3.16. Изцелението на немия и глухия

[Dela]

3.16. Изцелението на немия и глухия

След слизането на Исус с тримата ученици от планината на Преображението при другите ученици, заварват едно голямо множество от народ, което се препира с учениците. Исус ги пита за какво се препират и един от народа Му казва, че е довел сина си, който е ням и глух. И където го прихване, тръшка го и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. И говорил на Неговите ученици да изгонят беса, но те не могли. А Той в отговор им каза: "О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене. И доведоха го при Него. И като Го видя хванатият от беса, веднага духът го сгърчи и той падна на земята, и валяше се запенен... Бащата казва на Исуса: Ако можеш, стори нещо, смили се за нас и помогни ни. А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва. Веднага бащата извика, казвайки: Вярвам, Господи, помогни на моето неверие. А Исус като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам, излез от него и да не влезеш вече в него. И духът като изпищя и го сгърчи силно, излезе. Детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло. Но Исус го хвана за ръката и го дигна, и то стана".

Тук имаме едно момче, хванато от бяс, което го прави нямо и глухо. Това е вторият пример за изцеление на глухоням. При първия случай той само заекваше, а сега е напълно глух и ням. Когато бащата се моли на Исус да му помогне, Той му казва: "Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва". Бащата казва: "Вярвам, Господи, помогни на моето неверие". Значи при всяко лекуване и изгонване на бесове преди всичко човек трябва да повярва, че това, което иска, ще стане. Пак повтарям, че Вярата е един канал, един път, по който протича Христовата сила на Любовта. Христос се обръща към нечистия дух и му казва: "Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам, излез от него и да не влезеш вече в него". Христос изгонва бесовете и нечистите духове, понеже е по-силен от тях и те се подчиняват на Неговата воля. С изказването, което прави при всеки даден случай, той проектира сили, които въздействат на духа и го заставят да излезе. Това се вижда от примера, където някой искал в името на Исус и на Павел да изгони

един дух, но той му казал: "И Исуса познавам, и Павла познавам, но ти кой си не те познавам" и се нахвърлил върху него, и го набил. Това показва, че този не е имал нито знание, нито сила, за да въздейства на духа да излезе.

С това излекуване Христос възвръща способностите на момчето да говори разумно и да чува добре. По такъв начин Той възстановява неговата разумност, която се проявява чрез говора, който пък се възприема от ушите. Когато човек няма разумност, той нито може да говори, нито може да слуша. Защото слушането тук е употребено в смисъл на разбиране. Защото Христос често казва: "Който има уши да слуша, нека слуша". Ушите са емблема на Мъдростта, на Висшата разумност в човека, чрез която човек разбира нещата, разбира Живота.

В 28ми стих се казва: "Когато влезе в къщи, учениците Го попитаха насаме, защо ние не можахме да го изгоним. Изразът когато влезе в къщи се среща много често във всички Евангелия. Това не е само една изразна фраза, а има своето място и значение. Казва се също: " И излезе от къщи и отиде на морето". Или: " Излезе от морето и отиде на сушата". Или: " Отиде на планината, качи се на хълма да се помоли" и пр. Това са все състояния, положения на съзнанието, през които минава човек в пътя на своето развитие. Но на това няма да се спирам сега, само обръщам внимание, че това са изрази, които крият дълбок смисъл. Христос отговаря на учениците защо не са могли да изпъдят този дух. "И каза им: Този род от нищо не може да излезе, освен от молитва и пост". Но ние виждаме в случая, че Христос не направи молитва, както това обикновено се разбира, но просто заповяда на духа - изказа една магическа формула с власт и сила, като каза: " Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам". Това ни пояснява, че когато се говори за молитва в окултен смисъл на думата, подразбира се човек да има знание да привлече Божествената сила и да я насочи към определена цел. Затова Христос казва: " Всичко е възможно за този, който вярва". Това значи, че когато човек се моли за нещо, той трябва да си представи, че това е вече станало и да няма никакво съмнение,никакво двоумение в него дали ще стане или няма да стане. В този момент човек трябва да е концентриран, за да може да стане проводник на Божествената, на окултната сила, която ще извърши това, което желае.

