Jump to content

8. ПЪРВИЯТ ОКУЛТЕН ЗАКОН ЗА УЧЕНИКА


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

8. ПЪРВИЯТ ОКУЛТЕН ЗАКОН ЗА УЧЕНИКА

През есента на 1919 г. отидох в София във връзка с моето следване. Най-много се радвах, че ще бъда по-близо до Учителя и ще мога да слушам беседите. Но поради липса на работа и средства реших да се завърна.

Непосредствено след войната тати, който бе създал последователно три печатници - едната, от които пое чичо ми Никола в,Казанлък, втората чи­чо Слави в Нова Загора, а третата, по-малката - на баща ми в Стара Загора, но още неразработена, нерентабилна - нямаше възможност да ме издържа и аз трябваше да следвам задочно, като периодически отивах в София да заве­рявам семестрите си.

През една студена февруарска вечер на 1920 година пак пътувах за

София. Трябваше да заверя семестър. Влакът пристигна на гара София към четири часа след полунощ. Слизам от вагона. Вън бе страхотен студ - минус 20 градуса под нулата. Бях облечен сравнително леко и гологлав, тъй като на гара Ихтиман някой ми бе присвоил (откраднал) шапката.

Отправям се към ул. „Опълченска" 66 - домът на брат Петко и сестра Гина Гумнерови, дето живееше и Учителят. Обикновено аз всякога отсядах у тях. Спирам се пред пътната врата. Надявах се, че долу, в сутерена някоя лампа ще свети, тъй като обикновено сестрите, стават рано. Но нямаше ни­каква светлина. Само снегът и ледът отвън придаваха една лека видимост на нощта. Реших да почакам, докато се разсъмне, докато светнат лампите. Клекнах до едно акациево дърво пред вратата и зачаках. Но едва мина около половин час и чувствувам, че започвам да замръзвам. Схванаха ми се ръцете и краката, рискувах да се простудя. Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена близост до пътна­та врата. Боях се да не го безпокоя.

Приближих се до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но все не се решавах. Най-после бутнах вратата, без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, от­вори се вратата на верандата и Учителят, наметнат с една голяма пелерина, изтича по стълбите, дойде при вратата и без да пита „кой е?" отвори ми и рече: „Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите" и ме заведе в сутерена. Събуди сестрите, като им каза: „Този брат премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли".

Трогнах се до сълзи. В този факт видях величието на Учителя и си казах: „Кой генерал, кой голям човек би си нарушил нощния покой, да излезе от топлото си легло, да се притече и приети в тази мразовита нощ един нищо и никакъв студент?" Наистина, това бе той, моят Учител, който всеки момент следи и направлява пътя на своите ученици!

Разсъмва се. Беше неделя. Към 10 часа Учителят държа беседа. Тогава той държеше своите беседи в същия дом, като посетителите изпълваха двора. Той, застанал пред отворения прозорец, в стаята, говореше. Словото на Учителя прикова вниманието на слушателите дотолкова, че независимо от силния мраз, дълго след беседата, която трая само един час, останаха на двора, искаха да се домогнат до Учителя, да го поздравят, да му целунат ръка.

На голяма маса в трапезарията бе сервиран обяд. На трапезата при Учителя винаги имаше гости, било от провинцията, било от София, най-вече братя-студенти. Това беше истинска комуна. Присъствуваха около 20 души гости, в това число и аз. След обяда непринудено се започна разговор относ­но някои мисли от беседата или от личен характер. Накрая и аз взех думата: „Учителю, рекох, искам да Ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. Тази нощ, когато бях вън при пътната врата премръзнал, Вие знаехте ли, че съм там. Защо не дойдохте да ми отворите преди да бутна вратата?" Учителят отговори: „Такъв е законът на земята. За да се прояви Любовта, единият трябва да поиска, другият да му даде; единият трябва да почука, другият - да му отвори. Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзоваваш, това върви по пътя на насилието". Разбрах закона: „Докато ученикът не почука, Учителят не отваря вратата на знанието".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...