Jump to content

Recommended Posts

ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА

Този Принцип е формулиран в Кибалион по следния начин: Всичко в света е Ум. Умът е основа на света. Учителя в много беседи е развил този Принцип. Този Принцип въплътява истината, че всичко в света е Ум, че Умът е реалността, който лежи в основата на всички външни прояви и явления, които ние познаваме под понятието материална Вселена, проявление на Живота, материята и енергията. Накратко всичко това, което е доловимо от нашите физически сетива е Дух, който сам по себе си е непознаваем, неопределим, но който може да бъде разглеждан като единен, безкраен, жив, всемирен, космичен Ум. Според този Принцип целият свят на явленията или цялата Вселена е само една умствена творба на Бога и че Вселената като цяло, както и в отделните части, има свое съществуване в Ума на Бога, в който живеем, движим се и съществуваме.

С този Принцип лесно могат да се обяснят всички различни умствени и психични явления, които привличат вниманието ни и които са неразбираеми и необясними за науката. А едно разбиране на този Принцип помага на човека лесно да долови умствените закони на Вселената и да ги приложи за своето духовно развитие и здравословно състояние. Привърженикът на Херметичната философия също може лесно и разумно да приложи и използва великите умствени закони, вместо да ги употребява случайно и неразумно. С този мощен Ключ в ръцете си ученикът може да отключва много Врати на умственото и духовното Светилище на Знанието и да влиза вътре свободно и разумно. Този Принцип обяснява истинската природа на енергията или силата и материята, защото пряко те са подчинени на Ума. Един от древните херметични посветени е казал следното: "Този, който би могъл да схване истината за умствената природа на Вселената, той е вече напреднал по пътя към господството над нея". Без този мощен Ключ господството е невъзможно и ученикът напразно ще тропа по Вратата на голямото Светилище на Знанието.

Този велик Принцип на Ума, който лежи в основата на Вселената и живота, има приложение както във философската мисъл за обяснението на Вселената, така и във всички умствени проявления, чрез които човек може да работи както над себе си и за себе си, така и над другите и за другите. В Кибалион е казано: "Умът, както металите и елементите, може да се превръща от едно състояние в друго, от една степен в друга, от полюс на полюс, от една вибрация в друга. Истинското херметично превръщане е едно умствено изкуство".

Херметиците са били първите алхимици, астролози и психолози, защото самият Хермес е основател на тази Школа на Мисълта. От Астрологията е произлязла съвременната астрономия, от Алхимията е произлязла съвременната химия. От древната психология, която е била много по-дълбока от съвременната, е израстнала съвременната психология. Древните, начело с Хермес, са притежавали едно много по-дълбоко и по-обширно знание, защото пред Хермес са били открити и трите свята и тяхното взаимно отношение. Оттам той е черпил своето знание, което е предал на своите ученици. Йероглифичните надписи, издълбани върху камъни в древния Египет, говорят красноречиво, че древните са имали много по-обширни познания по астрономия, отколкото съвременните астрономи. Това е показано и в строежа на пирамидите и тяхното ориентиране, и особено ясно е изразено в Хеопсовата пирамида, височината на която съответства на разстоянието от Земята до Слънцето; полярната звезда е стояла точно над върха на пирамидата и целия й строеж е едно отражение на строежа на нашата Слънчева система, както и на проявяващия се живот в течение на историческото развитие.

Същото се отнася до химията и до психологията, които в древния Египет са били много по-дълбоки от съвременните. Така например, древните Писания говорят, че те са били добре запознати с химичните свойства на елементите. Древните теории относно физиката са били постепенно потвърдени едва от последните открития на съвременната наука, особено тези, отнасящи се до строежа на материята. Те са знаели за сферичността на Земята, за обикалянето на Земята около Слънцето, както и за нейното завъртане около оста си. и още много неща са знаели, които съвременните учени още не знаят. Също така и в областта на психологията са били много по-напред от нас, защото те са познавали както видимия, така и невидимия строеж на човека и неговото отношение с Космоса. Познавали са не само света на самосъзнанието, но са познавали и света на подсъзнанието и свръхсъзнанието, които обуславят целокупния живот на човека, докато съвременната психология познава само света на самосъзнанието.

Древните са владеели както външното, така и вътрешното знание, докато съвременните учени владеят само външното знание. Египтяните са разполагали със силите на Природата и са познавали законите на действията както на електричеството, така и на много по-фини астрални сили, които са използвали в строежа на своята материална цивилизация. И когато те злоупотребили с тези знания, тогава тяхното знание е изгубило своята сила, своето обаяние и Египет лесно станал жертва на чужди влияния и завоеватели.

