Jump to content

30. МОЗАЙКАДЖИЯ ПРИ БЕРТОЛИ


Recommended Posts

30. МОЗАЙКАДЖИЯ ПРИ БЕРТОЛИ

Върнах се в София и се залових да чукам мозайка в работилницата на брат Бертоли, която бе в Подуяне. Плащаше се на кофа чиста, отсеяна мозайка. Понеже бях силен, имах сили, още първия ден успях да начукам голям куп мозайка. Когато я отсях вечерта обаче, излезе чиста, отсеяна мозайка само една кофа и половина. Значи, първия ден не можах да си изкарам дори и за хляба. Имаше и други работници, които работеха там. Те се подсмиваха на голямата камара пепел, която изхвърлях на бунището. Ръцете ми за няколко дни се покриха с мехури и се откриха рани, които страшно ме боляха. Един ден си поплаках, че много голям куп начуквах мозайка, а като я отсея, една или две кофи оставаха чиста мозайка.

Към четвъртия или петия ден мина брат Борис Николов покрай мен. Като че видя с какъв голям замах се изсилям и превръщам едрите камъни в пепел, изсмя се и ми каза: „Не така, брат! Ти правиш камъните на пепел, а се иска да ги правиш като ориз, като царевични зърна." Той взе чука от ръцете ми и ми показа как големият дървен чук се слага леко, хоризонтално, не с голяма сила. На другия ден вечерта аз отсях 15 кофи отсеяна мозайка. Бях силен тогава. Тогава видях колко хората са егоисти и себични. Гледат ме няколко дни, като се изсилям и правя големи камари начукана мозайка, а като я отсея, нищо не излиза, но нищо не казват. Свикнах и аз и започнах да изкарвам повече мозайка, отколкото другите работници.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...