12_5 ЙОВ И БЛАГОДАРНОСТТА

[Albena]

ЙОВ И БЛАГОДАРНОСТТА.

 

ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНА ЛЮБОВ КЪМ БОГА

 

Че във всички неща, които правим, Той е Бог, на Когото го правим, Той е нашият Баща! Всички непочтени неща по мисъл, по сърце, по воля, ние ги правим на Бога… Трябва да престанем със злото в света. Да турим на мястото на злото доброто. Ако един човек, който прави зло, че те опитва, какво трябва да направиш? Какво казваше Йов на жена си, когато тя му казваше: “Кажи една лоша дума – защо тия страдания ти дават?” Той казва: “Когато Господ ни даваше хубавите работи, благодаряхме, хубаво беше. Защо да не Му благодарим, когато ни дава лошите работи?” Счита ги за лоши, но то е за добро. Ако Господ вземе твоите пари и ги даде на друг, то е Негово право. Той ти дал един подарък, вземе си подаръка – какво има? Дал ти някоя огърлица, вземе я – утре ще ти даде нещо по-хубаво. Той ти опитва ума, както майката, която дава една ябълка на детето, после я взема. Защо ще се безпокои детето? Тя ще му даде после още по-хубава, може да му даде две, три, четири, пет, десет, петнадесет!(12, с. 89)

 

Благодарете на Бога не само за доброто, но и за изпитанията и мъчнотиите, на които се натъквате. Няма зло в света, което Бог да не е превърнал на добро. Един ден и безлюбието, и страданието, и противоречието ще се превърнат на добро. Какво направи Йов при големите противоречия, какво постигна? – Позна Бога. Следвайте неговия пример! Жена му, приятелите му го изкушаваха, искаха да го спънат, но той издърж­. (94, с. 72)

 

Мнозина искат работите им да се нареждат така, както те желаят и разбират, но техните желания и разбирания не са Божествената мярка на нещата. Йов казва: “Господ дава, Господ взима.” Които разсъждават като Йова, те уподобяват живота на богат човек, който дава скъпоценностите си на една бедна вдовица да ги пази и след време дохожда да ги вземе. Които не разсъждават като Йова, те се намират в положението на бедната вдовица, която се оплаква на мъжа си, че богатият взел скъпоценностите си. Мъжът й отговаря: “Благодари, че богатият човек има доверие в тебе и те остави да се ползваш от скъпоценностите му. Те са негови и той има право да ги вземе, когато пожелае.” Следователно всеки трябва да знае, че нищо в живота не е негово. Някой се радва на детето си и казва: “Моето дете!” – Не е твое това дете! То е оставено при тебе временно – само да го отгледаш. Един ден, когато Бог пожелае, ще го вземе. Днес ще умре детето ти, утре – жена ти, после – майка ти, баща ти, приятелите ти, и ти ще останеш съвършено сам. Животът на Земята е велико училище, в което ти си дошъл да учиш. Докъде се простира животът – точно не може да се каже, но той непрестанно расте, разширява се и се развива. (36, с. 17)

 

Изучавайте себе си да видите доколко имате външна и вътрешна любов. Ако Бог всичко ви е дал и сте доволни, вие имате външна любов. Ако всичко ви е взел и пак сте доволни, вие имате вътрешна любов. Не е лесно да се вземе всичко на човека и той да мисли, че това е любов. Радвайте се и когато ви се дава, и когато ви се взема. Учете се от всичко, което става около вас, да видите докъде сте дошли в развитието си. Който не е изучил външната любов – да я изучи. Който я е изучил, да мине в областта на вътрешната любов. Като дойде до положение всичко да изгуби, той трябва да знае, че ще придобие живота. Когато Йов издържа изпита си, даде му се всичко в двоен размер. (36, с. 71)

 

