ЯМБЛИХ

[Ани]

ЯМБЛИХ

Ямблих е роден през 283 година, а е умрял през 338 година след Христа. Той е ученик на Порфирий и е един от най-интересните неоплатоници, понеже се е занимавал не само с теоретическата страна на учението, но и с практическата страна. Той е владеел до съвършенство магията и теургията и е довел теургията до висота, която не е била надмината. Но той нямал изящния език на Учителя си, затова се ползувал с по- малка популярност и известност. Той бил много високо уважаван и затова бил наречен Божествен Учител. Той е правил много чудеса. Неговият биограф Евнапий твърди, че той често се издигал над земята на височина 5-6 метра и главата му е била обкръжена от ореол. Той е написал много книги, най-важната от които е книгата му За мистериите. След това е написал Животът на Питагор, Едно обучение по философия и Един трактат за математиката и съдбата.

Ще предам някои мисли от книгата му За мистериите. Както казах, той се е занимавал с теургия - изкуство за влизане във връзка с различни категории духове чрез произнасяне на специални за целта формули и извършване на определени обреди и символи. В следната мисъл той описва какъв е ефектът от появяването на различните Божествени същества и какво носят те за човечеството.

„Толкова е голяма изпусканата от боговете Светлина при появата им, че телесните ни очи не могат да я понасят и страдат както рибите, извадени от водата и оставени на суша във въздуха. И хората, които съзерцават Божествения Огън, не можейки вече да дишат по причина на силата на този Огън, отслабват при неговата поява и естественото дишане се спира. Също и архангелите изпускат блясък, нетърпим за онези, които дишат, по-малък и по-слаб обаче от онези на боговете. Появата на ангелите сгрява въздуха, но температурата е търпима, тъй щото теурзите не могат да бъдат засегнати от него. Целият въздух не се променя от гениите и онзи, който ги обгръща не става по-тънък и по-прозрачен, и Светлината се носи пред тях, подготвяйки въздуха, за да бъде отпечатан върху него образа им и около тях не съществува сияещ блясък. Когато се появяват хероите, известни части на земята се раздвижват и екват шумове, и целият въздух става по-прозрачен и по-тънък и по такъв начин не се намира в разрез с теурзите, щото те да не могат да дишат. Около Архонтите (Началствата) се носи цяла войска, било космическа, било земна, от трудно поносими призраци, но не свръхкосмична прозрачност, нито даже върховни стихии. При появата на душите въздухът е по-приличен на тях и възприема очертанията им, приспособявайки се към тях.

Най-сетне настроенията на душите на призоваващите духове са такива, щото под влияние на появяването на боговете те възприемат най-възвишеното съвършенство и по всякакъв начин извършват добри дела, вземат участие в Божествените обичаи и се обладават от неизразима радост. При появата на архангелите те се сдобиват с чист катастас (състояние), ползуват се от духовно съзерцание и добиват неизменна сила. При появата на ангелите те стават участници в Разума, в Мъдростта и в Истината, в чистите познания и силната добродетел, и то по реда, съответен на всички тези неща. При появата на гениите от тях се възприема наклонност към произвеждане, природни желания, пълнота на дела произтичащи от съдбовността и сила за извършване на дела от този род. При появата пък на хероите присъствуващите се сдобиват пак със същите настроения, но още и със стремеж и желания, които се намират в душите, склонни към обществени отношения. При появата на Архонтите, космическите и веществените движения се произвеждат в същото време и в душата. Най-сетне, след появяването на душите се добиват желания за разплод и съответни склонности пред вид естествената грижа на телата и всичко друго, което има сродство с това.

Освен това появата на боговете доставя Истина, сила и добър успех в делата и надаряване с най-големи блага. Появата на другите - съразмерно на всяка степен са и присъщите ней блага. Появата на архангелите доставя Истината, не върху всички неща, но особено върху известни неща и тази Истина не винаги се доставя, но само понякога, нито безразлично на всички и навсякъде, но по начин определен, в точно определено място и досежно известни неща. Също тъй тя не дава сила безусловно за всичко, нито винаги безразлично и навсякъде, но я дава само понякога и в определени места. Появата на ангелите, още повече отколкото появата на архангелите, описва много по-тесни кръгове при раздаване на благата. Оная на гениите не доставя повече блага за душата, но блага за тялото или такива, които засягат тялото и то само когато редът на света го позволява. Оная на хероите доставя блага от втори и трети ред и всецяло се стреми към космическото и земното управление на душите. От появата на Архонтите някои доставят космически блага и всички блага на живота, а други - по-долните - носят изобилие на веществени блага. Появата на душите доставя на зрителите всички полезни за човешкия живот неща. Така според реда, присъщ на всяка проява, полученото при нея е напълно отличително и онова, което ти питаш за появите ще получиш пълен отговор по подобаващ за това начин."

