56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР

[RPX]

56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР

Учителят не отричаше медицината, но държеше лекарят, да бъде добър, съвестен и магнетичен човек, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време.

Разказвала ми е кака Райна - сестра Каназирева от Стара Загора, как е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време беше сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата деви­ческа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп.

Обиколил всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но ни­кой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г. когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помо­лил да му помогне да прогледа.

„Да бъде според вярата ти", му казал Учителят с думите на Христа.

И човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т.н да прогледне и не проглежда. След една година обаче се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил някаква операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: „Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна." „А аз съм уверена", казала сестра Каназирева, „че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар. Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира те­зи работи. „Но нали стана според вярата ти?", му казала още кака Райна.

Ще каже някой както и този човек: „Защо не прогледа веднага? Защо не го излекува моментално, както Христос е лекувал? Щеше да получи и сла­ва". Аз не мога да мисля така. Аз не се съмнявам, че можеше да лекува и та­ка моментално, защото съм виждала и това, но зная, че Той оставяше поня­кога лекуването да става и по-бавно. Защо и за какво, Той си знаеше. Може би бягаше именно от „славата"? Какво би станало, какво би правил ако всич­ки слепи и всички болни се струпаха на вратата Му да ги лекува?

Но, кажеш ли, че ще мине, или „да бъде според вярата ти", рано или по-късно минаваше.