Jump to content

3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението


Recommended Posts

3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението

Във второто знамение са ни представени два женски образа - дъщерята на Яир, на дванадесет години, и жената, която страда от кръвотечение в продължение на дванадесет години. Разказът е предаден по следния начин в Евангелието: "И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа, моля Ти се да дойдеш и положиш ръка на нея, за да оздравее и да живее". Тук на първо място е подчертана вярата на бащата, че Исус може да излекува дъщеря му. "И Той отиде _с него. И едно голямо множество следваха подире Му и хората Го притиснаха. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години и много беше пострадала от множество лекари и беше иждивила целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле, като чу отзивите за Исус, дойде между народа изотзад и се допре до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея". И тук е подчертано, че жената има вяра, че ако се допре до Него, ще оздравее. "И начаса престана кръвотечението й и тя усети в тялото си, че се изцери от болестта. И веднага Исус като усети в Себе Си, че излезе от Него сила, обърна се всред народа и каза: "Кой се допре до дрехата Ми?... А жената уплашена и разтреперана, като знаеше за станалото, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той й рече: Дъще, твоята вяра те изцери. Иди си с мир и бъди здрава от болестта си".

Сега сам Христос й казва, че благодарение на вярата тя оздравяла. Тук стоим пред Тайната на Вярата. Тя вярва, че ако се допре до дрехата Му, ще направи контакт със силите, които изтичат от Него и ще оздравее. И Той почувствувал, че излиза сила от Него. И макар, че другите хора отвсякъде

Го притискат без да имат вяра, Той не чувства, че излиза сила от Него. Значи, за да действа върху нас космичната сила, проявена чрез Христа, за да можем да я възприемем направо от Природата и от Бога, трябва да имаме вяра, т.е. да вярваме, че това, което искаме, става, а не да чакаме да стане. Вярата седи в това, да видим реализирано това, което искаме. Да го видим първо в съзнанието си, а след това и физически.

Докато Той говорил с жената (това става по пътя за дома на Яир), идват от дома на Яир и му казват: " Дъщеря ти умря... А Исус, като дочу думите, му казва: Не бой се, само вярвай". Тук пак Христос подчертава значението на Вярата. След това Той взема със себе си Петър, Яков и Йоан и отива в къщата на Яир, и като казва на всичкия народ, който се е събрал да се оттегли, взема бащата и майката и тримата ученици и влиза при болното момиче. "И хвана детето за ръка и каза: Талита куми! Което значи: Момиче, тебе казвам, стани! И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И веднага те се смаяха твърде много. И заръча им никой да не научи това. И заповяда да й дадат да яде".

Тук в лицето на двете жени ни са представени два противоположни типа човешки души: жената с кръвотечението страда от свръхизобилие на жизненост и на кръв, а момичето страда от липсата на жизнена сила, затова умира. Жената страда от дванадесет години и момичето е на дванадесет годишна възраст. Това е едно указание за една връзка между двете жени и техните болести. Момичето се разболява и умира, защото в него не се събуждат майчинските сили. Смъртта на майчинската утроба в случая се разпростира върху цялото тяло. Обаче силите, които липсват на момичето, тези сили притежава прекалено изобилие жената с кръвотечението. Майчината кръв, липсата на която убива момичето, преизобилства в жената с кръвотечението. Заедно с момичето умира една част от бъдещето на човечеството. Неговата смърт е едно обезплодяване на човечеството. Изцелявайки момичето, Христос възстановява равновесието между страдащата от кръвотечението жена и умрялото момиче и с това възстановява бъдещето на човечеството. Двете жени са два вида човешки души, които, ако не се излекуват, има опасност за бъдещето на човечеството.

При изцелението на дъщерята на Яир, Христос стои между две групи по трима човека. От една страна са родителите на момичето и самото момиче - трима роднини по кръв. От друга страна стоят Петър, Яков и Йоан - трима роднини по дух. Христос, като седми, стои в средата и изговаряйки тържествените думи: " Талита, куми!", възкресява момичето. Така че, на страната на кръвното родство при произнасянето на думите момичето оживява; на страната на духовното родство външно нищо не остава. Христос не случайно е взел трима ученици със себе си. Той не ги е взел само за да им покаже какво ще направи, но е искал да направи нещо с тях. Както външно възкресява момичето, девата, така и в тримата първи ученици той възкресява девата и с това възкресява и човечеството. Защото в човечеството е умряло девствено-майчиното, вечно женственото, Божествената Любов. Отсега нататък тя отново ще оживее в действието на апостолите. Учениците са направени носители на вечно женствената, на Божествената Любов. Отсега нататък те могат да действат между хората, носейки Живот.

* * *

В началото на 6та глава ни се разказва, че Исус отишъл в Своя роден град и поучавал в синагогата. И хората се чудели на Мъдростта Му, като си казвали: " Каква е дадената на Този Мъдрост и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му". Те виждат Мъдростта Му и делата Му, и се учудват на тях. Понеже гледат на Него като на обикновен човек, израснал между тях, затова казват: " Не е ли Той дърводелецът, синът на Мария, брат на Якова, Йосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли между нас?" А Исус им казва: "Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и между своите сродници, и в своя си дом. И не можеше да извърши никакво велико дело, освен дето положи ръцете Си на малцина болни и ги изцери". Значи, те виждат в Него само един техен съгражданин и не вярват в Него. И тяхното неверие пречи на проявите на Божествените сили, защото както по-рано изтъкнах, Вярата е добър проводник на Божествените сили.

По-нататък се говори за изпращането на учениците, двама по двама, да проповядват, като им дава власт над нечистите духове и им дава съвети и правила, как да се държат между народа, как да ходят. Това са правила за окултните ученици. И в заключение на това се казва: "Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеряваха".

В следващите стихове, от 14-ти нататък се казва, че Ирод, като чул за Исус, казвал, че това е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него. От тези думи на Ирод се вижда, че той бил запознат с Тайните на Възкресението, че когато човек добие Възкресение, започват да действат в него мощни Божествени сили. Други казвали, че е Илия, други пък, че е някой от старовременните пророци. Важното тук е, че всички вярват, че тук действат Божествени сили, с които Той извършва тези знамения. След това се говори за обезглавяването на Йоан Кръстител и че учениците му прибрали тялото му, и го положили в гроба. След това учениците, които Исус изпратил да проповядват, се връщат и Той ги съветва да отидат на уединено място да си починат. И в това време народът започва да се стича от всички страни. И в 34-ти стих се казва: "И Исус като излезе, видя едно голямо множество и смили се за тях. Понеже бяха като овци, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща". Тези думи са казани след смъртта на Йоан Кръстител, който бил Учител на този народ. И сега, след неговата смърт, те остават като стадо без пастир. Затова Христос се смилил над тях и ги поучава. Йоан, който е предтеча на Христа и който е изпратен да приготви пътя пред Него, имаше за задача да подготви хората, да създаде една среда, в която Христос да може да работи. И видяхме, че първите ученици на Христа са от учениците на Йоан. И сега този народ, който се събрал, това са все хора, които са кръстени от Йоан и са слушали неговото слово. И сега, като останали без Учителя си, те се привличат към Христа, за Когото се говори, че е възкръсналият Йоан или че е пророк Илия, или друг от старозаветните пророци. Но Йоан, който е подготвил пътя за Христа, след като е напуснал тялото си, пак е в средата на Христа като дух. Той е, така да се каже, като аура, като групова душа на апостолите. В случая той се явява като един невидим асистент на Христос.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...