22_2 ГРЕХЪТ НА ДАВИД

[Albena]

ГРЕХЪТ НА ДАВИД

 

По-голям грях от убийството няма. Той е последният грях. Който се опитва да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола. За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца. На такива и Бог не прощава. Защо не се прощава на дявола? – Защото е человекоубиец. Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца? Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости. Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава. Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом? – За убийствата. Защо страда еврейският народ? – За убийствата на Давида, на тоя псалмопевец. Хиляди години още ще минат, но те няма да изкупят греховете на Давида. Сега свещениците казват: “Да му прочетем една молитва, да пости 40 дена, за да се простят греховете му.” Не се лъжете! Не е шега това. За убийствата няма прошка. Така пише в Божествената книга. За убийствата има само наказания. (91, с. 138)

 

Евреите в едно отношение са много справедливи хора, описват нещата така, както са. Това е много хубава черта. Когато изнасят една погрешка или една добродетел, описват я много правдиво. За пример, в Библията те не скриват, че братята продават Йосиф, описват какво се е случило на Яков, описват работата точно както е. Та когато описват греховете на един от личните царе – Давид, изнасят фактите, без да скриват нещо – самата истина. Тази е една от похвалните черти на евреите. Техният цар извършил една несправедливост. И за тази несправедливост, според Писанието, през целия си живот той е бил нещастен. Соломон направи една погрешка и през целия си живот той, със своята мъдрост, беше нещастен човек. (46, с. 141)

 

Един от старите еврейски пророци бил изпратен от Бога при израилския цар да му каже, че пътят, по който върви, не е прав. Недоволен от този упрек, царят заповядал на войниците си да хванат пророка. Спуснали се да го уловят, но ръцете им се схванали. И самият цар останал на мястото си като прикован. Тогава царят се обърнал към пророка и му казал: “Слушай, научи ме как да се моля на Бога! Съзнавам грешката си, искам да се изправя.” Не може човек да се поругава с Божественото! Когато Божественото говори, вие ще слушате и ще се изправяте. Пророк Натан се явил при цар Давид и му казал: “Царю, искам да ти кажа нещо.” – “На драго сърце ще те изслушам.” – “Ти разрешаваш велики дела, и това дело ще разрешиш. В един град живял един беден, но праведен човек. Той имал само една овца. В същия град живял един богат човек, който имал на разположение много стада овце. Един ден, обаче, богатият пожелал една от хубавите овце за себе си, но не взел от своите, а пратил да му донесат единствената овца на бедния.” – “Смърт се пада на този човек!” – извикал царят. – “Този човек си ти! – казал пророкът. – Бог те облече в благословение, постави те на власт да раздаваш правда, а ти престъпи Неговия закон.” Величието на цар Давид седеше в това, че той веднага съзна погрешката си, смири се и започна да плаче, да се разкайва. Смел беше пророк Натан, той говореше в притчи. Той носеше в себе си Божествения огън и затова Бог го изпрати при Давида да му каже, че не е постъпил добре. Казвам: всички съвременни християни са поставени на подобен изпит. (82, с. 212)

 

Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма да се измени, докато не се изпълни всичко, що е писано. Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и да е, може да мине незабелязано. Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани; толкова неговата отговорност е по-голяма. Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе – цар Давид. По-благороден цар по сърце от него нямаше. Той направи един грях, който му се прости, но много мъчно се поправи. От този момент той не видя бял ден в дома си. Не само това, но кой как чете Библията, все това престъпление чете. Провидението казва: гледайте поведението на този цар и взимайте от него пример, защото и върху вас ще дойде същото. Сега в съвременния християнски свят има един грях, една лъжа, която се състои в следното: след като те убедят някои, че ти си грешен човек, и после успеят да те обърнат към Бога, започват да ти казват: “Ти няма да имаш вземане-даване с грешните хора, ще живееш само за Бога и ще вярваш в туй, в онуй” – те започват да те ограничават. Щом тия хора те обърнат към Бога и в тоз момент Бог живее в тебе, нека те оставят свободен, да бъдеш ръководен от своя ум, от своето сърце, а тяхната помощ да бъде само едно външно съдействие. Следователно в туй отношение ние трябва да си дадем пълна свобода. (83, с. 342)

 

Сега вие приемате новото учение отчасти, не напълно. Какво трябва да бъде новото учение? Отваряте Библията, Новия Завет, да видите как са мислили хората по онова време. Като четете за пророците, за апостолите, виждате как те са разбирали живота. Като четете свещената Книга, изобщо все ще се натъкнете на известни съмнения. Казвате: “Не можем всичко да приемем!” – Прави сте. Много неща ще четете, но направо всичко не можете да приемете. Първо ще пресеете прочетеното и каквото остане на ситото, него ще приемете. Защо? Защото е прието в неговия първичен вид. Какво ще научите от живота на Давида? Казвате: “И Давид, най-благочестивият цар, като дойде на власт, направи такива грешки, които не бяха позволени пред Господа.” Бог постави Давида цар на израилския народ, за да му даде добър пример, а той се облече в дреха от коноп. Обаче и до днес още се говори за неговата грешка, още не може да му се прости. И до днес още еврейският народ носи последствията от грешките и престъпленията на своите царе. (93, с. 146)

