Jump to content

10. ПРОМЯНА В ХРАНЕНЕТО


Dela

Recommended Posts

10. ПРОМЯНА В ХРАНЕНЕТО

Още след първия месец от постъпването ми във ветеринарната лечебница, мен и още един курсист ни пратиха на река Вардар над Скопие да лекуваме заболели волове от болестта пироплазмоза. От тази болест воловете си изпикаваха кръвта и умираха. Нямаше открито лекарство против нея. Температурата на заболелия добитък се повишаваше до 42 градуса и волът умираше. Ако не позволим да се вдигне температурата високо, бацилите не можеха да се размножават бързо. Затова, съблечени голи, ние вкарвахме болния вол във Вардара, само носа му оставяхме над водата, да не го удавим, и мерехме температурата, докато стигне нормалната - 37 градуса. След това го изкарвахме от реката. Така правехме цял ден.

Другарят ми Христо Джънгъров от Стара Загора четеше през свободното време някаква дебела книга. Запитах го каква е тая дебела книга. Обясни ми, че се казвала Библия. Тая дума не ми бе позната. Запитах го да ми обясни какво пише в тая книга. Той ми обясни, че в тая книга е писано всичко, каквото са учили пророците, Христос, апостолите, които са разпространявали християнството. Каза ми, че имало и едни хора, които не ядели месо. За пръв път аз чух, че имало хора, които не ядели месо. Възразих му: Как може човек да не яде месо? Нали животните са определени да се колят и да се ядат от хората? Другарят ми ми обясни, че отначало първите човеци на Земята не са ядяли животните, не са ги колели. Че коленето на животните и яденето на месо впоследствие е усвоено от човечеството. Първата култура на Земята са живели в Райската градина, а със започването да се хранят с месо е станало грехопадането и първите човеци били изгонени от Рая.

Аз съм момче, родено и живяло на село. Не съм чувал, че имало хора да не ядат месо, че се наричали вегетарианци. Моят събеседник ми каза: Ще ти прочета от Библията, първата глава, 29. стих, да видиш какво е казал Бог отначало на човеците." Отвори Библията и прочете следното: „И рече Бог: Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката Земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе - те ще ви бъдат за ядене." - „Ето, това е първата заповед от Бога. А в тая книга по-нататък е писано кои животни да се колят и ядат - това е измислено от човеците. Това е престъплението на човечеството. Месоядството е първият и най-големият грях на човеците."

Като ми прочете този стих от Библията и ми обясни, че тази заповед е дадена от Бога, аз нямах вече възражения. Сам се огледах и видях, че съм вървял по неправилен път досега в живота си. Моят баща бе ловец, от махалата колеше свинете на съседите си, които се страхуваха да заколят за Коледа прасетата си. И аз съм подражавал на баща си. С нищо не съм бил по-долу от него. Когато щях да отивам на преглед като новобранец на 9.IХ.1916 г, отидох на лов и убих два заека. На 10.IХ сутринта се нахраних със заешка яхния и заминах на комисия в гр. Разград, където веднага ни прибраха в казармите, без да ни пуснат да си отидем по домовете.

Така се разговаряхме с моя другар над гр. Скопие, при реката Вардар. Това бе на 19 август 1917 г. Аз в душата си реших, че от днеска преставам да ям месо, че от днес няма да ходя да се храня при войниците, когато е готвено месо. Като удареше сигналът за ядене, отивах в една конюшня и на яслата си развързвах вързаната в кърпичка сол и само с хляб и сол се хранех. Не си поисках дори глава лук от артелната. Криех се от най-близките си другари, да ме не узнаят, че не ям месо и че не се храня с другарите си. На общата работа, при лекуването на добитъка, бях акуратен, изпълнителен повече от другарите си.

