Jump to content

21. В ЧИТАЛИЩЕТО „АРХАНГЕЛ МИХАИЛ"


Dela

Recommended Posts

21. В ЧИТАЛИЩЕТО „АРХАНГЕЛ МИХАИЛ"

Една събота отидох в Шумен, преспах у братовчед си Колю Събев Ганев, работещ в техническата служба в града. В неделя сутринта посетих бай Цаню Боздуганов. При него заварих брат Петко Христов, военен, поручик, и мъжа на сестра Гергина, Стефан. Те сега живеят във Варна. Те съобщиха, че търновският владика ще изнесе беседа, публична, в читалището „Архангел Михаил", против дъновизма.

В десет часа ние, братята, отидохме да слушаме сказката на владиката. Салонът бе препълнен с граждани. Най-отзад, след насядалите, стояха правостоящи. Братът Петко Христов ми даде стотина броя от беседата на Учителя, озаглавена „Новият живот". Тази беседа бе говорена публично от Учителя на 19 август 1922 г. в читалището на Велико Търново пред братя и сестри и граждани при откриването на събора на обществото Бяло Братство.

Владиката бе натрупал на бюрото си много томове с беседи от Учителя, за да цитира мисли от Учителя Петър Дънов. Като цитираше из томчетата разни мисли, той ги тълкуваше преиначено и им даваше разни тълкувания от себе си, както простата му глава мислеше. С това той карикатуреше Словото. Чух около себе си адвокати, които приказваха помежду си, че попската глава на владиката не може да разбере дълбоката мисъл на Петър Дънов и се мъчи да я преиначи, за да злослови по Негов адрес.

Като завърши сказката, народът почна да се разотива. Аз застанах на изходната врата и обяснявах на излизащите, че тази беседа е от Учителя Дънов, да я прочетат и да разберат какво говори Той. Беседата се разземаше от гражданите безплатно. Останали бяха няколко броя в ръката ми, когато се подаде излизащият дядо владика. Като видя, че раздавам беседата „Новият живот", заповяда на стражаря да ме арестува. Стражарят сграбчи останалите няколко беседи от ръката ми, плесна ми една плесница, като ми каза, че съм арестуван, и ме подкара към полицейския участък. След мен тръгнаха няколко братя, които веднага влязоха при началника на полицията, който им бе познат, и гарантираха, че ме познават и че съм техен познат. Началникът даде заповед на стражаря да ме придружи до квартирата на братовчед ми и като ми вземе ученическата книжка, да ме освободи. Тогава аз бях ученик в седми клас в Поповската гимназия.

След няколко дни червеният тефтер се разнасяше от училищния прислужник и във всеки клас на гимназията се прочиташе решението на учителския съвет, че на Пеню Ганев се намалява поведението с една единица, загдето е продавал забранена литература. Аз се ползвах пред учениците на гимназията с добро име, бях примерен ученик и учителите ми думаха „бати Пеню", Като прочетоха протокола в нашата учебна стая, всички ученици се изсмяха и казаха: "Щом на бати Пеню са намалили поведението, то тогава всички нас трябва да ни изключат от гимназията." На следващия срок ми повишиха пак поведението.

  • Like 1
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...