Jump to content

МАРИЕТА БЕРТОЛИ. 1. Хвърленият зъб - хвърлен камък - посадена мечта


Recommended Posts

МАРИЕТА БЕРТОЛИ

1. ХВЪРЛЕНИЯТ ЗЪБ - ХВЪРЛЕН КАМЪК - ПОСАДЕНА МЕЧТА

Аз Мариета Бертоли съм родена на 28.VIII.1916 г. в гр. Пловдив. Баща ми се казва Виторио Алфиери Бертоли, роден 26.1.1887 г. и почива на 9.IV.1976 г. в София. Майка ми Лучия е родена в гр. Одрин на 8.XII.1893 г. и починала на 8.VIII.1965 г. Родена съм от родители италианци, които десетилетия живееха в България. А баща ми беше ученик на Учителя Дънов. За родителите ми е разказала сестра ми Анина Бертоли, затова ще се спра на други факти и събития.
Моят съпруг е Влади Симеонов, поради което ще разкажа някои неща за него, за живота ми с братството и с Учителя.
Влади Симеонов е роден на 23.V.1912 г. в Разград. Майка му Костанца Хлебарова е учителка, баща му Георги Сименов също е учител-художник и голям музикант. Той му е първия учител по музика - баща му, който е свирил на цигулка, на цитра и на китара. Голям музикант беше в Разград. Даже той се двоумил дали да учи музика или рисуване и после идва тук и учи рисуване в академията. Тук се запознава с майката на Панчо Владигеров, тя е от Шумен, еврейка, културен човек, учителка по пиано. Костанца учила тук в София 1906-1907 г. педагогика. Бащата на Влади идва да учи в художествената академия, а майка му е учила педагогика и се запознават. Майката на Влади е учила в Шумен, тя е шумналийка, учила при майката на Панчо Владигеров, която била музикантка също. После към 1906-07-08 тя идва в София, запознава се с бащата на Влади. А през 1910 г. академията организира екскурзия в Италия. И те като годеници, той взема годеницата си Костанца във Флоренция в галерия „Пими", една от най-големите художествени галерии. Нея я болял много силно зъб и на излизане в двора на тази галерия има един кладенец, творба на изкуството, направен много хубаво, успява да си изтръгне зъбът и го хвърля в кладенеца и казва на годеника си: „Да оставя нещо от себе си, та дано един ден ако имам син, да дойде и той в тази хубава страна да учи". И наистина, майка му Констанца ражда син Влади, а като порасна дойде в Италия не само, че учи в Италия, но и в Италия се оженихме с него през 1940 г. Дето се казва - карма. В Рим завърших аз и същата година като идвам в София, във всички градове се учи италиански, а мене ме пращат в Разград да учителствувам. Та ви казвам човек си има карма, нещо вързано. След туй ме пратиха в Пловдив, където съм се родила на 28.VIII.1916 г., след туй отидох при Влади във Виена и 6 месеца стоях. Там бях и гувернантка и помощничка и след туй преподавах в един институт италиански, който беше за чужди езици. После 1942 г. ме пратиха в Скопие където стоях 1942/43 г., есента ме назначават вече тука в София в италианското училище. 1943 г. декември и януари 1944 г. пак са големите бомбардировки и затварят всички училища. Тогава ние отидохме в Беловец, Кубратско, близо до Русе, където беше сестрата на свекърва ми и след три месеца отидохме в Разград при свекър ми.Там стояхме до юни-юли и 2-3 месеца преди 9.IX.1944 г. свекър и свекърва ми дойдоха в София и ние с Влади дойдохме и останахме също в София. Докато бяхме евакуирани Влади беше образувал един хор в Беловец и с него обикаляхме селата и събирахме пари за пострадалите от бомбардировките. Като се върнахме вече в София, него го назначиха лектор в консерваторията, те със Сашо Попов винаги имаха антагонизъм, той все го гонеше, защото беше много способен и така се страхуваше от него и го беше назначил като тонмайстор в радиото. А той беше завършил с диплома с най-висок успех за диригент, а той го слага тонмайстор. Същевременно го назначават лектор, а после доцент в консерваторията по дирижиране. Следващата 1945 г. го пращат в Пловдив да създаде там филхармоничен оркестър и там седяхме до 1953 г. Той създаде там симфоничен оркестър, даже 1950/51 г. на първия международен преглед на всички симфонични оркестри в България, Пловдивската филхармония се класира първа. После го викат в София да образува големия Радио-оркестър. Тогава в радиото имаше един малък салон и той образува един голям симфоничен оркестър от 90 души. После става главен диригент на филхармонията и 1953 г. съставя вече Пионерският оркестър с децата, който беше до 1989 г., после 1963 г. става професор и диригент. Заминава си на 16.1.1990 г. Започна кариерата си в Рим, защото там следва, там изнася първите си концерти и завършва с последния си концерт в Рим на 10.11.1989 г. Желанието на годеницата хвърлила зъба си в Италия се сбъдва - ражда син, който учи и получава славата си в Италия.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...