Между многото тайни Ключове на Знанието, притежавани от херметистите, е и умственото превръщане. Думата превръщане означава промяната на дадена природа, форма или субстанция в друга. Под умствено превръщане се разбира изкуството за превръщане, за промяна на умствените състояния, форми, чувства и условия в други. Умственото превръщане е една форма на умствена химия и практично-мистична психология. Превръщането, алхимично или химично, върху умственото поле е достатъчно важно по своите последици, за да ни увери, че ако изкуството би спряло дотук, то пак би било един от важните клонове и области на изучаване от страна на човека.

Първият oт седемте херметични Принципи, Принципът на ментализма, е изразен със следната аксиома: Всичко е Ум. Вселената е умствена. Това означава, че реалността, легнала в основата на света, е Умът, че самата Вселена е умствена, т.е. съществуваща в Ума на Единното, на Цялото, на Абсолютното. Ако Вселената е умствена по своята природа, то умственото превръщане трябва да действа и върху материята, и силата. Ако всичко е умствено, тогава изкуството, което улеснява човека да превръща умствените състояния, трябва да го направи и господар над материалните условия. Оттова се вижда, че умственото превръщане е в действителност една магия, за която древните писатели са писали толкова много в своите мистични творби, но за която са дали твърде малко практични правила.

В действителност, само много напреднали херметици са притежавали онази сила, за да могат да контролират и по-грубите физически условия, да създават и да спират природните стихии - земетресения, бури. наводнения и други подобни. Такива Велики учени са съществували, съществуват и днес. Но те никога не излагат своите сили и възможности на показ, винаги търсят уединение, далеч от тълпите, за да могат по-добре да вършат своята работа и да следват своя път към постижение. Тяхната сила е изключително умствена и действа изцяло по линията на висшите умствени превръщания, въз основа на херметичния Принцип на ментализма, че Вселената е умствена.

Учениците и онези херметици, които са на по-ниска степен от Учителите-Посветени, могат много свободно да работят на менталното поле в областта на умственото превръщане. Всичко онова, което днес е познато под името психични явления, умствени явления, умствена наука, явленията на новата мисъл и други, се извършват по същите общи линии, защото само един и същ Принцип се прилага.

Ученикът, както и този, който практикува умственото превръщане, работи на умственото поле, превръща умствените условия и състояния от едни в други, съгласно различните формули. Различните лекувания, заклинания, отричания и прочее, са само формули, често много несъвършени и не-научни, и несъответстващи на херметичното изкуство. Мнозинството от съвременните практици са съвършено невежи в сравнение с древните, защото на тях им липсва основното знание, върху което се основава самата работа.

Не само собствените си умствени състояния човек може да промени или превърне чрез херметичните методи, но също така и умствените състояния на другите могат да бъдат преобърнати по същия начин, често несъзнателно, но понякога и съзнателно, с помощта познаването на законите и принципите, особено ако засегнатото лице не знае законите за себепредпазване. Също така и всяко материално условие може да бъде променено или превърнато, съобразно със силното желание и волята на лицето, желаещо да промени условията на живота.

За да може човек да работи с принципите на ума, той трябва да разбере конкретно, че всичко е Ум. Това трябва да се изучи с голямо внимание, защото този Принцип е в основата на цялата херметична философия и на херметичното изкуство за умствено превръщане.

В Кибалион е казано: "Под и зад Вселената на време, пространство и промени, всякога лежи и се намира Основната Реалност, Основната Истина, че Умът е в основата на света. Той е субстанцията и есенцията на всичко съществуващо".

"Субстанция означава това, което е залегнало в основата на всички неща, това което е, есенцията, истинската им същност и реалност, нещото в себе си, това, което действително съществува. А реалност означава истинското, трайното, валидното, определеното, постоянното, действителното и пр." Под и зад цялата външна проява или видимост трябва всякога да съществува една основна Реалност - това е Законът. Човекът на самосъзнанието вижда само един свят на постоянни промени - раждане и умиране, постоянно преливане от едно нещо в друго, едно постоянно действие и противодействие, изграждане и разрушение. Но ако той се замисли сериозно, непременно ще разбере, че всички тези променящи се неща са само външна форма на проява на нещо друго, на някоя разумна сила, легнала в основата, т.е. на някоя съществена, непроменима Реалност. Всички мислители и философи във всички страни и през всички времена са възприемали необходимостта от съществуването на такава основна субстанциална Реалност. Хората са давали на тази Реалност различни имена: Бог, безкрайна и вечна разумна Енергия, Абсолютното и др. Други са виждали тази Реалност в материята.

