22_3 БОГ И ДАВИД

[Albena]

БОГ И ДАВИД

 

Кажи като Давида: “Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърце, защото Те обичам.” Откажеш ли се да изпълниш Божията воля, не обичаш Господа. Нужно е да обичаме Бога, да изпълняваме волята Му. Защо? Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но Любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце на място. Тая Любов ще възстанови разрушения живот на семействата. Тя ще възстанови нарушената хармония в природата. (35, с. 14)

 

Когато човек възприеме и разбере Божията Любов, тогава той живее за Бога и Бог живее за него. И той ще каже, както някога Давид е казал: “И в рая да живея, и в ада да отида, в душата ми ще има само радост.” При това положение каквато работа и да започне човек, ще я свърши с радост и бодрост. Той ще бъде доволен от всичко. Който има Божията Любов в себе си, никога няма да бъде гладен, няма да страда, няма да ходи бос и окъсан. За него страданието е приятност. Сега вие страдате, понеже не разбирате страданията и злото. (1, с. 120)

 

Любовта на съвременните хора е преходна, като на птичаря, който отглежда пойни птички в кафез. Като порасне птичката, той я продава и почва да отглежда друга. Един от синовете на Давида опита тази любов. Той се влюби в сестра си и се престори на болен, за да я изпрати баща му да го гледа. Щом изпита човешката любов, той презря сестра си и я изпъди. Днес тази любов господства в света. Днес любиш, на другия ден мразиш. Това не е Любов… Тази любов води към смъртта. (20, с. 138)

 

В природата съществува един закон: този, който убива, в следващото прераждане ще бъде убит. Унищожиш ли – ще те унищожат. В това отношение природата е безпощадна. Имаме пример, когато Давид след своята победа взе трона на израилевите царе, искаше да създаде храм на Бога. Бог му каза: “Няма да съградиш храм, понеже много кръв си пролял.” А Давид го наричат “слънце на Бога”. Бог казва: “Твоите ръце са оцапани с кръв, ти не можеш да Ми съградиш храм, но синът ти, който е излязъл от твоите чресла, той ще Ми съгради храм.” Цели поколения са оцапани с кръв. Всичката сегашна култура трябва да си замине. Всички онези хора, на които ръцете са оцапани с кръв, не могат да бъдат носители на бъдещата култура, не могат да създадат туй велико здание на човешкия храм. Те не могат да дадат подтик на човешкия ум, не могат да дадат подтик на човешкото сърце, не могат да дадат подтик на човешката душа. (60, с. 234)

 

“Само чистите по сърце ще видят Бога.” Когато Давид искаше да съгради храм на Бога, Бог му каза: “Ти не можеш да Ми направиш храм. Твоите ръце са опръскани с кръвта на толкова жертви! Твоят син, Соломон, ще Ми съгради храм.” При това Давид беше приятел на Бога! Също така и Мойсей, такъв голям законодател, и той не можа да влезе в Обетованата земя. Днес всички писатели, проповедници, философи на общо основание все учат хората и търсят начини как да ги спасят. Всеки автор в края на книгата си ще спаси поне един човек. Казвам: който се наема да спасява, той трябва всички да спаси. Това значи истинско спасение. Във великата книга на природата е писано: “Само Бог може да спасява.”(27, с. 72)

 

Те (Свещените книги – бел. Р.Ив.) трябва да се изучават така, че да се свързвате с всеки пророк или апостол, за когото четете. За пример, ако четете псалмите на Давида, трябва да се свържете с него. Когато се свържете с Давида, вие ще разберете какво е вложил той във всеки псалм и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представлява известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата. Казвате: “Бог е Любов.” За да може това изречение да произведе нужния ефект в душата на човека, той трябва да знае ключа, с който може да го отвори. Също така и думите “Мъдрост”, “Истина”, “правда”, “добродетел” имат ключове, с които се отварят. Който разполага с тия ключове, само той ще може да се ползва от енергиите, които думите съдържат в себе си. Само онзи знае смисъла и силата на въздуха, на водата, на хляба, който се е лишавал от тях. (43, с. 61)

