14. Видимита и невидима братска каса

[Ани]

14. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА БРАТСКА КАСА

В.К.: Значи накрая така стана, че ако бяха останали тия средства и тия пари в Братския съвет и другите, те нямаше да могат да се оправят. Щяха да се хванат гуша за гуша и коса за коса.

Г.Д.: Да.

В.К.: Те воюваха помежду си.

Г.Д.: Тия пари вместо да ги дадат на държавата, те ги криха, криха, че ги Изгориха накрая.

В.К.: Аз съм слушал за това нещо, че накрая ги горели. Имало ли е такова?

Г.Д.: Горено е.

В.К.: Боже, и защо?

Г.Д.: Има приятели, които са виждали.

В.К.: И защо не са ги дали на държавата?

Г.Д.: Иди ги питай!

В.К.: Защо не са ги дали? Ами дай ги на държавата.

Г.Д.: Даваха, на тоз на онзи, раздаваха все на своите и през съществуването на живота ни пак даваха на едни, на едни хич не ги поглеждаха, не помагаха на всекиго. Тъй са още.

В.К.: Значи на тези, които им са симпатични, които са техни.

Г.Д.: На тях дават, на другите - не. Това е. Нечовешка работа. Как няма да го вземат тогава Изгрева. В.К.: Не честно постъпване.

Г.Д.: Нечестно, разбира се.

В.К.: Да, така.

Г.Д.: Случка с един брат. През един зимен ден, студен ден, вървят с Учителя из софийските улици, бързат така от студеното и една бедна жена вика след тях: „Господине, господине, моля ви се, моля ви се, господине!!“ Те се спират, гледат жената. Казва: „Моля ви се помогнете ми, аз съм бедна жена, имам две деца и нямам нито пари за хляб, нито въглища, нито дърва и ето студено , помогнете ми!“ Учителят с този брат поглеждат я, съжаляват я и казва брата: „Учителю, аз ще отида да взема пари да й дам да си купи жената, да я улесним“. Учителят казал:“ Върви, върви! Върви! Аз, казва ще наредя в моята кантора, ще се обадя на моята кантора да изпратят на жената. До довечера ще има и въглища и дърва и пари за хляб и всичко ще има до довечера“. Значи той ще се обади в неговата кантора.

В.К.: Неговата невидима кантора.

Г.Д.: Да, ще наредя всичко, казва.

В.К.: И накрая?

Г.Д.: Това е. Накрая то си е направено.

В.К.: Тя получава. Как се казва този брат? Помниш ли?

Г.Д.: Май че пак е Руси, предполагам, че пак е Руси. Да. Който ми го разказа туй нещо е същия брат. Това е невидимата братска каса.