13_1 АВРААМ

[Albena]

А В Р А А М

Днес ще ви дам една задача да работите върху Библията. Целият клас ще се раздели на две групи и всеки един от групата ще вземе по една от книгите на Стария Завет. За пример, един ще вземе “Битие”, друг – “Изход”, трети – “Левит”, и т.н. Като четете книгите, ще изучавате характера на всеки един, за когото се говори. Коя е характерната черта на Авраама? Авраам се отличавал с послушание. Той напусна бащиния си дом и отиде в непознати земи. Той отиде в Египет да се учи. Сегашните хора се оплакват от условията. Какво е било положението на старозаветниците? Те са живели при по-тежки условия на живот, отколкото сегашните хора. Отде черпеха те сила, за да издържат? Като ученици вие трябва да изучавате целокупния живот, както и единичния – човешкия живот. (118, с. 126)

 

Има ли сега в съвременния свят някой човек, който да няма тези слабости? Някои говорят, че хората били съвършени, за пример, за пророците говорят така. Аз ще кажа една дума. Разглеждам историята на човешкото битие, на всички велики хора в света и не съм срещнал досега човек без погрешка. И в биографиите на тези хора е описана само добрата страна. Не, не са били те такива. За Авраама като пишат, ще кажете, че Авраам бил безгрешен. За Исаака – също; за някой цар, философ – също. Лошото се изглажда, остава само доброто. Ами то е друга една слабост – да търсим само доброто у хората! Какво нещо е добро и какво нещо е лошо, хората не знаят. Аз мога да ви докажа, че лошите неща са добри. Математически мога да ви го докажа. Мога да ви докажа, че и добрите неща са лоши. (37, с. 144)

 

Това учение не е за прости хора, не е за раби, нито е за слуги – то е за хора герои, които искат да бъдат приятели на Бога, които искат да работят, да обичат, да любят. Казвате: “А, приятели на Господа!” Да, всички можем да бъдем приятели на Господа. Авраам беше приятел на Господа, затова всички го почитат; няма друг да се поменава в Библията тъй, както Авраама. Само Авраам е бил приятел на Господа. Сегашните верующи ще кажат: “Това се отнася само до Авраама, само той може да бъде приятел на Господа, той прави изключение.” Защо беше Авраам приятел на Господа? – Когато му се каза да принесе сина си в жертва на Бога, той не се подвуоми и отиде да го принесе. Ще кажете: “Това е едно глупаво положение.” В този случай да принесеш сина си в жертва, значи да отидеш да посееш семето в земята. И тъй, в земята се сее семе човешко. Павел казва: “Сее се семе човешко и възкръсва семе духовно; сее се тяло човешко и възкръсва тяло духовно.” Значи ти трябва да се жертваш, да дадеш всичко, което имаш, за Бога. Вие ще ми възразите: “С тези жертви дойдохме до този хал.” Жената казва: “Какво не съм жертвала за своя мъж!” Без жертва на този свят не може. Това, което вие давате, то е от страх и не може да се нарече жертва. Само приятелят може да принася жертва. Някой казва: “ Аз принасям жертва.” – Раб ли си? – “Да.” – Нищо не принасяш, никаква жертва не си принесъл. Само приятелят може да принесе жертва и тази жертва е разумна. – “Как да принесем жертва?” – Щом питаш, ти не си приятел. Първото нещо, което е необходимо за нас, е човек да се освободи от онези рабски чувства, които го вълнуват. Вие седите и мислите дали Господ ни е простил, дали сме престъпили Неговите закони. Това е положение на раб, който стои и мисли дали господарят ще му заплати и колко. Не, приятелят никога не може да се съмнява в своя приятел. Дума, дадена от приятел, тя е дума, която почива на това вечно основание отгоре. (2, с. 64)