Jump to content
Iskri4ka

6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Recommended Posts

56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, от което се открива прекрасен изглед към Пернишката котловина и възвишенията Голо Бърдо.

 

От всички шопски села в околностите на София, то беше едничко, където беше образуван братски кръжок. В кръжока влизаха селяни, изпитани в борбите на живота - хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по пътя на собствения си опит са дошли в допир с идеите на учението. Те бяха хора енергични и трудолюбиви.

 

След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша.

 

Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините. Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите. Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук. А тук стаята на Учителя е малка, а пред нея има едно малко коридорче и ако застанат двама човека, няма да може да се размине третият. А тук непрекъснато влизат и излизат хора и е претъпкано, и тясно. Тогава брат Темелко прави остра забележка на тези две сестри. Те протестират, че същото са правили на Изгрева, че са стояли пред Неговата стая, че си изпълняват задачата, и че те са поставени на това място от Учителя. Темелко ги изгонва грубо. Те се разплакват и напускат. А Учителят е в стаята си и няколко дни той не излиза на обяд. Тогава Темелко разбира, че Учителят не излиза поради неговия скандал. Тогава той с цялото си семейство отива при Него в малката стаичка и иска прошка, че това го е направил от незнание. И от този момент той не направи вече никаква бележка на никого. Беше отворил дома си за всички. Идваха много приятели и всеки носеше по някакви продукти. Затова нищо не липсваше. Благодарение на тази взаимопомощ имаше там всичко за прехрана на толкова много хора. Имаше общи обеди. Учителят постоянно говореше и там се изнесоха много важни беседи. Имаше и общи екскурзии до близки местности.

 

Стаята, в която живееше Учителят, беше мястото, където съм водил стотици разговори с Учителя, много от които са стенографирани от брат Боян Боев, който винаги следваше стъпките на Учителя и стенографираше всяка негова дума.

 

Ще кажа няколко думи за този предан и винаги желан от Учителя ученик. По външен вид брат Боев приличаше на човек от далечния изток. Той имаше среден ръст, с много интересна глава, челото му приличаше на някакъв диамант, върху който каузално - философските центрове блестяха, а под тях центърът на паметта беше развит в най-висша степен. Той представляваше живата архива на Братството. Нямаше случка, нямаше събитие,станало в Братството, или около Учителя, на което той да не знаеше датата и съдържанието. С брат Боян Боев разговарях за първи път на един обяд, в тесен кръг на Изгрева през 1924 г. На този обяд присъстваше и Учителят. След обяда Учителят много тихо ми каза: „Запомни, с този човек ще имаме да вършим много работа за Братството". Той беше завършил естествени науки в Германия. Там се е запознал с антропософа Рудолф Щайнер. Щайнер, с голямата си окултна ерудиция се явява като предвестник на Великото Дело на Учителя. Още тогава Щайнер му загатва за голямата историческа мисия на славянството.

 

Боян Боев ми каза лично, че когато е проявявал голям интерес, то самият Щайнер го подсетил лично, че центърът, към който трябва да се приближи, е България. И че той трябва да си отиде там, защото там е Великият Учител. А това, което е правил Щайнер, е само една подготовка, предназначена за европейския ум. Той е постъпил много скромно и честно. Беше много интересно, че когато правихме небесната карта на Щайнер и Бояв Боев видяхме, че между двамата има голяма аналогия. Щайнер по външен вид не прилича на германец. Вероятно в него има славянска и източна кръв. Боян Боев също не прилича на българин. Наполовина е българин, наполовина арменец.

 

Боян Боев беше един от най-популярните в Братството, не само с големите си окултни знания, но и с голямата си готовност винаги да бъде полезен на всеки нуждаещ се. Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия свят ще бъде важен фактор в живота на Братството.

 

Събитията следваха своя исторически ход. Войната беше към своя край. Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много литература по тях. Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество.

 

Преди да изложа този факт, понеже с него завършваше братската епопея в с. Мърчаево, ще кажа още няколко думи за този красив кът, в който прекарахме около 10 месеца.