Това трая три месеца. Един неделен ден взех отпуска от началството, за да отида на църква в гр. Скопие. След като се свърши църковната служба и излязох от църквата, вън пред църквата свиреше военна музика. И голямо хоро стана на площада, македонци и македонки с много хубави носии играха красни македонски хора. Аз останах до стъмняване да се любувам на хубавите македонски хора. Като пристигнах в лечебницата, посрещна ме Георги Георгиев от моето родно село Водица и ме упрекна, че сватът ми Петко Карацонев от Горско Абланово още тази сутрин ми дошъл на гости и носел вино, ракия, ядене, за да прекараме един гуляй, а мен ме нямало цял ден. Сватът ми Петко на мръкване заминал по Солунската линия в частта си, оставил ми вино, ракия, ядене - кокоша плешка. Понеже Георги беше си похапнал, попийнал и се развеселил от добре прекараното време с моя гост, настоя аз да си изям кокошата плешка още сега. Казах му, че съм вечерял в града, но той не се съгласи с мене. Стана, взе торбичката ми, извади загънатата плешка, разчупи я и тичаше да я натика в устата ми. Най-после аз остро му казах, че няма да изям кокошата плешка и няма да пия виното, защото съм се зарекъл да не ям месо. И той като мен се зачуди: че може ли човек да не яде месо? След дълги разправии той се убеди, че няма да я изям. Попита ме: „Колко време, откак не ядеш месо?" Отговорих му: „От три месеца. Аз вече не ходя да обядвам и да вечерям на общата трапеза, когато готвят месо." Като се увери, че вече не ще изям плешката, попита ме: „Докога се заричаш, че няма да ядеш месо?" Отговорих му: „Докато живея." Тогава той се развика из цялото помещение високо: „Хей-й, Пеню Ганев се зарекъл да не яде месо!" Цялата казарма научи тая работа.

Сутринта завеждащият прехраната фелдфебел, старшината, още от зори ме вика и пита: „Вярно ли е, че не си ядял месо?" Потвърдих. „От колко време?" - „От три месеца." - „А какво ядеш?" - „Сол и хляб." -„Ти работиш най-много от всичките школници, бива ли да гладуваш, гладен да работиш? Защо не си ми казал, че не ядеш месо? В артелната имаме сирене, кашкавал, мармалад, зарзават. Тръгвай с мене." Заведе ме в артелната и ми даде сирене, кашкавал, мармалад и ми напълни едно бирено шише със зехтин. До Първата световна война в България се консумираше чист зехтин. Нямаше олио. След войната се научиха хората да сеят мак и слънчоглед и да произвеждат олио. „Като ги свършиш, пак ще дойдеш да си вземеш. Аз не искам да гладуваш. А като намериш кой да ти готви, ще ти давам продукти, да ти готвят." В района на лечебницата се търкаляше една германска каска. Кой, когато минеше покрай нея, като на футбол я ритаха из двора. Мина ми през ума да я направя на тенджера. Вземам я и отивам при подковача, бай Кото. „Бай Кото, можеш ли да изсечеш тези бурми? Да се махнат тия каиши?" Той взе секача, тури я на наковалнята и ги изсече, занити дупките. Тури един метър и половина желязна дръжка дълга, закриви я, за да стои тенджерата права, загря я на духалото и както светна, удари я на наковалнята и боята й падна. Тенджерата светна като калайдисана. Отивам при готвача бай Йордан. Нему не му стигаха тютюнят и цигарите, все искаше от войниците да запали. Казвам му: „Бай Йордане, ще ти давам пакета и цигарките, които ми се дават през ден, ако ми готвиш отделно ядене, защото аз не ям месо." - „На драго сърце! Ти си го приготвяй, аз ще ти го сготвя!" И така стана. Аз и братът ми Стамат Тодоров почнахме да се храним вече сготвена вегетарианска храна.

Когато на 19 август през деня реших, че вече няма да се храня с месо, вечерта, като заспах, сънувах ужасен сън: сънувам, че съм в една шахта циментена, висока два метра, пълна със съсирена, черна кръв.Аз съм гол, потопен в кръвта. Кръвта хемен-хемен* ще влезе в устата ми, ще се удавя в кръвта. Повдигам се на палците на краката си и се напъвам с последни усилия на пръсти, за да не влезе кръвта в устата ми и в тоя ужас се събуждам, разтреперан. Мина ми мисълта, че това е духовното ми състояние на досегашния ми живот, че съм убивал и клал животни.

*Хемен (от перс. - тур.) - току-речи, почти. (Бел. М. И.)

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...