След това се казва, че Той пак говори на учениците, че трябва да бъде предаден в ръцете на човеците и те ще Го убият, и след като Го убият, след три дни ще възкръсне. Само в тази глава на два пъти се говори за това. Това не е случайно, то има свой дълбок смисъл. С това Христос иска да наведе учениците на мисълта за Неговата мисия и иска да ги подготви, да ги направи един вид съучастници във Великото дело, за което е дошъл на Земята. В 30-ти стих е казано: "И като излезе оттам, минаха през Галилея. И Той искаше никой да не узнае за това, защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците, ще Го убият и след като Го убият, подир три дни Той ще възкръсне". Значи Исус е провеждал специално обучение на учениците, подготвял ги е да разберат това, което предстои да се извърши в света. "Но те не разбраха думите и бояха се да Го попитат".

В тридесет и трети стих пак се казва: "Когато влязоха в къщи, попита ги: Какво разисквахте по пътя"? Този израз има дълбоко окултно значение. Тук пак става въпрос за е къщи и за по пътя. И понеже те се препирали кой между тях е по-голям, затова мълчали. И той, без да получи отговор от тях, им отговаря: "Който иска да бъде пръв. ще бъде от всички последен и на всички служител". Това е положението на ученика за света. Това е казано много ясно, за да няма нужда от разяснения.

По-нататък се казва: "Тогава взе едно детенце и го постави посред тях и като го прегърна, рече им: Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема. И който приема Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил". Малкото дете в случая е само емблема на младия, на Христовия импулс, който навлиза в света. Това е събуждащият се Аз в човека, чрез когото ще се изяви новият Христов импулс.

По-нататък Христос продължава: "Който съблазнява едного от тези малките, скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето". Тези малките, скромните, това е пак слабият човешки аз, това е младият Христов импулс, който навлиза в живота. Който съблазни, т.е. който даде крива посока на развитието на Аза, който даде криво направление на новия импулс, т.е. който го насочи в левия път, в кривия път, за него е по-добре да бъде хвърлен в морето с воденичен камък на врата. Това се отнася до всички самозвани учители и ръководители, които дават крива насока на човешката душа, вследствие на което я отклоняват от правилния път на нейното развитие.

След това Христос изрежда: "Ако ръката те съблазни, отсечи я; ако ногата те съблазни, отсечи я. И ако окото те съблазни, извади го". Това са все окултни изрази, които трябва да се разбират правилно. Ръката е емблема на човешката воля. Значи ако волята на човека е насочена в крива посока, човек не трябва да я следва, защото ще отиде в ада. Ногата е символ на човешките добродетели. Ако добродетелта в човека е лицемерна, човек трябва да я изхвърли от себе си, да я отсече, защото с фалшиви добродетели пак ще отиде в ада, т.е. ще влезе в левия път, който не води към Вечен Живот, но към смърт. Най-после окото е емблема на Истината. Ако човек има едно разбиране за живота, което ще го заведе в кривия път на живота, по-добре да се откаже от това разбиране, като го извади от себе си.

В заключение на всяка от горните мисли Христос казва едно изречение, което е също окултен израз и може да се разбере само в светлината на окултната наука. То е следното: "Дето червеят им не умира и огънят не угасва" и заключава: "Защото всеки ще се осоли с Огън и всяка жертва ще се осоли със Сол. Добро нещо е Солта, но ако Солта остане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте Сол в себе си и Мир имайте помежду си". Целият този израз е окултен. Учителят в една беседа от Трета серия се е спрял на тази мисъл за Солта, в беседата под заглавие "Солта". Там Той изтъква, че Солта, това е жизнената сила, която прави човешкия организъм жив и здрав. Това са силите на етерното тяло, което е носител на живота на физическото тяло.