Jump to content

26. ИДЕАЛИ И КОМУНИ


Dela

Recommended Posts

26. ИДЕАЛИ И КОМУНИ

През лятото на 1923 година аз се чудех кой път да хвана. Дали да следвам за лекар, това ме влечеше (като ще прислужвам във вегетарианския ресторант обед и вечер, за да мога сам да се издържам и да уча), или да стана учител в родното си село. Получих телеграма от началника на пощата във Водица, с която ми честитеше учителствуването в прогимназията на селото. Тогава идеализмът ми стигна дотам, че аз пожелах да отида в някоя комуна да работя.

Отидох в гр. Русе, в братската комуна, в местността Свирчовица. Младото семейство, мъж и жена, които работеха там, ми разказаха следното: „Ние се оженихме и от идеализъм дойдохме тук да работим и братски да живеем." Жената имала много чеиз, мъжът си имал хубави работни костюми и работели вече няколко години. Изпокъсали се дрехите им, а от комуната не им купили нито една дреха. Братята Маркови си гледали магазина в града, от който си печелели и се препитавали. А за комуната само съвет давали. Брат Ватев, който бил ръководител и получавал хубава заплата като военен ковчежник, и той себе си гледал. Брат Георги Димитров с другарката си чехкиня, и той си имал добри доходи. Брат Тодор и синът му Боян също си имали доходи, а когато се прибере нещо от комуната, дохождали тия братя готованци комунари и си разпределяли плодовете, гроздето и пр. А младото семейство работело денонощно и изнемогвало. Тези млади хора ми казаха, че ще напуснат Свирчовица и ще отидат да си търсят прехраната другаде. Комуна без трудови хора не се образува.

ВК: Това ли е комуната в Русе, за която се е говорило? Кои бяха членове и имаше ли млади хора и т. н., момичета, момчета? ПГ: Всички бяха стари хора. Дори ходих у една стара учителка, пенсионерка, която живееше в железничарското училище. Като влязох, тя ме посрещна и гледам - отворена книга на масата. Тогава тя отиде в другата стая нещо да вземе, а аз прочетох: „Когато отидете при някоя нива, която е избуяла, погледнете хубаво житото и се порадвайте на неговото развълнувано положение при подухването на вятъра. От кладенец, който е на север, вода не пийте." Тъкмо прочетох такива някои съвети и тя, като влезе, каза: „Не, няма да пипаш, тази беседа е само за братя и сестри, а не за вънкашни хора." И сграбчи томчето и го скри.

Така, млади хора нямаше в тази комуна. Работеха само това младо семейство, а всичките други бяха старци. Даже и Явашев, който си бе дал там имота и нивите, като бяхме през 1922 г. на събора в Търново, след като Учителят говори, че човек трябва да се отдава на молитва, на съзерцание къмто Бога, и зададе въпрос: „Брат Явашев, в дадения момент Вие за какво мислите?" А той се засмя и отговори: „Мисля си за Свирчовица, за имота си!" И се изсмяха всички съборяни. Че концентрация е нужна, но където ти е умът, там ти е и сърцето, а където ти е богатството, там ти е и умът.

  • Like 1
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...