Jump to content

АНИНА БЕРТОЛИ. 1. На път за търсене на Учител


Recommended Posts

АНИНА БЕРТОЛИ (28.01.1912-2.07.1989)

1. НА ПЪТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА УЧИТЕЛ

Вергилий Кръстев: Кажете трите имена на баща си. Анина Бертоли: Карло Алфиеро Петро Бер. Само че в Италия няма три имена, та е Петро Бер. Той е от Удине, от тези страни, които се освободиха през 1918 г.

В: Коя провинция?

А: Виваро се казва.

В: Коя част на Италия?

А: Към източната част от Триест нататък. Тя беше до 1918 г. под владение на Австро - Унгарците. След 1918 г. се освободиха, но те са си италиански род. Бертоли е италианско име.

В: Баща ви от къде идва? От кой род? Майка ви?

А: Баща ми е от много добър род. Неговият баща беше кмет. Баща му беше чиновник в една банка-счетоводител.

В: А майка му как се казваше?

А: Майка му, много мешено. Майка му беше италианка, може да се каже от царски род. Майката на майка ми беше от фамилията Карагеоргьович, черногорско.

В: От Черна гора.

А: От там е бабата на майка ми, беше принцеса. Тя леля ми познава цялата тая история. Аз толкоз не знам.

В: Как се казваше майка ви?

А: Майка ми Лучия се казваше.

В: Баща ви кога е роден?

А: В 1887 г. на 26.януари.

В: Хороскоп имате ли на него?

А: Правихме да, правихме.

В: Случайно имате ли го запазен?

А: В Париж. Тука нямам. Той е Водолей, има много планети във Водолей - 9.дом.

В: Той прекарва къде?

А: Там където е Виваро, мисля точно там е живял. Когато бил 7-годишен като видение или на сън му се сторило, че пада от някаква звезда от Вселената, пада, пада и най-после се намерил на земята и взел да плаче, плаче и майка му идва и му казва: „Какво има, фиер, защо плачеш?“ „Ами паднах, паднах от някъде.“ Сега навярно някой дух се е вселил от някъде и той слезнал на земята. След туй е следвал във Венеция приложни изкуства, главно венециански мрамор. След туй войниклъка, след туй отиде в Германия и там може би е научил също мрамор, гдето се правят стълбите и т.н. мозайки. После колко годишен е бил, сигурно към 24, пожелал да отиде в Индия да търси истината. Нали тръгнал в онова време трябва само билет да си платиш. Няма паспорти, няма нищо. Стигнал в Цариград, свършили му се парите.

В: Аз чух, че той тръгнал да търси Христа, да търси Учител.

А: Да търси Учител.

В: Той фактически имал вътрешен подтик.

А: Подтик, разбира се. Да тръгне за Индия така трябва да имаш вътре в себе си нещо, което да те кара. Вътрешен импулс е имал. Стигнал в Цариград, свършили му се парите, отишъл на един площад такъв, на който предлагат работа и работници, които търсят работа или пък предприемачи, които търсят работници и един важен човек минавал от човек на човек и питал ти какво правиш, ти какво правиш и като стигнал до баща ми попитал: „Ти какъв си?“ „Италианец.“ „Какво правиш?“ „Аз работя венецианска мозайка.“ „О-о-о, от Бога си ми изпратен. Строя черква и ми трябва точно такъв човек, да ми прави иконите и картините с мозайка.“ А баща ми това е завършил в Италия. И там работи, на времето се плащаше със злато монети, големи златни. Там се запознал с един италианец. На някакви си празници било. „Виждам, че ти си сам, нямаш познати. Чужденец съм. Аз ще те водя в моето семейство, жена ми е италианка, там знаят италиански. Тъй да прекараш по-приятно времето.“ Отиват в туй семейство, а там е майка ми. А майка ми била 16- годишна. А пък имала много хубав глас.

В: Това е в Цариград?

А: Не, в Одрин.

От Цариград в Одрин там го завежда този италианец, който бил женен за по- възрастната сестра на майка ми. Майка ми имала чудесен глас. Казали й: „Я изпей на този чужденец италианска песен“. И така майка ми пяла и по тоя начин станала връзката между тях. Те се оженили и аз съм родена първа. Аз съм родена 1912 г. точно когато е била войната между България и Турция и Гърция за Одрин. Известно време Одрин е бил български, навярно тогава съм се родила, но след това турците превзеха пак Одрин и изпъдиха всички чужденци. Аз съм родена на 28 януари, вечерта. Не знам точно часа. Майка ми каза вечерно време, но колко часа не знам, въпреки че в кръщелното ми е писано 29-и, но тъй като съм родена вечерно време сложили ме на 29-и. Всъщност съм родена на 28, майка ми разправя неделя било, някаква сватба гледала цял ден през прозореца и така вечерта съм се родила и след това турците превземат Одрин и всичките чужденци къде, къде да отидат. Майка ми казва: „Имам баба в Пловдив, която има много познати“. Тя пък е била гледачка на кафе, но много добра. Даже Коларов министър на времето е ходил при нея, за да му каже нещо за бъдещето. И по-нататък тръгват за България, за Пловдив. Казват за тази моя баба, че министър Коларов даже в неговите спомени пише за тая баба Теофану, която му спасила живота. Щото той чувствал, че нещо става така.

В: Кой министър Коларов?

А: Е, не знам точно кой е. Нали това е времето на 1912 г.

В: Значи баба Теофану. Тя българка ли е била, гъркиня ли?

А: Не зная, може би нещо гръцко има, но мъжът й е бил свещеник, български свещеник. И тук ще разкажа как у баба Теофану е дошъл този министър да му гледа на кафе и тя казала: „Не се връщай вкъщи, там те чакат, ще те арестуват“. И той я послушал и така си спасил живота. Наистина са го чакали. И тази баба имала много познати, ходили са при нея да си гледат на кафе. Запознава баща ми с архитекти, инженери. Там се настанява. Добре, но войната идва, родили се още деца на майка ми: още един брат, който е в Италия. Той се казва Пиетро Бертоле - инженер, сега живее в Новара, роден в 1913 г., 16 юли, и сестра ми Мариета 28 август 1916 г. Имам и един друг брат, който се роди 20 години след туй. Той е в Швейцария сега.

В: По-нататък семейството къде отива?

А: След това до войната той е в Пловдив. След туй майка ми се разболява, баща ни ни слага в едно сиропиталище, след това ни завежда при родителите на майка ми, след туй с майка ми заедно ни заведе в Италия при неговите родители. Там мисля две години сме седели. През туй време той е в България. След туй един негов приятел-съученик му пише: „Ела в Америка, ще станем богати, ще работим заедно, милионери ще станем“. Баща ми приготви паспорти вече всичко от Бургас да дойде в Италия да ни вземе и да тръгнем в Америка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...