Херметистите, древните и съвременните, са наричали тази, легнала в основата на Битието, субстанциална сила, тази основна Реалност с херметичното име Всичкото, Цялото. Други са го наричали Абсолютното, Великото Нищо, това, което е над всички понятия и определения.

Херметистите твърдят, че вътрешната природа на това "Всичко" е неузнаваема и това трябва да бъде тъй, защото никой друг, а само "Всичкото" може да разбере Своята собствена природа и съществуване. Абсолютното е, и всякога трябва да бъде, неузнаваемо и непознаваемо. То е абсолютна Разумност и Свръхсъзнателност, будно и съзнателно за всички промени, които стават във Вселената. Защото има някои, които приписват на Абсолютното не съзнателност, което е едно детинско схващане. Как може Цялото да е несъзнателно, а частите да бъдат съзнателни?

Но макар че вътрешната природа на Абсолютното да е непознаваема, все пак съществуват известни истини, свързани с Него и с Неговото съществуване, които човешкият ум се вижда принуден да приеме и признае. Тези истини са предадени от Великите Посветени, които пребивават в най-висшето поле. на проявеното Битие.

Ще предам някои от техните мисли и идеи по този въпрос. Те казват:

"Това, което е основната Истина - субстанциалната Реалност — е без истинско име, но мъдрите хора го именуват Всичкото, Цялото, Абсолютното".

"В своята същност Абсолютното е непознаваемо".

"Съобщенията щом идат от Разума, трябва гостолюбиво да се приемат и да бъдат използвани с уважение", казва Кибалион.

Според това, което ни дава Разумът, можем да заключим, че:

1. Всичкото трябва да бъде всичко, което в действителност съществува. Нищо не би могло да съществува вън от Всичкото, защото иначе Всичкото не би могло да бъде всичко.

2. Всичкото трябва да бъде безкрайно, защото не съществува нищо, което да ограничава, обуславя и спъва Всичкото.

Всичко трябва да бъде безгранично по време, т.е. вечно. То трябва всякога да е съществувало, защото не съществува нищо друго, което да го създава. Нищо никога не е произлязло от нищо и ако Всичкото не е било макар и за миг, то тогава не би могло да съществува и сега. То трябва всякога да е съществувало, защото няма нищо, което би могло да го разруши и то никога не може да не бъде макар и за миг, защото Нещото никога не може да се превърне в нищо.

То трябва да бъде безкрайно и но пространство. То трябва да бъде навсякъде, защото няма и не може да има място вън от Всичкото. То трябва да изпълва пространството без прекъсване и без отделяне, защото не съществува нищо, което да го прекъсне или отдели от Неговата продължителност, както и няма нищо друго, с което да се запълни дадената празнота.

То трябва да бъде безкрайно и по сила, или Абсолютно, защото няма нищо, което да го ограничи, да го задържи, да го смути. То не е подчинено на никоя друга сила, защото няма друга сила извън Него.

3. Всичкото трябва да бъде неизменно, неподлежащо на никаква промяна в Своята истинска природа, защото няма нищо. което да причини подобни промени. Нито може да се прибави нещо към Него, нито пък може да се отнеме нещо от Него, да се увеличи или намали в каквото и да било отношение. То всякога трябва да си остане такова, каквото е точно сега - Всичко. Защото никога не е било, не е и сега, нито ще бъде някога, когато То да се промени.

И тъй, Всичкото е Безкрайно, Абсолютно, Вечно, Неизменно. От това следва, че всяко нещо, което е ограничено, изменяемо, преходно и условно не може да бъде Всичкото. И понеже няма нищо вън от Всичкото, тогава всички преходни неща са всъщност нищо.

Всичкото не може да бъде материя, защото материята сама по себе си не съществува, а е една форма на енергията, а енергиите са най-ниската степен на вибрациите. Всичкото не може да бъде и енергия, както се разбира от съвременната наука, която е сляпа и механична. Животът и Умът не могат да произлязат от нещо, което не ги съдържа, защото нищо не произлиза от нищо, ако предварително не е било включено в него. Затова Всичкото не може да бъде и енергия, защото ако беше така, то не би имало Живот и Ум, които съществуват, защото ние самите сме живи и имаме ум, с който изучаваме проявите на Всичкото.

