15. ИЗПИТАНИЕТО

[Dela]

15. ИЗПИТАНИЕТО

Като гледах как Роза и бай Христо се мъчат да си пожънат нивите, аз реших да им помогна. Намериха ми един хубав сърп и паламарка. За няколко дни им ожънахме нивите. Наоколо съседите си шушукаха, че съм бил голям жетвар, Роза сияеше от моята работа и се заглеждаше в мене. Сутрин бай Христо отиваше на манастиря, за да гледа работниците кои как си гледат работата. Изобщо гледаше манастирското стопанисване да върви добре.

По това време аз все четях и мислех върху прочетеното. Прочетох беседата „Сънищата на Йосифа" от Учителя, която ми направи дълбоко впечатление. Видях как братята Йосифови му завидели, защото бащата и майката обичали Йосифа повече от другите си синове, които за това го ненавиждали. Яков имал 12 сина, от които най-малък бил Йосиф. Като разказал сънищата си на майка си и на баща си, братята му се озлобили. Единадесетте братя били пастири. Един ден бащата пратил Йосифа да отиде да нагледа братята си как пасат стадата. Те, като го видели, решили да го убият. Обаче най-големият им брат ги възпрял от това им престъпление и те спуснали Йосифа в един сух кладенец. Като видели търговците, те го продали на търговците, а търговците го продали на Пентефрия, главен началник на фараона. Братята на Йосифа заклали яре и с кръвта окървавили дрехата на Йосифа и я занасят на баща си и на майка си, като казали, че лъв е изял Йосифа. В дома на Пантефрия Йосиф се издигнал в очите на Пентефрия и на жена му. Жената на Пентефрия се влюбила в Йосифа и искала той да лежи с нея. Йосиф отказал да изневери на господаря си. И веднъж жената, силно възбудена към Йосифа, го моли да лежи с нея и като й отказва, тя взема горната му дреха, занася я на мъжа си и със злъчна омраза го наклеветява, че тоя евреин я насилил. Йосиф се намерил в затвора, но Бог не го оставил. Той изтълкувал сънищата на фараона и вследствие на това заел висок пост в двореца и дохожда до положение да се изпълнят сънищата, че майка му, баща му и братята му да му се поклонят и да ги спаси от глад. Човек като издържи на изкушенията, Бог го благославя и повдига.

Бай Христо всяка сутрин в зори отиваше на манастира. Аз още спях, Роза взела метлата, уж че мете, влизаше в стаята ми и с огнено запалените очи започваше да ме гъделичка, да ме закача. Аз в себе си реших да не се поддам на изкушението. Това се повтаряше всяка сутрин. Аз видях обаче нейната елегантност, нейната свежест и хубост. Чистото й правилно лице, черните й очи започнаха да надделяват на чувствата ми и аз реших да напусна квартирата си и да се преместя у един съсед.

Само една нощ спах в новата си квартира и дойде заповед да замина за Добро поле, защото конете, носещи храна и бойни припаси на позициите, биваха ранявани, нямаше кой да даде първа помощ. Настаних се в нова, хубава дъсчена барака, построена за капитан Шарлаганджиева в резервната част, та когато ротата се изтегли на почивка, да си имат войниците бараки. Резервната част се помещаваше в голяма борова гора, която служеше за скривалище от неприятеля. От време на време падаха големи снаряди, които изкопаваха големи дупки, като на мазетата на къща. Духът на войниците бе понижен, хлябът бе полуцаревичен и като го счупеха, се точеше паяжина от мухъл. Войнишките дрехи бяха окъсани, със скъсани лакти, задници на панталоните и колена. Имаше примирие между съглашенци и съюзници до 10 септември 1918 г. Покрай пътя, водещ към позицията, боровете се задялваха от невидима ръка и се написваше: „Повече от 10 септември няма да държим позицията!" Сутрин минаваше офицер с войници и задялваха написаното през нощта. Но на следващата нощ се повтаряше пак същото. Една дружина от 82-ри полк се предаде на англо-френците и изказа положението на българските войници. На 14 септември 1918 год. сутринта съглашенското главно командване започна по цялата бойна линия обща бомбардировка. На 15 септември бе пленен целият 29-и ямболски полк, заедно с всички офицери. Започна отстъплението и на 28 септември в Солун Стамболийски подписа мир със съглашенското главно командване.