 

У всички ви трябва да се прояви разумното. Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате. Давид казва: “Размислих в сърцето си.” Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията. Те изолирват човека, за да проникне в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат. Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на добрите навици във вас, много пречки и спънки ще ви постигнат. Сега аз ви говоря това, защото виждам ученици в света, които, без да са следвали някоя окултна школа, употребяват своите добри навици; а учениците от окултната школа често не употребяват своите добри навици. Те мислят, че като са в окултната школа, някоя друга сила ще ги упъти към тия добри навици. Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват. Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство. Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли – тия неща минават всички хора. Няма човек в света, който да не ги е минал. Като четете псалмите на Давида, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове – отвън и отвътре. Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия. Затова, като дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на духа, ще бъдете разположени. Ако във време на мъчнотии не можете да приложите един добър навик, кога ще го употребите?(115, с. 100)

 

Казвам: музиката е необходима в живота като метод за растене, за развиване, за лекуване. Като четете живота на великите хора, ще видите, че всички са били музикални. Давид знаеше да свири. Същевременно той пееше. От него има много псалми – псалмопевец беше. Саул не знаеше да свири, но когато го нападаха лоши духове, той викаше Давида да му свири и по този начин ги укротяваше. Тъй щото и вие се нуждаете от музика. Вие трябва да знаете поне най-елементарните правила на музиката. Който пее, той всякога ще бъде здрав. Който пее и свири за себе си, без да мисли за окръжаващите, той ще може да въздейства добре върху тялото, върху чувствата и мислите си. Това значи здрав човек. (129, с. 8)

 

Казвате: “Еди-кой си музикант създал нещо, написал някакво велико произведение. Не, и този музикант не създава сам, но той само превежда. Истинският музикант е в него вътре: той диктува, а другият отвън превежда. Казвате: “Този човек е много религиозен.” Защо? – “По цял ден се моли на Бога, поклони прави, чете псалмите на Давида.” Питам: колко свои псалми той прочете и написа? Това, което той прави, е пак превеждане. Това са псалми на Давида, а не негови. Всяка сутрин вие трябва да съчините по един псалом от себе си. Който не знае да съчинява псалми, той не знае да се моли. Първата работа, като станете сутрин, е да съчините по един малък псалом и да видите дали Бог ще го одобри. Ако Бог го одобри, ще го оставите в първоначалния си вид; не го ли одобри, ще оставите Той да го поправи и ще го запазите в този коригиран вид. Колко псалми съчинихте досега?(107, с. 120)

 

Сега ще прочета 140. Псалом, върху който да размишлявате цяла седмица. Спирайте се на вътрешната, а не на външната страна на Псалома. Ако го изучавате по буква, нищо няма да научите. (130, с. 68)

 

Ще ви прочета няколко извадки от Библията като образци на човешката мисъл. Ще взема 133. Псалом. Всеки, който прочете този псалом и го вземе в неговия буквален смисъл, ще попадне в една погрешка и ще си създаде ред неприятности в живота. Например, във втори стих на този псалом се казва: “Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова.” Всеки от вас има брада, но под “брада” не се разбират само космите, както някои мислят. На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата – те са само нейно проявление. Долната челюст, която е лост на човешката воля – всъщност тя съставлява брадата. Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата. И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може да се благослови.112, с. 121)

 

Сега ще ви прочета 71. Псалом. Като слушате този Псалом, вие казвате, че той е писан преди 2500 години. От гледището на по-високо съзнание обаче, този Псалом е писан преди два дена и половина. Значи, 2500 години за обикновеното човешко съзнание се равняват на два деня и половина за едно високо съзнание. (130, с. 106)

 

