3. Послание до Пергамската Църква -Третата културна епоха

[Ани]

3. Послание до Пергамската Църква - Третата културна епоха

Третата Църква, към която е отправено Послание, е Църквата в Пергам. Това е Третата културна епоха - Египетско-Халдейската, когато човек е слизал още по-дълбоко в материята. В тази епоха той се е научил да чете по звездите Тайните на Боговете. За него звездите, в техните съчетания и движения, са били език на боговете, които му разкриват по такъв начин своите Тайни. Той е намирал вече в своето вътрешно същество силите, които му дават възможност да действа. С помощта на тези вътрешни сили той е можел да изучава окръжаващия свят, да изучава хода на звездите, да създава геометрия. Това е, което се казва с израза да работи със силата на Словото, това, което Апокалипсисът изразява чрез израза Меч, който излиза от устата. С това ни е показано, че силите на тази епоха са били едно изострено слово, което е от такъв характер, че прилича на меч с две острия. Египтяните са проучили Тайните на силите на Словото и са развили магията на Словото, с което може да се прави както добро, така и зло, според характера на този, който го употребява. Затова то прилича на меч с две острия, т.е. може да прави и добро, и зло.

В Апокалипсиса тази епоха е описана по следния начин: "До Ангела на Пергамската Църква пиши: Това казва Този, Който има двуострия меч: Зная где живееш, там, гдето е престолът на Сатана; и държиш здраво Името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее Сатана. Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудстват. Така също имаш и ти някои, които държат подобно на ония, учението на Николаитите. Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с Меча, който излиза от устата Ми. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите. На тогова, койго победи, ще дам от скритата манна; и ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава."/2;12-17/.

Мечът, който излиза из устата, показва, че в тази епоха са работили със силите на Словото, с магията. Силите на тази епоха са били едно изострено слово, един меч с две острия. Такова е било словото на Хермес, на духовните маги, слово, чрез което се прониква в силите на Природата и на Вселената и се разчита езика на звездите. Тук се отнася до една цивилизация, осъществена предимно на физическото поле, като се е работило с астралните сили, вложени в човешката душа. В тези древни времена тези сили наистина са се показвали като двуостър меч. Мъдростта, науката, които те са давали, е била наистина на границата на бялата и черната магия, между това, което извежда до спасение или води към погибел. Ето защо се казва, че там, където живеят представителите на тази епоха, се намира тронът на Сатаната, което е символ на всичко, което може да отклони човека от правия път на неговото развитие. А доктрината на Валаама не е нищо друго, освен черната магия. Но на този, който победи, се казва в Посланието, ще дам от скритата манна. Това значи, че който победи отрицателните сили в себе си и ги впрегне на работа, т.е. който придобие морална чистота и пречисти астралното си тяло от низшите страсти и желания, той ще го превърне в тяло на Любовта. И скритата манна е именно тази храна на Любовта, с която се храни такъв човек, в когото е пробудено висшето себе, висшето Аз. А бялото камъче, общо казано, подразбира прочистеното човешко съзнание и пробуждането на първичното Божествено съзнание, с което човек е роден от Бога. На него е написано името, което Бог му е дал, когато е излязъл от Него. Това е свещеното име, което всеки човек има, което гой научава, когато мине през вратата на Посвещението и когато в него се пробуди Божественото съзнание.

В тази културна епоха, както вече казах, се развива астрологията до такава висота, че това, което днес имаме като астрология, е далечен отзвук на това величие, до което астрологията е била достигнала в тази епоха, където тя е била използвана във всички отрасли на живота. На нея се е основавала метеорологията, която е предсказвала какво ще бъде времето в течение на ред години, като същевременно се е предсказвало какво ще бъде времето за всеки месец и за всеки ден. Оттам те определяли коя година ще бъде плодородна и коя не. Също така медицината се основавала на астрологията. Също владетелите са се съветвали с астролозите в управлението на страната.