Тогава естествено ще се зададе въпросът: Щом Всичкото не е материя, не е и енергия, която съвременните хора признават за реалност, тогава какво е? Херметичната наука отговаря, че Всичкото е Живот и Ум, които се проявяват във всички степени на развой.

Всичкото е един жив Ум, Ум, изпълнен с Живот и Живот, изпълнен с Ум. Живот и Ум, както ги разбираме тука, са по-високи от механичните сили. То е един безкрайно живущ Ум, един Ум, който прониква всичко и е основа на всичко, когото посветените наричат Дух. Според нас Умът е външната страна на Духа, защото Духът сам по себе си е непознаваем.

Затова херметичната наука твърди, че Вселената е умствена, т.е. пребивава в Ума на Всичкото. Всичко е Дух, Духът е основа на всичко съществуващо. Но тогава ще се запитаме: Какво нещо е Духът? На този въпрос не може да се отговори на човека на самосъзнанието, докато в него не се пробуди свръхсъзнанието, когато той сам ще преживее Духа в себе си и ще разбере какво е Той. Ние с нашето самосъзнание можем да мислим за Духа като безкрайно жив Ум.

Тогава какво е Вселената? Тя не е Всичкото, защото е променлива, нито пък е част от Него. Според Принципа на съответствията туй. което е долу, е подобно на това, което е горе. Тогава как твори човек? По три начина: механично, като взима материали извън себе си и твори, създава форми; органически, когато отделя от себе си нещо за да продължи рода, и третият начин е умственият начин. Всяка човешка творба се ражда най-напред в ума. Следвайки Принципа на съответствията можем да заключим, че Всичкото сътворява Вселената умствено по един начин, сроден на процеса, по който и човек създава умствените образи.

Всичкото твори само умствено, без да употребява каквито и да е материали, защото не съществува друг материал вън от Него. Това е единственото заключение, до което ни довежда Разумът и което е в пълно съгласие е най-висшите учения на Посветените.

В Кибалион е казано:

"Всичкото създава в своя безкраен Ум безчислено много вселени, които съществуват за еони от време и при все това сътворяването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите вселени е само колкото времето на едно мигване на окото".

"Безкрайният Ум на Всичкото представя от себе си Утробата, в която се заражда Вселената".

Всичкото е самият Закон, от Който всички други закони произлизат и То по никакъв начин не е подчинено на тях. Но когато Всичкото се проявява върху полето на несъзнанието или сътворението, тогава То действува със закони и принципи, защото в този случай То се проявява и действува на едно по-висше поле на съществуване.

Херметичното учение не прилага двойнственост по отношение на Бога, защото Той е Един, а двата аспекта са просто два начина на проява. Учението е, че Мъжкият принцип се намира на страна от същинската умствено сътворена Вселена. Най-напред Всичкото, Бог създава умствени образи на онова, което се нарича с общо употребяваната дума Природа. Това е Женският принцип, който, под действието на Божествената Воля, започва усилено да работи и да подготвя развоя и еволюцията на Вселената, създавайки първоначално прости центрове на дейност. Същите, минавайки през безчислени степени на живот, стигат до човека и продължават все по-нататък към по-висшите степени на живот. Всичко това е в съгласие с Великите неизменни закони, в съгласие с един велик План.

Но да не мислим, че Живот има само на нашата малка планета Земя. Има милиони по милиони подобни светове и много по-големи. Има милиони по милиони подобни вселени, съществуващи в безкрайния Ум на Всичкото. Даже и в нашата Слънчева система има области и полета на живот, много по-горни и по-висши от нашите, както и същества, притежаващи такива сили и качества, щото изглеждат като божества в сравнение с нас. И все пак тези същества са били някога като нас и ние един ден ще бъдем като тях, а може би и по-горе, защото такъв е Законът за предназначението на човека, както ни осведомяват Посветените.

Според херметичната наука и смъртта не съществува реално, даже и в относителен смисъл. Тя е раждане на един нов живот и ние ще следваме нашия път все напред и нагоре, по все по-висши полета на живот за еони от време. Вселената е наш дом и ние сме длъжни да изследваме и изучаваме всичко в нея надлъж и нашир преди свършването на времето. Ние съществуваме и живеем в безкрайния Ум на Бога и затова нашите възможности и благоприятни условия са също безкрайни както по време, така и по пространство. В края на Великия цикъл от еони от време, когато Всичкото ще прибере в Себе Си всички Свои творби, тогава ние ще се почувстваме извънредно щастливи и радостни, защото тогава ще бъдем изпълнени със знанието на цялата Истина, а именно, че сме едно с Всичкото, с Цялото. Такива са съобщенията, които ни идват от Посветените, от онези, които са напреднали достатъчно в Пътя.