 

Вземете царете, които светът с хиляди е имал, имало ли е един цар такъв, какъвто трябва? Никой не е бил. Вземете един от най-видните царе на Израил – Давид. Най-големи нещастия имаше в неговия дом. Няма какво да ви разправям – четете историята за големите нещастия, които се родиха в неговия дом само от нарушението на една Божествена заповед. Тогава законът и за вас е: ако вие нарушавате един Божествен закон, нещастията няма да напуснат вашия дом. Защо са тия нещастия? Аз не искам да ви показвам лошата страна, защото според мен лошият живот е вметнат в света. Той е едно наследство. И както е дошло, така ще си замине. А всеки човек го очаква едно велико бъдеще. (46, с. 245)

 

Искате ли да не губите, считайте, че никой нищо не ви дължи. Можете ли да се успокоите веднага, вие ще придобиете нещо повече от сумата, която някой ви дължи… Щом изгубите нещо ценно, вие мязате на майка, която загубва детето си. Дълго време след това тя плаче, но загубеното не се връща. И Давид направи едно престъпление, след което му се роди дете. Не се мина много време, детето заболя и умря. Той плака цяла нощ, моли се на Бога, но детето не можа да се спаси. То умря, замина за онзи свят. Замине ли това дете, ще очаквате второ. Ще кажете, че първото е било ангел. И така да е, ще очаквате втори ангел да дойде. Първият ангел замина по причина на престъплението, което сте направили. Ако искате да задържите втория ангел при себе си, трябва да изправите погрешката си. Вашите деца представят вашите свещени мисли и чувства, които трябва грижливо да пазите. Не ги оставяйте да умрат, т.е. да заминат за другия свят, без да дадат своите плодове. Те трябва да живеят! Ето, и Христос замина за онзи свят, но не умря. Той възкръсна, за да даде живот на другите. В този смисъл смъртта е оправдана. Ако човек умира, за да възкръсне, да оживее наново – тази смърт е на място. Обаче ако човек умира и не възкръсва – тази смърт не е на мястото си. И тъй, силният не умира.Той заминава и възкръсва. (98, с. 125)

 

Да станеш цар, това е в реда на нещата; да станеш богат, пак е в реда на нещата. Защото всеки човек, който е създаден от Бога, има вече царско произхождение, а Бог е цар на царете. И затова ние казваме, че всеки човек, който е създаден от Бога, не може да бъде прост човек. Прост човек е само онзи, който не е създаден от Бога. Създаденият от Бога има всички привилегии, всички права. Така трябва да се разбират нещата. Казва Давид: “В грях ме зачена майка ми.” Щом в грях те роди майка ти, значи Бог не те е създал, създал те е някой човек – майка ти, баща ти. Следователно твоята участ ще бъде такава, каквато е участта на майка ти и на баща ти. Каква е участта на малкото вълче? Очаква го смърт, нищо повече. За какво е годен вълкът в света? Овцата я очаква живот, понеже от нея се интересуват хората – от нейното мляко, от нейната вълна – има какво да допринесе донякъде на човека. И ние виждаме, че овцете се размножават и разплодяват, понеже има какво да допринесат за хората, а вълците се загубват постепенно, понеже нищо не допринасят на хората. И мисля, че през последната година в Англия са убили вече и последния вълк. В културно отношение тя е достигнала много нещо, понеже е успяла да изтреби вълците от земята си. Тя е изтребила физическите вълци, остава й сега да изтреби и астралните или духовните вълци, вълците на заблужденията. (60, с. 10)

 

“Този е благороден човек” – казват за някого. Отворя книгата на неговото минало, гледам – някога си бил вълк. – “Аз съм благороден човек!” –Да, изял си 100 овци и не си платил за тях. Благороден си бил! На друго място гледам, някога си бил боа, удушил си 10 души. И този дълг не си платил. Но яви ли се като човек, то е друг въпрос. Та кармически колко живота има да изплащате в сегашния си живот! Като казваме: “В грях ме зачена майка ми”, разбираме далечното минало. Човек е грешил, грешил и сега има много недъзи. Един ден ще плати това. Как? – Чрез закона на Любовта ще плати на всички тия същества. Мислите ли, че един кюмюрджия, който е изсякъл толкова дървета, няма да плати? Не, като дойде кармическият закон, той ще плати всичко туй до стотинка, той ще посади всички изсечени от него дървета и тогава ще се завърне на небето. Няма да остане нещо, което да не плати. (26, с. 212)

 