За развитието на човешката душа има хиляди възможности. Пред човека се открива велико бъдеще… Искате ли да постигнете това, всяка сутрин, като станете от сън, преди да започнете работата си, идете при Господа. Не правите ли това, нищо няма да постигнете. Бог ще ви научи какво да правите и как да работите през деня. Сега ще прочета 103. Псалом на Давида, да видите какво е писал той преди 3000 години: “Благославяй, душо моя, Господа…”(1-12 стих). В тия стихове Давид описва отношенията на Бога към човека. “Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни”(12. стих). Бог държи престъпленията и греховете на хората далеч от съзнанието Си, с което им дава възможност да не се спъват, да вървят напред. Съгреши ли някой, Той му казва: “Стани, напред върви!” “Както жали отец чадото си, така жали Господ онези, които Му се боят”(16. стих). На сегашен език преведено, значи: така жали Господ онези, които Го обичат. Страхът е животинско състояние, а любовта – състояние на човека. В пророческите времена, във времето на Давида, човек е бил повече във фазата на животно, затова е употребена думата “страх”. Сега човек е повече мислещо същество, а по-малко животно, затова думата “страх от Господа” трябва да се замести с Любов към Господа. “А милостта Господня е от века и до века върху онези, които Му се боят”(17. стих). Милостта Господня е върху онези, които Го любят, които Го слушат. Днес страхът е превърнат в послушание. И тъй, като ставате сутрин, обърнете се към душата си със следните думи: “Душо моя, благославяй Господа!” и виж какво е написал Той в тебе. След това вземи букварчето си и иди на училище да се учиш. Каквито мъчнотии срещнеш през деня, ще ги разрешаваш според написаното в душата си… Само способните и даровити ученици могат да образуват истинско духовно общество, дето Любовта се проявява. Обаче на каквато степен на развитие и да се намира, човек всякога трябва да проявява Любовта. Всяка сутрин си казвайте: “Благославяй, душе моя, Господа!” Ако преди 3000 години Давид можа да каже това, защо и вие днес да не го кажете? От време на време прочитайте този Псалом и си правете преводи. Някои думи, които не ви харесват, можете да ги заместите с такива, които отговарят на днешното ви състояние. (130, с. 20)

 

… Благодарете за страданията и противоречията, които имате в живота си, защото всяко страдание или противоречие крие в себе си едно велико благо. Затова и псалмопевецът казва: “Господи, добре ми стана, че се наскърбих.” Който не разбира Божиите пътища, той всякога роптае против съдбата си, против Бога, че му е дал страдания, сиромашия, мъчнотии, а другите е облагодетелствал. Не, всички изпитания в живота на човека са предметно учение. Богатството, радостите са пак предметно учение. Всичко, което се случва в живота на човека, е за добро, но той трябва да се учи. (41, с. 115)

 

Мнозина мислят, че за да учи и да се развива добре, човек трябва да бъде богат, да има добри условия. Ако това е вярно, Христос трябваше да се роди в царски дом, при най-благоприятни условия. Същевременно Той щеше да разполага с властта и никой нямаше да се реши да тури ръка на Него, да Го преследва и разпъва на кръст. Ако беше роден в царски дом, Христос нямаше да свърши работата, която Му беше определена. Много неща можеше да научи в двореца, но нямаше да знае какво нещо е страданието, какво значи да се жертваш за ближния си. Докато беше прост овчар, Давид водеше чист и свят живот. Като стана цар на Израиля, той направи много грехове и престъпления, за които и до днес още се говори. Най-после му се роди син – Соломон, най-мъдрият цар по това време, който имаше 300 жени и 600 наложници. Това говори за неговите ненаситни желания. По своите грандиозни и ненаситни желания много хора мязат на Соломона. Преди потопа имаше и животни с големи, ненаситни желания, но где са те? Где останаха техните желания? Нищо не остана от тях – природата ги унищожи. Днес най-голямото животно е слонът. В сравнение с големите предпотопни животни той е като малко теле. (47, с. 308)

 

