12_4 БОГ, ХРИСТОС И ПРАВЕДНИЯТ ЙОВ

[Albena]

БОГ, ХРИСТОС И ПРАВЕДНИЯТ ЙОВ

Питате защо идат изпитанията и страданията в живота. – За да се изпита любовта на хората, да се види на каква основа е поставена. Затова именно изпитаха Йова. Затова изпитаха и Христа. Той даде пример на безкористна Любов. Христос мина през големи страдания и показа на хората как да обичат. Христос, създаден по образ и подобие на Бога, Който разполагаше с богатството на света, се отказа от всичко заради човечеството. Той се пожертва за хората, отказа се от Своите блага, смири се и прие робски образ. Той мина през най-големите страдания, но издържа, понесе всичко с Любов. Той показа Любовта Си към Бога, показа на хората как тя работи. Ако нямаше Любов в ума, в сърцето и в душата Си, Христос не би издържал на тия големи страдания. Работата, която Той свърши, се основаваше на Любовта. Христос постави за основа на своя живот трите закона: закона на вярата, надеждата и Любовта…(134, с. 215)

 

Казваш: “Господи, готов съм на всякакви жертви за Тебе!” Щом е така, Бог те поставя на изпит, да опита любовта ти. Така постъпиха и с Йова. В един от съветите на Бога, дето присъствали мнозина учени от невидимия свят, Бог казал: “Обърнали ли сте внимание на Моя верен раб Йов? На Земята няма подобен на него.” Един от присъствуващите казал: “Аз съм на особено мнение. За да се убедя в тези думи, нужно ми е съществено доказателство. Ти си поставил този човек при благоприятни условия – дал си му ниви, говеда, камили, добри синове и дъщери. Той живее в голямо изобилие, естествено, че ще бъде верен и добър. Отнеми всичкото му богатство, здравето, синовете и дъщерите му, тогава ще видиш колко е верен. Остави го на мене, аз да го изпитам.” Наистина, докато Божието благословение е върху нас, казваме, че Бог е с нас. Щом отнеме благословението Си, казваме, че Бог не е с нас. Къде е тогава Той? Докато щастието е с нас, и Бог е с нас. Като ни напусне щастието, и Бог не е с нас. В първия случай Бог е пред лицето ни, а във втория случай – зад гърба ни. Казваш: “Аз сам ще наредя живота си, зная какво трябва да направя.” Щом кажеш така, Бог се оттегля и те наблюдава какво можеш да направиш. (69, с. 63)

 

… Така и онези хора, които се молят на Бога и искат да придобият нещо, те трябва да бъдат отрицателни. Какво става обаче? Те, като се молят на Бога, заповядват Му, а с това стават положителни. И Бог е положителен, и тогава Той им дава точно това, което те искат, т.е. Той им взима и това, което имат. Щом вие ставате положителни, Бог заема вашите места. За да няма спор, Той казва: “Направих така, както ми казахте.” Така могат да се обяснят и страданията на Йова от научно гледище. Това е окултно гледище. Йов беше наистина праведен човек и искаше да покаже на Господа, че като него друг няма. Когато синовете му правеха угощение, Йов принасяше жертва на Господа и казваше: “Господи, това да направиш, онова да направиш.” Тогава Господ направи, както Йов искаше: взе му овците, добитъка, синовете, лозята, прати вятър, който събори къщата му и го остави без нищо. Тогава Йов започна да спори, да се разправя с Господа. И като се видя в трудно положение, започна да се моли на Господа, да казва: “Господи, то няма да бъде така, но, моля Те, оправи моята работа! Аз съвсем забърках тази работа.” И когато в съзнанието му проникна мисълта, че той сам е объркал работата си, тогава започна вътрешно да разсъждава. (24, с. 301)

 

Никой не знае кой е грешник и кой – праведен. Никой не знае кого обича Бог и как го обича. Той обича и грешниците. Като провериш това, наблюдавай, да научиш пътя на Божията Любов. Когато иска да възпита някого, ако е богат, Бог му взема богатството и го прекарва през големи страдания. Така възпитаваше Той и праведния Йов. По човешки Йов беше праведен, но не и от гледището на Бога. Йов беше богат и добър човек, но имаше някои недъзи, които сам не виждаше. За да го освободи от тях, Бог го прекара през големи страдания. Като се натъкна на страданията, Йов прокле и съдбата си, и живота си, и себе си. Бог не го осъди за това, но го застави да се осъзнае, да дойде до разкаяние. Йов видя погрешките си и се изправи. (134, с. 43)

 

Някой ще каже: “Сегашните условия на живота ме спъват.” Не, те не могат да ви спъват. Аз говоря за онзи ученик, който е разрешил въпроса с ученичеството. А вие не сте още пълни ученици. Има няколко разряда: ученици-оглашени, ученици-верующи и ученици-ученици. Първият разряд има известни задължения и права, вторият – също, третият е най-горен от всичките. Това, което ученикът върши, не е длъжен да го върши оглашеният, и обратното. И всички ще разглеждат живота според степента си – ако е оглашен, има известни задължения и известни права. И вие няма да го питате защо върши това. А ако оглашеният пита верующия: “Защо така правиш?”, верующият ще му каже: “Когато дойдеш на моето място, ще разбереш защо така работя и живея.” Бог не е длъжен да ни съобщава защо прави тъй или инак. Той ще каже: “Когато минеш през тия седем огньове, за да те очистя, ще разбереш!” Абсолютно никакво друго обяснение няма да ти даде. И Йов Го е питал, но Господ е мълчал. Но след като мина седем пъти през огъня, тогава Господ се обади и му каза: “Я застани да кажеш сега!” И Йов казал: “Чувал бях за Тебе от други и много грехове направих, но понеже сега Те видях, глупости няма да говоря.” Някой от вас се намира като Йов и пита: “Господи, докога тия страдания, тия дългове?” Господ си мълчи. И не мислете, че можете да се избавите, ако имате някой приятел или неприятел – лъжете се. И избавлението седи в следното: да разширите съзнанието си и да влезе Христос, да ви обясни факта. Стане ли това, вие сте избавени; не стане ли тоя факт, неприятелят ще бъде постоянно при вас и като един демон ще ви прави пакости. (67, с. 97)

 

Помни: най-тежките условия носят най-големите откровения! В най-тежките моменти от живота си, когато нямаше отникъде изходен път, Йов получи най-голямото откровение. И Христос получи най-голямото откровение, когато беше на кръста. (112а, с.134)

 

За да повярва в Христа, човек трябва да се намери в безизходно положение като Йов, като Йона…(34, с. 166)

 

Ако постъпвате правилно, като дойде Христос, ще каже: “Добре сте работили, добре сте постъпили”, и т.н. Сега аз няма какво да ви привеждам доказателства, но казвам: онзи, който живее добре, няма да му се случи зло. Млад бях и остарях, но не видях праведният да проси хляб. Псалмопевецът казва: “Онзи, който живее за Бога, зло няма да го постигне.” Че това е вярно, прочетете живота на Йова. (2, с. 128)