 

Както винаги, когато Учителят отиваше в някоя местност - било на планина, било в полето, Той обръщаше особено внимание върху изворите. За Него изворите представляваха някакъв велик символ, символ на всеотдайност, на велика жертва, на любовна щедрост, затова първата Му грижа беше да ги открие, да ги прочисти, да отвори техния път, да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителят с голяма грижа и особено внимание събра водите от няколко малки незначителни изворчета, на които семейството на брат Темелко не обръщаше внимание, дори не ги и забелязваха. С тях Учителят направи един голям извор и му даде името „Изворът на Доброто". В работата за устройване на този извор вземаха участие много от нашите приятели, които непрекъснато идваха от разни места на България, да видят Учителя и да чуят беседите, които Учителят изнасяше в Мърчаево. Този извор представляваше някаква книга, върху която Учителят непрекъснато пишеше съдбините на човешката история. Всяко донесено камъче от планината от братята и сестрите Учителят го подреждаше около извора, като произнасяше специални формули и извършваше над него известни магически движения, като с това даваше тон и направление чрез своята мощна мисъл на големите световни събития. Този „Извор на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни и кристални камъчета. До извора се отиваше посредством три гранитни стъпала, поставени от ръцете на Учителя и приятелите Му. Тези три стъпала символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извежда-ха човешката душа до Великия извор на живота.

 

Учителят често държеше беседи и разговори около Извора. Стотици песни, дадени от Учителя, непрестанно се пееха с възторг и вдъхновение около кристалните води на „Извора на Доброто". На източния край на двора Учителят направи друг голям извор, около който също привлече вниманието на братята и сестрите. Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят. Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор. Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя.

 

Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота. Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене.

 

Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора селяните употребяваха водата му само за изпиране на дрехи. Но когато Учителят посочи неговата лечебност и благотворност от пиене на водата му, цялото село и всички околни села започнаха да употребяват водата му за пиене. Навсякъде, където стъпеше Учителят всичко се активизираше за един красив живот. По Неговите стъпки вървеше човешката култура, след няколко години се направиха много сонди около извора и от обилната минерална вода се построиха два грамадни басейна. Тази долина с минералната вода, чиято стойност посочи Учителят, стана важен културен и хигиеничен център, особено за семействата на миньорите.

 

Трябва да отбележим, че през 1944 г. стана последният събор на Братството, състоял се в с. Мърчаево. На този събор бяха пристигнали приятели от цяла България. В ранната утрин на първия ден на събора цялото Братство беше излязло на една красива поляна, разположена над селото, където Учителят изнесе вдъхновена беседа. След това се изиграха музикалните упражнения на паневритмията. Никой от приятелите не допущаше, че това е последният събор, който се извършваше в полите на Витоша - българският Синай.

 

Учителят често обикаляше с приятели от обществото върховете на Витоша. Спомням си един много интересен момент в историята на България. Когато България трябваше да направи неизбежния завой в своята политика, аз бях отишъл на Витоша да търся Учителя, за да го запитам, дошъл ли е моментът вече за този завой. Денят беше прекрасен, върхът Острец (непосредствено до хижа Брокс), на който беше Учителят - огрян от слънцето, представляваше чудна гледка. Камъните и скалите наоколо представляваха нещо като вълшебен град. Бяхме седнали с Учителя на един грамаден блок. На моя въпрос - дошъл ли е моментът България да направи този важен завой, Той помълча известно време и най-сетне ми насочи вниманието към един облак на запад, имащ фигура на квадрат. В момента, когато ми обърна вниманието към тази фигура, двете съседни линии на един от ъглите на квадрата се разтваряха. В този момент Учителят ми каза: „България ще излезе от това тежко положение". Наистина, квадратът е символ, според окултизма, на страдания и противоречия. Този символ характеризираше цялата вътрешна и външна политическа обстановка, в която се намираше българският народ. Изречената дума -стана реалност. Още на другия ден започна неизбежният завой в политиката на България. Багрянов състави кабинета на 1 юни 1944 г.

