Jump to content

Recommended Posts

АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА

Авицена е роден в 980 година, а умира в 1037 година на 18 юни. Роден е в семейство на емир, управител на Хармасон в селището Авшана, близо до град Бухара. По-късно родителите му се преселват в Бухара. Той е бил много способен, но поради напредналите си идеи е принуден да напусне Бухара, защото се почнало гонение против него. Отишъл да живее в Гурган, столицата на Хорезем, образуван от земите на сегашните съветски републики Таджикистан, Усбекистан и

Тюркмения, и става придворен лекар на шаха. Тук прекарва десет години и след това отива в Персия, където пак става придворен лекар.

Неговият баща спадал към мохамеданската секта исмаилити. Това са били хора, които не са приемали Корана буквално, а си позволявали да го тълкуват. Те считали, че той е пълен с алегории, че е наука за живота и че неговото буквално и фанатично разбиране води към извращение.

В своята автобиография Авицена казва: ''Аз така бързо усвоих науките и правех такива успехи, че всички се учудваха." Докато е бил в Бухара, там дошъл един учен човек, на име Натили, който станал домашен учител на Авицена. Така била сложена основата на неговата голяма ерудиция. Това му позволило той сам да търси, да получава, да мисли, да прави наблюдения и открития. Така той без телескоп видял преминаването на Венера и Меркурий през диска на Слънцето. По това време започва и неговия интерес към медицината, а за неговото оформяне като учен особена роля изиграло изучаването на Аристотел, но това. което било преведено по-рано на арабски той не могъл много да го разбере. По това време му попаднала книгата на философа Фараби "Тезисиси на метафизиката на Аристотел". В нея мислите на Аристотел били изложени ясно и разбрано.

Едва на 16 годишна възраст той вече бил лекар с лекарска практика и все повече растяща клиентела. Той се прочул като много опитен лекар и около него се създала легенда, че може да лекува всякакви болести и че може да възкресява даже мъртви. Така един ден заболял владетеля на Бухара. Усилията на придворните лекари станали безуспешни. Повикали Авицена и той го излекувал. За възнаграждение управителят му предоставил своята библиотека, където се намирали много редки книги. Работата в тази библиотека бил последният етап на неговото обучение.

Едва на 18 годишна възраст Авицена е вече първият учен не само в Средна Азия, но и по целия тогавашен известен свят. Той обхванал всички области на тогавашната наука, а също така и окултната наука във всичките и области. Занимавал се е с музика и поезия. Той казва в автобиографията си: "Когато навърших 18 години аз завърших изучаването на всички науки и след това вече нищо ново не ми се откриваше. Разликата е там, че тогаз ловех науката сякаш повече от въздуха, а сега подхождам към нея зряло и я познавам по-основно и по-ясно."

"Когато бях на 20 години аз написах книгата "Ат Ма-джум", сборник в който изнесох цялата наука. След това написах книгата "Получаемо и достигаемо" в 20 тома. След това написах книгата "Добро деяние и грях". Аз реших всички мирови загадки, от дълбочините на земния прах и до върховете на Сатурн, изкубнах се от оковите на всички хитрости, развързах се от всички възли освен от възела на смъртния час."

800 години преди Декарт Авицена изказва бележитите думи, които направиха Декарт безсмъртен: "Аз мисля, следователно съществувам." Около него се образува цяла школа от ученици, които разпространявали неговите познания. Весел и разположен, той не се пестял. От многобройните му ученици му останал верен до края на живота през всички превратности на съдбата ученикът му Абу Убейт Джусджа-ни. Благодарение на него много от трудовете на Авицена са запазени до наши дни. Той описва Авицена в записките си като едър и здрав богатир в железно здраве, издръжлив на труд и несгоди.

