3.2. Треската на Петровата тъща

[Dela]

3.2. Треската на Петровата тъща

По-нататък се говори за изцелението на Петровата тъща, която страдала от треска. Във връзка с Евангелието на Матей се спрях по-обширно на треската на Петровата тъща. Тук само ще припомня, че нейната болест е психическа треска. Тя е под влиянието на природните стихии, чрез които е във връзка с низшите духове. Христос прекъсва тази й връзка и възстановява нормалното й състояние и тя им прислужва, става и тя последовател на новото учение. Така че, втората стъпка на Христа е да освободи хората от влиянието на природните стихии, чрез които те са в една полусъзнателна връзка с невидимия свят, по медиумичния път. Христос прекъсва тази връзка, като иска да научи хората да развият своите вътрешни сили, за да влязат в съзнателна връзка с духовния и Божествения свят.

В 32ри стих на първа глава се казва: "И когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и хванати от бяс. И целият град се събра пред вратата. И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове. И не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха".

От описаното в първа глава се вижда, че още от началото на Своята дейност Христос не проповядва, а действа, излива силата Си върху човечеството, давайки начало на един нов импулс, който трябва да обнови човечеството с течение на времето и да го освободи от влиянието на нечистите духове.

В 35ти стих на първа глава се казва: "На сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място и там се молеше". С това ни е показано, че и Христос, макар и Бог въплътен в плът, имал нужда да се моли. за да поддържа връзката Си с духовните сили, които се изливат чрез Него върху човечеството. И Той се е молил рано преди изгрев слънце, когато приливът на жизнена енергия е най-силен. И ако Христос е правил това, толкова повече ние трябва да го правим. И Учителят ни предаде тази Тайна на ранното посрещане на Слънцето с молитва и песни. А виждаме, че Исус го е практикувал и го е предал на Своите ученици. Това е една практика на всички окултни школи на древността, както и на съвременните такива. Знае се за Питагор и неговите ученици, че те с молитва и песни са посрещали изгревите на Слънцето.