ЛЮБКА ХАДЖИЕВА. 1. Върнатият годеж

[Ани]

ЛЮБКА ХАДЖИЕВА (5.VIII.1913-18. V.1997)

1. ВЪРНАТИЯТ ГОДЕЖ

Родена съм във Варна на 5 август 1913 г. Майка ми се казваше Деспа, което значи богиня. Баща ми Стефан. Майка ми Деспа, от рода на Орфей, Ямбол и Търново, а баща ми е македонец. Той е роден във Варна, а родителите му са от Охрид. Родителите на майка ми са дядо ми Панайот, а баба ми Зорка, а на баща ми родителите се казваха дядо ми Наум, а баба ми Мария. От три поколения сме християни. Сестра ми беше като светица. Даже сестра Яна казваше, че тя в миналото е била църковен светия. Родословното ми дърво са учители, скулптори, художници, музиканти. Майка ми беше домакиня, баща ми беше майстор-обущар, крайно добър и трудолюбив човек. Изкарваше много добри пари и в нашия дом имаше голямо изобилие. Живеехме в голяма къща, която беше като град-градина. Имахме и животни, имахме и плодове, много плодни дървета. Въобще съм расла до 12 години в изобилие. Но когато баща ми си замина постепенно изпаднахме в мизерия.

Бяхме заможни. До 14-годишна възраст не знам какво е бедност. Често питах майка си: „Мамо, има ли бедни хора?“ Растях здраво, пълничко, добре охранено дете. В училище се учех добре. Имах много приятели. На 12 години когато бях, баща ми заболя и замина от път. Брат ми, вече голям, пое издръжката на семейството. Цялата тежест на семейството легна върху неговите плещи. Хранеше и се грижеше за четирима души. Благодарение на него, на неговата подкрепа завърших средното си образование, класическия отдел, мъжка гимназия в родния си град. Благодарна съм му безкрайно. Като малка, 9-годишна, вече место ходех у мои роднини братовчеди и братовчедки, дружахме, много се обичахме, помагахме си, поощрявахме се.

Средното си образование завърших във Варна, класическия отдел с латински и старо-гръцки. След завършване на гимназията постъпих на работа в магазин на Матей Недков. Там работих две години. Една много добра жена ми каза, че има свободно място в Радио „Варна“. Може ли със средно образование да остана в магазина. Мястото беше за машинописка. Аз знаех малко машинопис. Подадох документи и ме приеха на работа. Там работих около десетина години. Като всяко младо момиче имах кандидати, от които повечето ме искаха за съпруга направо. Не знам какво впечатление съм правила, но бях скромна, съсредоточена. Имах познат един студент много буден, комунист, който беше голям организатор и оратор. Всички студенти го търсеха за най-различни работи. Този студент много често ме срещаше, защото пътищата ни бяха еднакви. Предложи ми не само да ходим и да бъдем приятели, но и да му стана съпруга. Аз му отказах, защото бях още млада, но той постоянно ме следеше и спираше навсякъде. Един ден бях принудена да го заведа у дома да го запозная с домашните си. Той не беше угледен, лицето му намръщено и студено. Брат ми не го хареса, нито пък и майка ми и сестра ми. Брат ми казваше: „Той не е за тебе, Любке“. Казвах му: „Той е много способен човек. Всички студенти го обичат и уважават“. Определихме датата на годежа срещу Нова година. Дойдоха и роднини. Събрахме се около десетина души и разменихме пръстени. Стана годежа и към един часа се разотидоха и той, годеника си отиде. Легнах да спя.

Призори един тих глас ми рече: „Не си определена да се жениш!“ Един цял живот и само заради жителството. И действително аз от него ден станах много неспокойна, нервна и особена. Чувствах, че не съм определена за семеен живот. Отивах на работа, но не ми вървеше и си взех малко отпуска по болест. А бях много симпатична девойка. Сестра ми ми шиеше дрехите, брат ми правеше обущата. Ходех като кукла. Аз продължавах да нервнича и се безпокоях. Думите на моя брат ми подействаха. Започнах да не го харесвам, а той беше много щастлив, но не за дълго. Още повече той каза на близките ми, че като се оженим, ще отидем на село да живеем. Това обезпокои много тях, както и мене, тъй като голяма част от заплатата си аз внасях вкъщи и като ме няма близките ми ще останат без моята поддръжка. Аз тогава работех в радио „Варна“. Стана в мене едно раздвоение. След два дни като се видяхме му казах: „Иване, нашите не желаят да отиваме на село, връщам годежа“. Той много се нажали, но тъй като аргумента ми беше силен, той отстъпи. След това аз се успокоих и почнах работа. Но меланхолията още не ме напускаше дълги години. Нещо се разкъса у мене. Много са опасни тези връзки между годеници, когато се разкъсат. Освобождава се енергия, която действува разрушително. Аз тогава не го знаех този окултен закон, но го изпитах върху себе си.