Ако хората около вас са грешници, и вие сте грешник. Човек не трябва да се оправдава с окръжаващите. Всеки за себе си трябва да реши да живее в чистота и да върши Божията воля. Не казвайте като Давида: “В грях ме зачена майка ми.” Коя е причината за съществуването на греха? – Вътрешната сиромашия в човека. Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. (30, с. 142)

 

За свое оправдание мнозина цитират стиха от Писанието: “В грях ме зачена майка ми.” – Че майка ти те е заченала в грях – това е нейна работа, а твоя работа е да живееш по Бога, да учиш Божествените закони. (82, с. 35)

 

Ще дойде някой да ви убеждава, че човек не може да бъде праведен. Наистина човек не се ражда праведен, но и грешен не се ражда. Ще цитирате стиха, в който е казано: “В грях ме роди майка ми.” Да, в грях си заченат, но не си роден в грях. Под “грях” разбирам лошите условия. Казах, че човек не се ражда нито грешен, нито праведен. Ако той се раждаше грешен или праведен, това е самоопределяне. Ако си роден праведен, праведен ще си останеш; ако си роден грешен, грешен ще си останеш. Ако се родиш невежа, такъв ще си останеш. Ако се родиш учен, учен ще си останеш. Такъв е законът. Ще кажете: “Ако е така, няма защо човек да учи.” Обаче има неща, които трябва да си припомните. Следователно, като учиш, ти събуждаш в себе си онова минало съзнание, складирано в твоето подсъзнание. Не че миналото е всичко, но в него е основата на твоето знание. Аз ви говоря за онзи свят, в който няма минало, няма и бъдеще. Там има само настояще. В обикновения свят, в който сега живеете, има и минало, и настояще, и бъдеще. Миналото и бъдещето ползват човека само като стимули. (93, с. 135)

 

Чудни са хората, като казват, че някога са били чисти! Давид казва: “В грях ме зачена майка ми.” Значи греховете, престъпленията, които хората вършат днес, са последствия от минал живот, който днес се изявява. Яйцата на греха и престъплението се излюпват днес, но като не разбира това, човек казва, че днес е сгрешил. От това излиза, че някога той е бил праведен, а днес е съгрешил. Вие трябва да знаете, че грехът, престъплението съществува във всички хора като зародиш от миналото и ако искат да не грешат, те трябва да се освободят от греха, още докато е в зародиш... Мнозина питат: “Що е добро и що е зло?” От окултно гледище аз определям злото като живот на миналите векове, който е изгубил благоприятните условия за своето развитие. Този живот седи в съзнанието на човека и чака условия да се прояви и развие. Следователно злото, което сега мъчи хората, не е нищо друго освен непроявено добро на миналото. Това зло, като заседне в съзнанието на човека, живее паразитен живот за сметка на новото, което иде. Ако злото успее да погълне соковете на новия живот, последният няма да се прояви. Затова именно българите казват: “Да спи зло под камък!” И наистина, злото в човека трябва да спи. В човека има известни мисли, чувства и желания, които трябва да спят. Не ги събуждайте преждевременно, те не са нужни. (82, с. 13 и 7)

 

При наблюдението взема участие обективният ум, затова нещата могат да бъдат верни или неверни. При интуицията обаче всички неща са верни. Така нещата не се изследват научно, но знаеш, че както ги чувстваш, така стават. Интуицията е Божествено чувство, което всеки човек има, но не у всички хора е еднакво развито. Дайте място на интуицията в себе си да расте и да се развива. В бъдеще новите хора ще имат силно развита интуиция. Тя показва на хората как да постъпват. Интуицията иде в помощ на човека да го предпази от ненужните страдания и нещастия. Давид казва: “В грях ме зачена майка ми.” – Това е човешка работа. Щом има зачеване в грях, има зачеване и без грях. При последното зачеване интуицията действа. (16, с. 201)

 

Съвременните хора се оправдават за неуспехите си, за лошия си живот с това, че са родени в грях. Казано е в “Битие”-то, че Бог вдъхна в ноздрите на човека дихание и го направи жива душа – възможно ли е тогава човек да греши? Не, Божественото в човека нито греши, нито се цапа. Грехът е външно нещо, той няма нищо общо с душата на човека. Както агнето прилича на своята майка, така и човек трябва да прилича на Бога, от Когото е излязъл като душа. Щом не прилича на Него, това показва, че той се е отклонил от правия път на живота. Колкото и да се мъчите да се убедите, че и добрите, и лошите хора са излезли от Бога, вие няма да успете. Който разбира нещата, той знае, че златото е злато, медта е мед и те коренно се различават по свойства, по произход. (130, с. 182)

 

Давид казва: “В грях ме зачена майка ми.” Той признава, че грехът е човешко произведение, а не Божествено. Йоан пък казва: “От Бога съм заченат.” Който живее в тъмна стая и вади злини от сърцето си, той е заченат от дявола; който живее в светла стая и вади добрини от сърцето си, той е заченат от Бога. (30, с. 210)