз да направя един опит. Дай го на мен аз да го посетя, че ще го видиш – ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш.” Това е пак неточен превод. Това същество не е употребило тази дума “ще се слисаш”, то е казало: “Ти ще се убедиш в края на краищата, че моето мнение е право.” – “Хубаво, позволявам ти да направиш опит, да му вземеш всичките овце, всичките камили, говеда; да го опиташ и после ела при Мен – само живота му няма да вземаш.” Сатаната се запретва (то не е казано точно така, и това е мой превод), и – не се знае по какъв начин – внушава на всички англичани, на всички народи да дойдат да оберат Йова. И дохождат всички тия англичани (един силен народ, който е живял между Мъртво и Червено море) и всички останали народи, като разбойници, като банди, обират Йова, взимат му говедата, камилите, овцете и го оставят съвършено беден. Един след друг идват слугите на Йова и му казват: “Задигнаха ни всички овце, всички говеда и камили.” Йов им отговаря: “Господ дал, Господ взел.” – “Камилите отидоха!” – “Господ дал, Господ взел.” – “Всичко отиде! Конете отидоха.” – “Господ дал, Господ взел…” Като се свърши първият процес, иде пак Сатаната и казва на Господа: “Той е хитър, той знае да се представя. Малко по-далече го хвани. Да вземеш имота му, говедата му – това е лесно, но да се дойде до жена му, до децата му, тогава ще се познае какъв е.” Започва вторият изпит за Йова. Явява се някаква силна вихрушка, събаря къщата и засипва под нея синовете и дъщерите му. Йов и в този случай казва: “Да е благословено името Божие! Господ даде, Господ взе. Господ взема Своето.” Иде Сатаната пак при Господа и казва: “Този човек е краен егоист, той е затворен в себе си – той жертвува и синовете си, и дъщерите си, само на него да му е добре. Опитай се само да му бутнеш кожата и той ще каже ред лоши думи за Теб.” Най-после започва третият изпит – докосва се до кожата му, явява се една болест, подобна на проказата, кожата му се напуква, големи бразди се явяват, големи и дълбоки по един сантиметър. (Това е малко хиперболично казано – два сантиметра напукана кожа, то е както когато кажеш, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. Като казвам два сантиметра, това е относителна истина. Ако взема да изчислявам точно, ще извадя единицата и ще остане нещо като нашенското три милиметра). И тъй, ние казваме: в живота на Йова се явява едно противоречие. Философията, с която до това време Йов е живял – той е примирявал с нея всички противоречия; той е мислел, че Бог е благ, и така е проповядвал Истината; но като го засегнаха така много – започнаха вече да идват при него неговите приятели и да го изкушават, като му казваха: “Ти трябва да имаш някакъв скрит грях”… Той имал не грях, но някакъв голям недъг – аз няма да ви го изнеса, но вие, като четете, можете и сами да го намерите…

 

Неговият недъг се състои в това, че не е разбирал живота, той носел в себе си една крива философия – мислел, че всеки човек може да бъде щастлив на Земята, че всеки човек трябва винаги да бъде благодарен на Бога. Това е крива философия. Всеки може да бъде благодарен на Бога, но когато се отнесе добре с него; когато не се отнесе добре с него, всеки не може да Му бъде благодарен. Всеки може да ти благодари, когато му дадеш нещо; но не зная колко хора има, колко може да се намерят, които, като им вземеш нещо, да ти благодарят. Да си благодарен, когато си здрав – да; но да си благодарен, когато си болен – това е малко неестествено. Та в разбиранията си отпосле Йов съзнал, че всеки човек не може да бъде щастлив. Всеки човек не може да бъде благодарен, безкористен. Не само когато Бог ти е дал овце, говеда и камили – тогава да бъдеш благодарен; това преди всичко не е благодарност – това е заинтересуваност, която всеки може да прояви. Важно е да имаш едно определено понятие за живота, та когато съществуват и най-големите противоречия, и от тях да извадиш и своето щастие. Това е разбиране на живота или то значи – да си силен човек. Силният човек може да отбива страданията. Внушава ти се една мисъл, че баща ти, например, е умрял – това е една мисъл, която трябва да отхвърлиш и да знаеш, че баща ти не може да умре. Или ако ти кажат, че твоето им­не е изгубено – да съзнаваш, че твоето им­не не може да се изгуби. Или ако ти каже някой, че си болен, че очите ти пожълтели – ти да знаеш, че не можеш да се разболееш. Или когато някой ти каже, че ти не можеш добре да свършиш университет, ти да не вярваш на това. Когато ти говорят с един противоречив език, да можеш да превръщаш този език в положителен. От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания. Ние сами сме изковали сегашната си съдба. Всички нещастия в света ние сами сме си ги образували. (60, с. 9-12)

 

В народа има суеверие, че когато петелът пее, това е добро предсказание – някой ще донесе пари. Кукуригането иде след страданието и показва, че някой ще ти донесе 10 хиляди лева. Когато петелът на Йова изпя най-тъжната песен, неговото им­не се увеличи два пъти. Синовете и дъщерите му, отпосле родени, бяха два пъти по-умни и по-здрави от предишните. С това Йов изгуби ли нещо, или придоби? Той придоби нещо по-ценно от това, което имаше по-рано. (1, с. 174)

 

Не може ли без изпитания да влезем в Царството Божие? – Не може. Изпитанията не са реални неща, но са необходими. Като те изпитват, ти страдаш, но в тебе страда онова, което може да се пожертва. Чрез страданията човек сам се опитва, но и други го опитват. Йов мина през големи страдания, но и те не бяха реални. Въпреки това той се огъваше, страдаше, мъчеше се. Той изгуби богатството си, нивите, лозята, говедата, овцете, камилите си и всичко това му се върна. Той изгуби синовете и дъщерите си, но му се родиха други, по-добри и по-хубави от първите. Той се разболя, тялото му се покри със струпеи, но не умря. (134, с. 80)

 

Как постъпвате с Господа? Не правите ли същото? Молите се, оплаквате се, че имате жена, деца, че живеете в лишения. Бог ви слуша, търпи и нищо не казва. Вие се молите на Бога да ви благослови. Той ви пита: за какво да ви благословя? За пържения лук ли? Пърженето на лука представлява човешкия порядък, в който хората се критикуват едни-други. Да критикуваш човека, това значи да го направиш златен. Писано е за праведния Йов, че като боледувал, тялото му се покрило с рани, от които излизали червейчета. Те изяждали гнойта на раните му и ги чистели. Като дохождали просяци при Йов, той им давал по едно червейче, което се превръщало в злато. Така Йов използвал червейчетата да помага на бедните. Страданията на Йова го направили известен сред човеците. Ето защо аз казвам на критиците: критикувайте, но правилно, за да направите хората знатни. Пък и вие трябва да се стараете да предавате нещата вярно, да станете добри кореспонденти на вестниците. Така наричам аз ония, които се занимават с предаване на слухове. (134, с. 158)

 

Неупотребеното добро разваля човека в света. А пък на добрия човек и зло като му се направи, той може да го използва добре. Има един анекдот за Йова. Аз съм го привеждал. Имал червеи в раните си. И когато идвали някои бедни при него, той им давал червеите и те ставали у тях на златни монети. У Йова е червей, а у бедния става на златна монета. Това е вярно: страданията на един богат човек у другите хора се превръщат в едно богатство. (68, с. 125)