По-нататък, в следващия параграф Ямблих продължава обясненията си как се извършва самото призоваване. Той казва:

„Теургическото единение се добива само с помощта на неизразимите обреди, чрез дела, извършени по обреден начин, достойни за боговете и надминаващи всяко схващане и чрез необяснимата сила на символите, позната само на боговете. Защото не чрез ума изпълняваме ние Свещените неща, тъй като в такъв случай това би се дължало на ума и би произхождало от него, а това не е вярно. И действително, без да схващаме това, Божествените синтеми (проводници) вършат сами своята работа и неизразимата сила на боговете, към които тези синтеми се насочват, сама познава у тях собствения си образ, но не че тази сила бива възбудена от нашия ум, защото според законите на природата онова, което съдържа, не се туря в движение от съдържаното, нито съвършеното от несъвършеното, нито цялото от частите. И така, Божествените Начала не се предизвикват към дейност от нашите умове, но като причини, които имат свръзка помежду си, те предшествуват последните и всички най- добри настроения на душата и на собствената ни чистота, но самите Божествени синтеми са главно възбудители на волята на боговете. И тъй, по този начин, боговете сами се движат и те не получават от никакво подобно същество началото на собствените си дела."

От тази мисъл ясно се вижда, че Ямблих ни показва какво представлява теургията - изкуство за влизане в съзнателна връзка с различните ангелски чинове и с различни духове, като за целта си служи със специални формули, обреди и символи. Но тук трябва да забележа, че това няма нищо общо със съвременните медиумични съобщения, защото теургът знае предварително с кого иска да влезе във връзка, както знае името и чина, към който принадлежи.

Такъв пример е даден в романа Занони, когато самият Занони призовава Божествения Дух, когото нарича Адонай. Ще предам някои моменти от това призоваване. Занони казва: Адон-Ай, Адон-Ай; Яви се, яви се. И в самотната пещера се яви и сред сенките на фантастичните канари една светла гигантска колона, която изпущаше сияние и се менеше всеки миг. Тя приличаше на блестяща, но мъглява пяна, която гледана отдалеч, изхвърля нагоре Светлина. Сиянието му освети сталактитите, скалите, сводовете на пещерата и хвърляше един блед и трептящ отблясък върху лицето на Занони.

„Сине на Вечната Светлина!" - рече теургът, ти до чиято Мъдрост стъпало подир стъпало, раса подир раса, аз се домогнах най-после, всред обширните халдейски равнини - Ти, от чиято неизчерпаема Мъдрост аз тъй щедро черпех неведнъж, Мъдрост, която едва само Вечността може да изчерпи. Ти тъждествен с мене дотолкова, доколкото позволяват това разнородните ни естества, си бил от векове мой близък и мой приятел - дай ми ответ и съвет сега!

И стълпът се яви като едно същество с невъобразимо величие. Лицето му беше лице на юноша, ала тържествено, като че ли носеше съзнанието на Вечността и мира на Мъдростта. Светлина, подобна на сиянието на звездите се струеше през прозрачните му вени. Светлината изпущаше непрекъснати отблясъци, които изхождаха от вълните на неговата лъчезарна коса. С ръце, скръстени на гърдите, той застана на няколко разкрача от Занони. И тихият му глас кротко промълви:

„Моите съвети ти бяха драги някога. Някога, нощ след нощ, душата ти молеше да следва моя полет през метежните и светли простори на безкрая. Ала сега ти сам се овърза със земята, с най-силните й вериги и привличането ти към пръстта е по-мощно, отколкото симпатията, която привличаше към твоите чародейства обитателят на звездните простори и ефира. Последния път, когато душата ти се обърна към мен, чувствата ти вече бяха смутили твоя разум и помрачили зрението ти. Още веднъж идвам аз при теб. Ала силата ти, дори само да ме призовеш пред теб, започва да бледнее в твоя дух... " И по-нататък продължава разговорът между Занони и Адонай - Синът на Светлината.

От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само да се произнесат известни формули и да се направят известни обряди, за да се свърже душата с някое възвишено същество, но той трябва да има сила в себе си, чрез която да може да призове този, когото иска. И един съвременен Посветен казва:

„Ако вашето вътрешно аз, вашата душа се слива с външното слово, внася в него своята динамична сила - елементалната вибрация на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили до такава степен, щото те ще почнат да отговарят на вашия призив. Когато това бъде достигнато, не по-рано, тогава вашите магически формули ще почнат да действуват в безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора на природата, освен само Огънят на вътрешния Дух. Менталната реализация на всяко Слово, всеки мистически жест, съединени със съзнателното значение на вашите собствени духовни сили - ето само това може да създаде истинския маг на природата."

„Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на душата. Веднъж произведени, такива магически, ритмически вибрации, то незабавно те се проявяват в съществуването на целия елементален свят.

Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отклик в душата. Волята и мотивът са основата!"

И Ямблих казва: „Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във вселената. Когато душата се извиси до същества, по-повдигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот, и като напуща оня ред на нещата, с който е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред."

А Ван Хелмонт казва: „Има една екстатична или възвисяваща сила, която веднъж възбудена и сепната от някое горещо желание или от живо въображение, е способна да отведе духа към някои отсъствуващи или далечни обекти."

По-нататък Ямблих говори за вдъхновението, за неговото естество и за неговите причини. Той казва: „Ти казваш, че много хора узнават бъдещето чрез Божествено вдъхновение и унес, при всичко че са будни дотолкова, щото да могат да се ползуват от сетивата си, но без да бъдат господари на себе си или поне по-малко владеещи себе си, отколкото по-напред. Аз искам да ти покажа по какви признаци се познават онези, които действително са обладани от боговете: те или напълно подчиняват живота си на волята на боговете, които ги вдъхновяват, или пък са променили човешкия си живот в Божествен, или пък постъпват в собствения си живот съобразно Волята на Бога, защото те не си служат със сетивата си и не са будни по същия начин, както онези, които напълно се ползуват от сетивата си. Също самите те не постигат знанието за бъдещето и не се движат като онези, които действуват по собствена воля. Напротив, те не са вече господари на себе си, както по-напред, до никаква степен и не отразяват собствения си ум, нито дължат познанията си на себе си.

Ето един твърде верен признак: Мнозина от тях не се горят от огън, защото огънят не може да ги засегне, по причина на намиращото се у тях Божествено вдъхновение. И мнозина от тях, когато ги горят, не чувствуват това, защото тогава те не живеят с животинския живот. Други, пронизани от железни остриета, не чувствуват Това. Трети пък, получават в гърба си удари от секири или си насичат ръцете с ханжари, без да чувствуват нещо. Техните действия не са вече човешки, защото Божественият Дух им дава възможност да минават оттам, откъдето другите не могат да минат. Те се хвърлят в огъня без ни най-малко да си напакостят, те вървят из огъня, преминават през реки и т.н. Това показва, че вдъхновените и унесените не съзнават действията си, не живеят вече с човешкия живот, нито с животинския живот, нито угаждат на чувствуванията си, нито на своята воля, но те променят живота си в Божествен, който ги вдъхновява и напълно ги обладава.

Съществуват многобройни видове на Божествено обладаване и Божествено вдъхновение, които се произвеждат по-много начини. Поради това често се случва признаците на последните да бъдат различни. Понякога боговете, от които сме вдъхновени са различни и произвеждат различно вдъхновение, а понякога различния начин на унасянията прави различно и вдъхновението. Защото или Бог ни обладава, или ние сме погълнати от Него, или пък действуваме с постъпка, обща с Неговата. Също понякога ние споделяме най- долната Божествена сила, понякога средната Му сила, а понякога най-първата от всички. Понякога Божественото присъствие е като облак, а друг път човек става участник в Божественото битие, дори е възможно обединение на всички тези вдъхновения и изстъпления, и душата сама се наслаждава от Него или дава възможност и на тялото да го споделя и дори и на цялото същество.

При тези различни случаи признаците, които има вдъхновението, са различни: Движение на тялото или на някои от членовете на тялото, или пък пълно спокойствие. Хармоничен ред и танцувания и мелодични гласове, или понякога напълно противоположни. Понякога тялото изглежда нараснало или подуто, или сякаш се възнася твърде високо във въздуха, или стават действия, напълно противоположни на тези. Понякога се забелязва известна интензивност на гласа, понякога последният много се видоизменя по причина на произхождащите мълчания. Защото звуковете ту се засилват, ту отслабват според музикалното изкуство, ту става противното.

Най-важно при тези явления е, че теагогът (бого- видецът или духовидецът) вижда Духа да слиза и да прониква в него, и забелязва величието му, и че той се ръководи и управлява мистично от последния. Онзи, над когото слиза Духът, най-напред вижда огнен образ, понякога този образ се вижда от всички присъствуващи при пристигането или заминаването на Бога. По това може точно да се определи същността, силата и особеният чин на явяващия се Бог. И онези, на които е позната тази наука могат да кажат, по кой въпрос той е способен да каже Истината, каква сила може да развие и какви дела може да извърши. Но онези, които са лишени от тези блажени присъствия, призовават видения, които не виждат, пипат като в тъмнина и не знаят нищо от онова, що правят, с изключение на някои малки признаци, които се явяват по тялото на унесения, както и на някои други знаци, лесно забележими. Те не узнават целостта на Божественото вдъхновение, което остава скрито за тях."