Като четете единадесета глава от “Еклисиаст”, виждате, че за някои неща Соломон е имал правилни разбирания, което показва, че той е минал през големи изпитания. Добре е да прочетете живота на Соломон, раждането му, както и условията, при които се е развивал, и да вземете поука от него. Соломон е роден от жена, която, преди да бъде жена на баща му, е била жена на един от неговите поданици. Като изучавате произхода на Соломон, добре е да спрете вниманието си и върху своя произход. Оттам ще дойдете до произхода на своите мисли и чувства. Само така ще разберете, че всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка имат своя майка. Каквато е майката, такива ще бъдат и децата. Никой не може да се освободи от последствията на своя минал живот. Мнозина се спират върху живота на Давид и се чудят как той, като цар и като помазан от Бога, е могъл да постъпи така. Не е въпросът там. И Соломон постъпи като баща си. Това не е за упрек. Важно е днес всеки да се запита искрено и да си отговори не живее ли и той като Давид и Соломон. – “В какъв смисъл?” – Не е важно това. Дали в тесен или в широк смисъл, в буквален или преносен – днес почти всички хора живеят още по стар начин. Новият живот е далеч още от хората, но той ще се наложи. Докато дойде това време, всички ще носят последствията на своите мисли и чувства, на своя стар живот. – “Какво да правим, за да бъдем готови за новия живот? Да приемем Христос ли?” – Вие отдавна сте Го приели, но трябва да приложите учението Му. (145, с. 153)

 

… Има и други заблуждения. Често казвате: “Вие трябва да знаете, че моето произхождение и това на жена ми, от благородна кръв сме.” Че де е тази благородна кръв? Най-благородната кръв, от която някога се е раждал човек, беше кръвта, или линията, по която Христос се роди. Но колко от тях бяха нехранимайковци, ако вземете Давид, ако вземете Соломон и някои други? Това беше ли кръвта, чрез която Христос дойде – тъй чиста? Не, опетнена беше тя. Тъй щото ние не можем да кажем: “Благороден човек беше еди-кой си; баба – и тя е благородна.” Откакто хората са добили вътрешно самосъзнание, благороден човек в този висок смисъл в света не съществува. Не казвам да се обезсърчавате…

 

… Та сега пред вас стои една велика задача. Ако вие по някой път сте обезсърчени, ако вие падате духом, това се дължи на вашето самосъзнание. Туй самосъзнание трябва да го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание. Самосъзнанието не е мястото, дето човек може да живее. Мястото, дето може да живее, е нирвана, то е жилището на човека. Следователно всеки се стреми към нирвана – то е безсмъртие, или космическото съзнание, дето можем да се развиваме правилно. И щом влезнете в туй състояние, няма да има нужда, като се съберете, да се гледате така подозрително… Сега вие търсите живота извън себе си, извън вашето съзнание. А щом влезнете в космическото съзнание или когато придобиете новото сърце, или когато дойде Божественият Дух, или, което индусите наричат “нирвана”, тогава хората съвършено ще се освободят от всички кошмари и противоречия в живота. “Нирвана” не значи изгубване, а значи освобождаване от греха. В нирвана се разширява човешката личност, а тук (на запад) мислят, че нирвана е изчезване на личността, че там човек изчезва. Човекът не изчезва там, но изчезват всички негови стари, лъжливи схващания за живота и криви разбирания за Бога, всичкият съвременен порядък на живота, всичко туй изчезва и идва Новото, Мощното у човека. Душата се разширява и добива своята абсолютна свобода. Нирвана – то е мястото на блажените, които живеят в онази вечна радост – там человекът се освобождава от жилото на смъртта. В нашия език и в другите – в английски, за пример, “Holiness” – нирвана може да се замести с думата святост. Но думата “святост” не може напълно да изнесе това, което нирвана съдържа в себе си. Нирвана напълно изразява онази основна идея, която индусите в миналото са влагали. (133, с. 86-87)