ЕМИЛИЯ МИХАЙЛОВСКА. 1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД

[Ани]

ЕМИЛИЯ МИХАЙЛОВСКА

1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД

Моят род е от голям род Михайловски, който е от Елена. Баща ми се казваше Стоян Михайловски, баща му Никола, а дядо му е бил Михаил Михайловски. От нашия род има много известни хора. Например, Иларион Макариополски, който се е наричал Стоян Михайловски и е бил брат на Никола Михайловски, моят дядо. Иларион Макариополски е известният владика в Цариград. Той е пьрвият, който е произнесъл литургията на български език в църквата „Св. София". Това е станало благодарение на него. Забранявали са му това като са му казвали, че на два пъти са го заточвали в Диар Бекир и че ще го заточат пак, но той казал: „Не, аз трябва да бъда първият, който ще произнесе литургията на български език", защото дотогава е била произнасяна само на гръцки език. А Иларион е брат на дядо ми Михаил. Иларион имал действително много хубав глас, бил е едър, корпулентен човек и тежал 115 оки, като една ока е равна на 1 и 1/4 кг. Грузинец по произход, защото нашият род има грузински произход. Те са били доставчици на коне за турската армия, на арабски коне. Двама братя са дошли на времето в България. Единият отседнал в Горно-Оряховския край, а другият останал в един от ръкавите на Дунав. Там са намерили пасбища за своите стада и са развъждали своите коне. Единият се наричал Андроник, а другият Иван. От Андроник произхожда нашият род - Михайловските. Прадядо ми Михаил е бил голям търговец и държал връзката между Цариград и Търновската митрополия. Тогава са пътували до Цариград с коне. А той е бил корпулентен, едър човек. Бил простинал по пътя до Цариград и Иларион Макариополски извиква хекимина да го прегледа и да му каже какво има. Хекимина го прегледал и му дал някакви хапчета. На всеки два часа да взема по едно хапче. Добре, ама Иларион отива по работата си като му казва, да изпълни поръчението и да взема на два часа по едно хапче. Михаил бил културен човек, бил е кмет на Елена. Това е било около 1800 и някоя година. Обаче Михаил си казва - аз не съм като другите хора - нали едър, грамаден човек като брат си. Когато Иларион пеел черквата ехтяла от гласа му. Та Михаил взема и нагълтва наведнъж всичките хапчета, нали не е като другите хора... Михаил имал и собствен бял кон, на който яздел и имал човек, който да му помага да се качи на коня. В Горно Оряховско е имало много такива като него.

Баща ми, Стоян Михайловски беше висок два метра без два см. и отиваше към 100 - 105 кг. Корем нямаше, беше много стегнат, а носеше обувки № 42. Можете да си представите какви хора бяха.

Значи дядо ми Михаил нагълтва всичките хапчета. Връща се Иларион и го пита: „Изпълни ли всичко?" „Аз, тъй и тъй ги нагълтах!" Викат хекимина и му казват, а той отговорил: „Карайте го, да си иде и да си мре в родината, защото той се е отровил". Хапчетата са били отровни. Тръгва си Михаил обратно за България. Стига Търново и след това в Елена и ляга на легло. Лежал повече от десет деня докато съвсем рухне и починал. Цяла Елена ходила да се прощава с него. А и дядо Михаил са били девет деца. От тоя род произлиза и родът Бурови и Бъклови. Един от тия девет братя е бил и Никола Михайловски, баща на Стоян Михайловски - писателя. От едната страна на дядо ми - Станка са произлезли Бурови, а от Елена - Бъклови. А пък друг имаше Димитър - първият хирург, завършил във Франция, който е създал Червения кръст в София. Та действително това са били няколко души, едни от първите от интелигенцията на България. Баща ми е имал двама братя - Христо и Иларион, който починал млад и 4 сестри - Роза, Мария, Елена и Дочка. Едно време хората са имали много деца. Иларион е следвал в Русия. А там имали обичай да се мият на баня с гореща вода и след това отивали и се търкаляли в снега. И той решил и направил това, обаче се разболява, стига до туберкулоза и починал. Другият, чичо Христо, той е живял в София както и баща ми. Баща ми бил останал на 10 години сирак, нали баща му бил починал след като се върнал от Цариград, а на 16 години останал и без майка и заминава за София. Там се установява. Майка ми пък е унгарка. Майка й, моята баба, Емилия снабдявала българската армия със сухари, фалира, защото българското правителство не е могло да посрещне задълженията си и тя завежда арбитражно дело. Поканват ги да дойдат в България, където ще им дадат поминък само и само да се изплати този дълг. Дават на баба ми Вайсовата мелница в Подуяне и хотел- сладкарница България като компенсация. В това време майка ми - Тереза е следвала във Виена литература. Била е и пианистка. Баща ми в същото това време е работел в източните железници. Тогава не е имало висше училище в България и той е учил в Петро-Павловската семинария в Горно Оряхоеско. Той е пътувал като железничар безплатно в първа класа. Вижда се с майка ми във влака, а тя се е връщала за ваканцията от Виена, запознават се и се оженват. Баба ми е била много недоволна от това, но така баща ми и майка ми са се събрали и установили в София. Майка ми е била протестантка и трябвало да стане източно-православна, за да се венчаят. Аз имам трима братя - Михаил, Иларион и Константин и аз - Емилия, кръстена на баба си. Иларион беше адвокат, правист и най-малкия Константин - техник. Те са през пет години и последна съм аз. Имахме доста роднини в Братството. Едни от тях бяха Йордан и Йорданка Савови. Йордан беше подстриган така както Учителят, имаше три дъщери и един син. Всички бяха в Братството. Даже синът му Константин е ходил по селата да продава беседи. Другата беше Елена Бояджиева. Д-р Кьорчева и тя беше далечна роднина.