9. Заветната мечта

[Ани]

9. ЗАВЕТНАТА МЕЧТА

Когато бащата на Влади е бил студент в Италия, от там донесъл картички с изгледи от Венеция и флорентина.Като пораснал, баща му му ги показал и му говорил за изкуството в Италия. Още като дете Влади си представя Италия като приказка от Андерсен и от малък е мечтал един ден да замине за Италия. Като пораснал тук в София се записал студент в Консерваторията и негови първи приятели са Асен Арнаудов и Ангел Янушев. Те му казали веднъж: „Абе ти толкова си влюбен в тази Италия, ела ще те заведем на Изгрева, за да видиш две истински и живи италианки. Ела, днес едната има рожден ден“. Беше 30.януари 1933 г. и сестра ми Анина навършваше 21 години и ставаше пълнолетна.А тогава това бе забележителна дата.

Ние живеехме в малките братски стаички на пловдивските бараки на Изгрева. Братята от Пловдив си бяха направили бараки, че като идват на гости при Учителя на Изгрева, да има къде да пренощуват. А майка ми беше в гр. Пловдив. Тя току-що бе родила малкия ми брат Джулио на 30.11.1932 г. и се грижеше за него.

Ние бяхме на Изгрева, а баща ни живееше насреща в една малка стаичка. Трябваше да посрещнем гости през този ден. В съседната до нас стаичка живееше сестра Милева. И така дойдоха тримата студенти на рожден ден. И тогава Асен и Ангел ме запознаха с Влади. Запознахме се, черпихме се със сладкиши и излезнахме на поляната, а навън имаше един чуден сняг. Направихме си снимки. От запознанството преминахме през приятелството, та чак до брака. Но това стана в Италия, когато аз отидох там да следвам филология, а Влади следваше в Консерваторията. Там се оженихме. Та мечтата на Влади се проектира чрез времето и пространството. Следва в Италия, там се ожени за италианка, но дошла от Изгрева и цялата му кариера като музикант и диригент бе оценена както подобава само в Италия. Тук бе в апогея си.

И друга мечта му се реализира. Той започна чрез нея. Тук на Изгрева в салона той дирижира малък оркестър и изнесе концерт в салона на Изгрева пред Учителя. На една от снимките направени тогава се вижда, че на сакото си носи траурна лента по случай смъртта на царя. А царя си замина 1943 г.

Другата мечта също му се сбъдна. Той изнесе концерт в залата на Народния театър и Учителят там присъства. Той беше диригент на Симфоничния оркестър, а в ложите тогава са седели и тримата регенти на малолетния цар Симеон.

Сбъдна му се и следващата мечта. Влади Симеонов работи единствен в своето поприще. Беше диригент на детско-юношески оркестър, с който обиколи света и получи своето признание като диригент. Това стана с помощта на Учителя.

Снимката на Влади с Учителя направена на Рила, когато Учителят му казал да се качи на камъка, а Той, Учителят ще стои отдолу, беше пророческа снимка. Той наистина беше на върха на своята професионална изява. И накрая бе поканен да даде интервю по телевизията в едно от най-гледаните предавания тогава - „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян. Тогава между другото Влади Симеонов каза: „С нищо не може да се сравни онова преживяване, когато цялата публика станала на крака бисира половин час представителите на децата на България от детско-юношеския оркестър. Тези концерти в Италия бяха върхът на днешната човешка цивилизация“.

Ех, сбъднаха му се мечтите. Остана да се сбъднат и моите - да запазим, макар и малко от неговите записи като диригент за следващите поколения родени в България.

IN MEMORIAM ЕТ IN HONOREM

На 16 януари 1990 г. почина именитият български диригент проф. Влади Георгиев Симеонов, лауреат на Димитровска награда.

Роден на 23 май 1912 г. в Разград, Влади Симеонов от ранно детство свързва живота си с музиката. Учи цигулка, през 1934 г. завършва Държавната музикална академия в София, по-късно специализира в консерваторията „Санта Чечилия“ в Рим, завършва и Виенската консерватория.

Работи като диригент на новосъздадения след 9 септември 1944 г. ансамбъл за песни и танци при МВР, оглавява първия от извънстоличните оркестри у нас - Държавния симфоничен оркестър в Пловдив. От 1951 г. е диригент на Държавния симфоничен радио оркестър в София, а след това - диригент и главен диригент на Софийската филхармония. През 1953 г. основава детско-юношеския симфоничен оркестър - филхармония „Пионер“, при Централния дворец на пионерите „Г. Димитров“ в София, на който отдава безрезервно своя талант и енергия, донесли му широка международна известност и признание.

Творческото дело на проф. Влади Симеонов е ценен влог в развитието на професионалната музикална култура на съвременна България. Значителен е приносът му като преподавател в Българската държавна консерватория за подготовката на редица талантливи диригенти. Големи са неговите заслуги за музикалното естетическо възпитание на младежта.

Влади Симеонов е два пъти носител на ордените „Георги Димитров“ и „Кирил и Методий“ - първа степен, на ордена „Народна република България - първа степен и други високи награди и отличия. Два пъти е лауреат на Димитровска награда.

Комунист и гражданин с активна обществена позиция, Влади Симеонов отдаде целия си живот в служба на музикалното изкуство, за възхода на социалистическата ни култура.

Поклон пред светлата му памет.

(Българска телеграфна агенция)