 

А сега ще разкажа за една тайна, която съм премълчавал досега. След като чух от Учителя за тайната на квадрата и за разрешението на тази задача с квадрата, аз се сбогувах с Учителя и заслизах надолу, по пътеките на Витоша. Долу в село Владая ме чакаха няколко човека, за да им съобщя решението на Учителя. Аз трябваше да им го кажа, а те трябваше да отидат и да вземат властта. Докато не стана този интересен момент и докато не се взе решение от Невидимия свят, то Учителят не ми позволи да тръгна. Чак когато се разрешиха нещата, Той ми каза: "Сега иди и им предай решението на Небето". Долу ме чакаха Стоил Стефанов и още един. Аз им предадох решението на Учителя, че трябва да предприемат тази акция и да се стигне до завой в политиката. Решението бе предадено на Стоил Стефанов и той го предаде на Багрянов и чак тогава той се съгласи. Можете да срещнете в Словото на Учителя как Той заявява, че ние не се занимаваме с политика. Това означава, че Той не се занимава с дребното политиканство. Но когато дойдат важни моменти за един народ и човечество, Той тогава слага своята десница, за да разреши тези политически възли в историята на народа ни и на човечеството.

 

Багрянов, след като дойде на власт на 1 юни 1944 г., трябваше да направи завой във външната политика, като задоволи някои изисквания на СССР. До средата на юли той успя да се сдобри със СССР. Във вътрешната си политика той трябваше да се съобразява и с така наречените шумци, шумкари, т. е. нелегалните бойни групи на комунистите, които бяха излезли по планините и водеха партизанска война. Учителят му бе наредил да се даде пълна амнистия на шумците и на техните семейства, и да не се избиват вече хора. Но той, Багрянов, не можа да го спази. Той бе подложен на натиск от военните. На 6 юни 1944 г. съюзниците дебаркираха на френския бряг и се отвори вторият фронт на запад срещу германците.

 

Още преди Багрянов да вземе властта имало едно постановление № 30 от 28 април 1944 г., според което е било направено списък на хора, които трябвало да бъдат унищожени. Но избиването на партизаните продължава и при кабинета на Багрянов, макар че на 16 юни 1944 г. с Постановление на Министерския съвет е взето решение да се отмени предишното постановление № 30 от 28 април 1944 г. Но борбата срещу нелегалните комунисти продължава под ръководството на министъра на вътрешните работи, оглавявано от проф. Станишев, известен хирург. Сега кое е най-интересното? Багрянов не изпълнява указанието на Учителя - да не се избиват повече хора и като капак на всички отгоре, проф. Станишев,, хирург по професия, но в момента министър на вътрешните работи, издава заповед от 21 юни 1944 г. под № 4273 - да се продължи избиването на партизаните. Дори определя срок - до 30 август 1944 г. да се приключи с нелегалните групи, т. е. да бъдат унищожени. И какво става по-нататък? На 1 септември Багрянов си подава оставката, на 9 септември идва правителството на Отечествения фронт и комунистите идват на власт. Същото правителство издава закон за Народния съд. Народният съд започва да заседава на 20 декември 1944 г., с първи състав срещу тримата регенти, всички министри от петте кабинета от 1 януари 1941 г. до 8 септември 1944 г., заедно с министър-председателите и дворцовите съветници - 51 човека. Втори състав е срещу народните представители от 25-то обикновено Народно събрание, на брой 129 човека. Присъдата се прочита на 1 февруари 1945 г. На смърт са осъдени 2730 души, от които, министри на три кабинета и 67 народни представители. Споменаваме тези факти, за да се види, че Багрянов и другите около него не изпълниха това, което каза Учителят. Те извършиха престъпление и след това дойде възмездието за тях. Те бяха разстреляни. От друга страна, Учителят бе заявил, че на комунистите също не е позволено, след като вземат властта, да убиват хора. Учителят им бе дал разрешението на тази задача - какво да правят. Те трябваше да ги изпратят да работят като обикновени работници и затворници. Те ги избиха и си навлякоха карма. Вместо да се разплита българската карма, тя се оплете отново и се завърза още по-здраво. А разплитането вече е много по-трудно. Следващите поколения ще проверят това. Започна да се разплита трагичната карма на българския народ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×