И ние трябва да бъдем спокойни и радостни, защото ние сме запазени и защитени от безкрайната сила на Ума на Всичкото. Затова Кибалион казва:

''Вътре в Ума на Всичкото смъртните неща са в безопасност и са у дома си".

"Нито един не е сирак, нито по баща, нито по майка, без близки".

Разглеждайки изводите от Принципа на Ума, Кибалион казва:

"Полу-учените, схващайки сравнителната нереалност на Вселената си въобразяват, че могат да пренебрегват и да не зачитат нейните закони. Такива хора са безумни и дръзки и те биват смазани от самите закони, в които се блъскат поради собствената си глупост".

Истински мъдрият, знаейки природата на Вселената, използва закон против закон, по-висшият против по-нисшия и чрез искуството на алхимията превръща това, което е нежелателно в това, което е ценно и по този начин побеждава. Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-нисши, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-нисшите полета, създавайки вибрации от по-висш разряд. Превръщането, а не дръзко отричане и незачитане, съставя оръжието на господаря".

От тази мисъл на Кибалион се вижда, че Вселената, макар че е умствен образ на Бога, не трябва да се счита за нещо нереално, несъществуващо. Така мислят само глупаците. Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща. Това е едно привидно противоречие за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си. Затова винаги трябва да помним двата полюса на Истината - абсолютната страна и относителната страна, и да избягваме полуистините.

Това, което херметистите разбират под Закон на противоречието е само един аспект, една страна на Принципа на полярността. Посветените винаги предупреждават учениците си да не правят грешката, като изпускат другата страна на който и да е въпрос. И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие. Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна. От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си. Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ. Но за нас, които също сме умствена творба, идея на Бога, за нас тази Вселена, този умствен образ на Бога, е реален, колкото и ние сме реални.

За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони. Субстанцията, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост.

Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване. Законите на Вселената, които имат в основата си Божествена Мъдрост, са абсолютни и вечни, всичко, освен Абсолютното, е обвързано от тях. Няма нищо в Битието, което да не е подчинено на тези закони, които са реални, а не илюзорни, както и самата Вселена. Защото всичко, което е безкрайният Ум на Бога, на Абсолютното, е реално, само така да се каже една степен по-долу по отношение на онази Единствена Реалност, внедрена в природата от Абсолютното.

Според Херметичната наука материята си е пак материя за нас, щом като ние живеем в полето на материята, макар че знаем положително, че тя е една форма на енергията, която, от своя страна, е проява на Божествения Ум и, като всичко друго във Вселената, е чисто умствена по природа. Макар че на нивото на материята трябва да признаем нейните проявления, ние все пак можем да контролираме материята, прилагайки по-висши сили. Хората вършат големи грешки, когато се опитват да отричат или пренебрегват съществуването на материята в относителния й вид. Ние можем да отречем нейното господство върху нас и то с право, но ние никога не бихме могли и не би трябвало да я игнорираме в нейния относителен аспект и то тогава, докато живеем на нейното поле.

Също така и природните закони не намаляват своята ефикасност, постоянство, сила и значение за нас, макар да знаем, че и те са умствена творба. Те са напълно относителни на различните полета, но ние можем да преодолеем по-нисшите закони, прилагайки, ползвайки се от по-висшите такива. И само по този начин можем да избегнем влиянието на по-нисшите закони. Но ние не можем да избегнем по никакъв начин Закона или да се издигнем съвсем над него. Ако от нисшето се измъкнем, то на висшето ще се подчиним. И никой друг, а само Абсолютното е над всички закони, от които произлизат всички други закони. Всички същества - от най-висшите богове до най-нисшите същества - са подчинени на законите на Вселената и Живота и никой не може да ги пренебрегва ненаказано. Докато Вселената съществува и те ще съществуват и ще бъдат напълно реални за нас, защото Вселената съществува само благодарение на тези закони, които съставят и образуват нейната рамка и опора и които закони свързват всички части в едно велико Цяло.