Авицена бил много гонен и преследван и съчиненията му били изгаряни. След като избягал от Хоризем, намерил убежище в Хургана на южния бряг на Каспийско море при тамошния Емир. Тук Авицена писал твърде много и започнал да пише книгата "Канон по медицинската наука", която го направила световно известен. Той написал една голяма 20 томна енциклопедия "Ал Инсаф" - "Справедливост", която била унищожена при преследването му. След това написал втора енциклопедия "Ал Шифа" - "Изцеление".

Авицена е голям учен и философ. Във философията е бил ученик на философа Ал-Фараби, когото тълкували доразвил неговото учение. Философията на Авицена е естествено продължение на философията на Ал-Фараби. Те взаимно се допълват.

Дълбочините на Ал-Фараби и всестранността на Авицена се допълват по един пълзотворен начин. По-късното философско творчество се развива от Авероес - един от най-късните последователи на Фараби.

Като учен и философ Авицена се заловил на първо време старателно и критично да преработи постиженията на съществуващите дотогава нуки и да ги синтезира. След това той дава и своя грамаден принос към тях. Той създава много интересна класификация на науките. Най-първо разделя науките на практични и теоретични. Към практичните той отнася въпроса за поведение на човека, както на отделната личност, така и на обществото. В тези науки той третира и въпросите свързани с управлението на градовете. Той нарекъл тази наука "Наука за управлението на стопанството", и най-после наука за самия човек, за разглеждане на характера и обходата му в най-широк смисъл на думата.

Теоретическите науки той определя като науки за самото знание. Тези науки той разделя на три дяла: към първия дял той причислява науките, свързани с физическия свят - науки, които включват целия кръг от естественонаучното знание: физика, химия, наука за растенията като обръща особено внимание на лековитие билки, наука за животните, наука за образуването на планините, геология - наука за минералите и т.н. Той разделя минералите на четири вида: камъни, метали, горящи вещества и соли. Във втория дял той поставя математиката, астрономията и музиката. На времето си той е бил най-големия музиколог.

Третият дял науки той нарекъл висши науки и ги разделил на чисти висши науки и приложни висши науки. Към чистите висши науки поставил: учението за формата, учението за материята и учението за движението. Към приложните висши науки той отнася медицината, астрологията, френологията, физиогномията, науката за тълкуване на сънища, алхимията и науката за правене на чудеса - магията или науката за вълшебствата.

Според учението за формата той казва, че силите създват формите. Всяка форма е израз на някаква сила. Ако ние познаваме езика на формите ще познаваме и силите, които ги създават. И ако искаме да изучаваме хиромантия, френология, физиогномия без да познаваме науката за формите, е невъзможно. За да имаме една системност при изучаване на тези науки, трябва да познаваме науката за формите. Онези сили, които създадоха планетите, Слънцето и Луната са същите сили, които създават и човешкото тяло. Една мека, пластична, наситена с топлина ръка, ето ти проява на венерените сили. Формите на тялото, на главата и на лицето съдържащи мекота пластичност и топлина са също проявление на венерените сили. Същото е и с останалите сили на другите планети, Слънцето и Луната. И те създават свои специфични форми. Значи, за разбирането и познаването на материята е извънредно важно да се пристъпи към изучаването на приложните висши науки, особено медицината, алхимията и науката за вълшебствата. За да може човек да изучава приложните висши науки, трябва да познава добре четирите състояния на материята, както и на науката за движението в тези състояния.

За висшите науки Авицена е имал школа. Своите лекции пред тази школа той е писал не на официалния арабаски език, а на езика на дарините, който е клон от санскритския език. Така написаните лекции той ги е давал на своите ученици.

