30. ЕДИН С БУЛКА, ДРУГ С ЦИГУЛКА

[Hristo Vatev]

30. ЕДИН С БУЛКА, ДРУГ С ЦИГУЛКА

Брат ми Марин решил да се ожени. Харесал си бе една арбанашка де­войка (сегашната му другарка) Зафирка и ми предложи, да отидем в София, той да поиска одобрението и благословението на Учителя.

 

Отидохме. Беше ведър, прекрасен майски ден. Учителят ни прие. Времето бе слънчево, та разговорът се състоя на двора при кръглата цимен­това маса.

Учителят одобри проекта на Марин и му разреши да се ожени за изб­раната от него девойка. А на мене рече да не бързам. Моят въпрос относно женитбата щял да се разреши по-късно. „Ти гледай, каза той - да не изоста­вяш цигулката."

 

През времето на разговора Учителят три пъти каза за Марин: „Той, Марин, рекох, има силна музикална памет". По това време - до 1928 година Марин не се отличаваше с никакви особени музикални дарования. Но седем-осем години по-късно той започна да твори: оригинални песни. Те постепен­но станаха стотина на брой, без да са записани нито текстуално, нито нотно и Марин ги помнеше наизуст. Ето къде Учителят видя неговата силна музи­кална памет. Едва 30 години по-късно, през 1954 година седнахме двамата и с помощта на цигулката ги нотирахме и записахме.