Човек трябва да опита своята любов към Бога, за да може да въздейства и на другите. Днес е петък – денят, в който човек е бил създаден. Защо е създаден човек? Човек е създаден, за да опита своята външна и вътрешна любов към Бога. Едновременно с това той опитва и Любовта на Бога. Едно от качествата на тая Любов е даването. Един ден Бог казал на Сатаната: “Ти познаваш ли моя раб Йова? Видял ли си подобен на него?” – Сатаната отговорил: “Йов е верен и добър твой раб, защото си му дал богатство, имот, говеда, лозя, синове и дъщери. Опитай се да му вземеш всичко това и ще видиш каква е любовта му!” Да обича човек Бога за това, че са му дадени ред блага, туй представя външната страна на любовта. Казвате: да не дава Бог да минем през изпитанието на Йова! Ако Бог спре вниманието си върху някого, че е много напреднал, че любовта му е силна, веднага Сатаната ще дойде при Бога да го съветва да подложи този свой раб на изпит, да провери любовта му. Всеки е минал и минава през изпитанието на Йова, макар и в най-слаба форма: богат е бил, но изгубил богатството си. Жена, деца, приятели имал, но и тях изгубил. Ако сте издържали този изпит, вие сте се повдигнали. Ако не сте го издържали, пропаднали сте и отново трябва да го държите. (36, с. 57)

 

Две градини има Бог – едната градина е астралният свят, наречена “адова градина”, а другата е “райската градина”. Едни хора посаждат в рая, а други – в ада. Едните дават сладки плодове, а другите – горчиви. Като отидете в рая, там ще ви оценят според плодовете, които сте родили на Земята. Вашите мисли, чувства и постъпки ще ви следват. Като влезете в другия свят, след вас ще видите наредени мислите и чувствата си. Ако си бил вегетарианец, там ще видиш доколко си бил такъв. Някога си ял прасета, кокошки – там ще ги видиш наредени около тебе, искат да им върнеш месото. Ще чуваш: върни ми крилцето, върни ми крака! Ако си ял риба, и тя ще си иска своето. Всички животни, от които си взел нещо, ще те обикалят и докато не им върнеш това нещо, няма да те оставят. Така се отне на Йов всичкото богатство, което не беше на място. Второто богатство, което той придоби, дойде по пътя на Любовта. – “Защо трябва да живея?” – За да придобиеш истинското богатство. Ако влезеш в другия свят със своите камили, волове, овце, ще намериш ли място за тях? Затова Христос учел хората да се отрекат от богатството на Земята, да се отрекат от лошия живот и да станат ученици на новото учение, да започнат отново. Всеки ще мине през опитността на Йов – всичките камили, овце, волове ще отидат в другия свят; синовете и дъщерите също ще отидат в другия свят. Ще остане само жена ти, мърморката. Тя казваше: “Кажи поне една дума против Господа, да се освободиш!” – “Как да кажа, когато Той ме е благословил?” Ще търпиш като Йов. После ще дойдат и приятелите ти, които ще те осъждат. Като минеш и този изпит, ще дойде новото просветление – светлината на новия живот. Йов казва: “Много съм слушал, Господи, за Тебе, много съм говорил и аз, но вече няма да говоря така, както съм говорил; няма да живея така, както съм живял.” Праведен беше Йов, но не беше човек на Любовта. Като дойдоха страданията върху него, той прокле деня, в който се е родил. Дано и Бог забрави този ден – той е ден на безлюбието. В огорчението си Йов намери, че е безполезно да се живее. И вие, като минавате през изпита на Йов, проклинате деня, в който сте се родили. Трябва да дойде денят, когато ще изгубите всичкото си богатство. В какво се заключава това богатство? – В онези братя и сестри, които ви обичат, които всякога са били на ваше разположение. Като ги изгубите, тогава ще разберете какво са били те за вас; тогава ще разберете, че и вие сте готови да направите всичко за тях.- “Може ли без им­не на този свят?” – Щом има кой да ви обича, може и без имане. От коя крава вадите въздуха? Въздухът е благо на онези, които ви обичат. От коя крава взимате водата? Хубавото мляко взимате от кравата, но откъде идва светлината? Значи има блага в света, които идват от Божествения свят. Хлябът идва от онези, които ни обичат; водата идва от онези, които ни обичат; въздухът идва от онези, които ни обичат, и светлината идва по същия път. Някога тези, които ни донасят хляба, ни заставят да плащаме скъпо за него… Приемете Божията светлина. Приемете Божията Мъдрост. Приемете Божията Любов. Приемете живия хляб, за който Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето.” Само така ще минете през изпита на праведния Йов и ще се възродите. След това ще минете пътя на възкръсналия Христос. (66, с. 116)