Според Херметичната наука ние не трябва да живеем в един свят на сънища и видения, а в една Вселена, която, макар и относителна, е все пак реална, доколкото засяга нашия живот и нашата дейност. Нашата работа във Вселената не е да отричаме нейното съществуване, но да живеем и да използваме нейните закони, да се изкачваме от по-нисшето към по-висшето, следвайки живота си, вършейки най-доброто. което можем, при обстоятелствата, които ни заобикалят и живеейки доколкото можем и съгласно с нашите най-добри и най-висши идеали и схващания.

Изхождайки от Принципа на ментализма, Кибалион казва: "Макар че всичко е във Всичкото, то еднакво вярно е, че и Всичкото е във всичко". Онзи, който правилно е разбрал тази истина, той е придобил всичкото знание".

В тази херметична максима е скрита една от най-великите философски, научни и религиозни истини.

Херметичната наука държи здраво на истината, че Всичкото е иманентно (пребиваващо) вътре в своята Вселена, както и вътре във всяка частица или групировка, намираща се във Вселената. Това учение обикновено се илюстрира и обяснява с Принципа на съответствието, според който това, което е долу, е подобно на това. което е горе.

И до степента, до която човек днес ще може да реализира съществуването на вътре живеещия Дух. пребиваващ в неговото същество, в неговото битие, дотолкова той ще може и да се издигне до духовната степен на Живота. Това е значението и смисъла на духовния развой — осъзнаването, осъществяването, проявите на Духа вътре в нас.

Ученията на Хермес, засягащи прогреса на умствените творби на Вселената са следните: В началото на творческия цикъл Абсолютното, в неговия аспект Битие, проектира Волята Си към аспекта "да стане" и процесът на Сътворяването започва. Пo-нататък ни се казва, че процесът се състои в постепенно намаляване на вибрациите, докато се стигне до една много ниска степен, на която точка се появява и най-грубата възможна форма на материята. Този процес е наречен степен на инволюцията, в който Абсолютното се е "включило", "се е обвило" в Своята Творба. На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз.

Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре. Крайният полюс на творческия процес се счита най-отдалечената точка от центъра на Абсолютното, докато началната точка на еволюцията се счита като начало на връщането махалото на ритъма, едно връщане у дома.

Докато в процеса на инволюцията творческите сили се проявяват и действат като компактна маса, като едно цяло, като един принцип, то още в началото на еволюцията вече се появява един стремеж, една тенденция с оглед Закона за индивидуализиране. Всичкото, Абсолютното се обособява в отделни единични центрове на сила така, щото най-накрая това, което Абсолютното е оставило като Първоначална енергия, да се върне обратно към своя Първоизточник като безчислени високо развити единици Живот, издигайки се все по-високо и по-високо по духовната стълба, посредством физическата, умствената и духовната еволюция.

Древните херметици употребяват думата медитация при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в

Ума на Абсолютното, а също и думата размисъл често е била употребявана в същия смисъл. Но идеята, която се е целяла, изглежда е била указание за използване на Божественото Внимание. Внимание е една дума, която произлиза от латински корен и означава достигане навън, насочвам навън. И тъй като актът на внимание е всъщност едно умствено достигане навън, отправяне навън, разширяване навън на умствената енергия, идеята, легнала в основата, ясно се схваща и разбира, когато изследваме значението на думата внимание.

По-нататък Херметичната наука ни уведомява относно еволюционния процес, че Абсолютното, медитирайки върху началото на Сътворението, установявайки по този начин материалните условия на бъдещата Вселена, мислейки я вече за съществуваща, се освобождава от своята медитация. Вършейки това, започва вече процесът на еволюция върху материалното, умственото и духовните полета последователно и в пълен ред. По този начин започва обратното движение и всичко се движи към одухотворяването. Материята започва да става по-малко груба, започват да се появяват центрове на единици Енергия и Животът се проявява във все по-висши и по-висши форми. Умът става все по-очевиден в своята проява, вибрациите стават все по-бързи и по-висши. Накрая целият еволюционен процес във всичките негови фази е обхванат неотклонно и в съгласие с установените закони в процеса на прибирането навътре. Всичко това се извършва през един еон от време, като всеки еон съдържа безчислено милиони години, които според Посветените са само едно мигване на Окото на Абсолютното. В края на еоните всичко се прибира в Абсолютното, от което е произлязло. Но тук именно е Мистерията на Мистериите, че Духът във всяка душа не е безкрайно разширен. Творец и Творение се сливат, като Творението не изгубва своята индивидуалност.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...