Като лекар Авицена е бил гениален, защото е прилагал към медицинската приктика и това, което е получил от висшите науки. Затова той е получил приживе званието Ел Шейх Варжис, което значи княз на лекарите. Създал е също така школа за изучаване на медицината и подготвя много ученици. От теорията и практиката на медицината изложил своята гениална творба "Ел Канум Тебб" - "Канон на медицинското изкуство"". През XII век този му труд е бил преведен на латински език и станал настолна книга изобщо на всички лекари в Европа през цялото време от XII до XVIII век. Канонът се състои от 5 тома и е разделен на три части: в него той като в увод застъпва общата теория на медицината, анатомията, физиологията, науката за лекарствата и лекуването. В него той е събрал всички познания по медицина за неговото време. Причината за отделните болести е обяснявал с външните фактори — невидими организми, които се отнасят най-вече чрез водата и въздуха. Това негово изказване е направено столетия преди науката да открие микробите. При лекуването е препоръчвал гимнастиката и физическата култура, препоръчвал е разните видове бани - слънчеви бани, морски бани и пр.

Той открива мускулите, които движат очната ябълка. Развил подробно диетиката - при коя болест каква храна трябва да се дава. Бележито е правилото му: Главата студена, краката топли, а на корема леко. Интересно е предписанието му да се яде по един път на ден, да се къпе един път на седмицата и един път годишно да вземе очистително. Дава сведения за камфора като лекарство за сърцето за моравото рогче като кръвоспиращо средство, за живака, който той пръв въвежда без да е могъл да прецени вредното му действие, на сублимата и пр.

Той е бил голям философ. Написал е повече от сто книги на философски теми, най-важна от които е "Книга за изцелението", която разработва ред въпроси то областта на логиката, физиката, метафизиката и математиката. Съдържанието на книгата за изцелението в съкратена форма се излагат "Книга за спасението" и в още по-кратък вид в "Книга за знанието". Но всред всичките му съчинения най-голямо влияние върху учениците на Изток и на Запад има "Канона по медицина". "Книга за спасението" и "Книга за знанието" е писал на родния си таджикистански език с арабски букви.

В своето философско творчество той е изложил много дълбоки мисли. Така например, той казва: "Вселената е възникнала по пътя на еманацията на изтичането от Бог а. Битието няма граници и е съставено от нещо, което е в покой и от нещо, което е в движение." По-нататък казва че няма абстрактни отвлечени форми в материята. Той също казва, че материята е видоизменена енергия. В материята има един непрекъснат процес на реакция, един непрекъснат процес на преминаване на материята в енергия. Разглеждайки въпроса за времето и движението, той казва: "Времето се познава само с движение. Там, където няма движение, няма време. Природните явления са взаимно свързани, между тях има една вътрешна връзка. В света цари една велика разумна закономерност. Светът на идеите е нещо отделно от света на формите. Той смята, че религията и вярата в Бога са напълно необходими рязко застава срещу сляпата изостаналост и дог-матизма на ислямските първенци.

Дълбоките си философски идеи за Вселената, човека и Бога Авицена също е писал на езика на дарините (таджикистански).

Авицена е известен също като поет. В своите стихове и поеми, които също е писал на езика на дарините съвсем ясно е изказал дълбоките си разбирания за света и живота. Тези произведения също са били предназначени за неговите ученици. По това време са били написани и приказките "Хиляда и една нощ". Тях може да ги е нипсал човек, който е имал големи познания, както по обикновената наука, така и по висшата окултна наука, който е имал голяма мъдрост и умения да пише литературни произведения. В цялата арабска култура няма по всестранно подготвен човек за тази цел от Авицена. Затова има твърдение, че най-вероятният автор на приказките от "Хиляда и една нощ" е Авицена.

Някои, които разглеждат въпросите повърхностно, смятат Авицена за материалист, понеже е възприел рационалния метод на изследване. Но това е погрешно схващане. Той е бил голям учен и същевременно дълбок мистик и окултист. Че е бил мистик и окултист се вижда и от това. че е писал на чистоокултни теми, като хиромантия, астрология, алхимия, за тълкуване на сънища и пр. И ако се четат вниматлно съчиненията му, ще се види, че всички научни проблеми той е разглеждат в светлината на окултното знание, което имал за основа на своя животи мироглед.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...