Jump to content

44. ХАРМОНИЯ, ДИСХАРМОНИЯ И БУРЯ


Recommended Posts

44. ХАРМОНИЯ, ДИСХАРМОНИЯ И БУРЯ

Даже една година щяхме да си отиваме вдругиден, но Учителят току стана тревожно и каза: „Бърже, още веднага да стегнете багажите и да слизаме!" Едно време слизахме през Скакавица и през Сапарева баня и тогаз отивахме в Дупница. Оттам вземахме кола за София. На бърза ръка всички се приготвихме, Учителят и Той помагаше даже багажите да са добре затегнати - конете гледахме да товарим добре, защото при Скакавица всякога се случва, че конете падат. Много е стръмно там и много неудобно да се слиза през Скакавица с големи денкове. Имаше коне, натоварени със сто килограма багаж. Та, както вървяхме надолу, тъкмо вече от Сапарева баня тръгваме надолу къмто Дупница, и се изля дъжд. Не вали на отделна капки, ами се излива като из ведро, толкоз силен дъжд. Един камион от Дупница тъкмо го натовариха, премина реката, и водата дойде, като вълна дойде и прехвърли чак през моста и през шосето. Другите камиони не можаха да минат и се върнаха през Самоков и заминаха оттам за София.

Значи, Учителят каза: „Когато в пълна хармония живее колективът, тогаз времето съдействува, небето съдействува. Иначе ни подлагат на изпити."

А имаше веднъж и сняг. Беше през 1949 год. Направихме Паневритмията на третото езеро. Вече правехме последните упражнения, когато започна да вали, И като започна, веднага го обърна на сняг. Ама не вали така, на снежни парцали, а се изсипва като че ли отнякъде през някой улей ли, как да кажа, през някоя ламарина ли, тъй се изсипва снегът. Валя, валя, целия ден, вечерта, през нощта и наваля два метра сняг. Нашите братя, всички си носят хубави завивки. Налягаха си в палатките и се завиха с юрганите, затоплиха се, а снегът се сипе и се насипа по палатките. Които бяха по-разумни и виждаха отвътре, удряха платната на палатките и снегът се свличаше по палатката и падаше наоколо - така палатките се скриха в снега, но покривите им не бяха затрупани. А пък онези, които заспаха под юрганите, палатките им се скъсаха и паднаха със снега върху тях. Тогава стана цяла каша. Тогава Митко Грива и Георги Тахчиев си бяха направили палатката под едни скали, но като започна оная страшна виялица, те отидоха в чужди палатки. А пък Георги Тахчиев съвсем беше замръзнал. Стефанка от Стара Загора и други сестри го взеха и го занесоха в своята палатка и го завиха, като двете сестри легнаха покрай него и го затиснаха, за да го стоплят. Иначе щеше да умре от студ - зъбите му тракаха и целият трепереше.

И така, повечето палатки бяха изпокъсани. Предния ден конярите бяха докарали много хубави дини. През нощта снегът ги затрупа и на сутринта не личеше къде са. Аз се залових и два дни разчиствах снега. Точно два метра сняг беше натрупало. Разчистих до първото езеро, за да може да слязат и да си отидат братята. Оставиха целия лагер с изпокъсани палатки, с изпокъсан и измокрен багаж. Останахме ний: Кирчо, Крум Въжаров, аз и забравих вече другите кои са. Но трябва да кажа, че този случай стана, след като Учителят си беше заминал. И на другия ден, след като направихме вече пъртината, от първото езеро надолу нямаше вече такъв голям сняг. Той беше от нас и нанагоре. Тръгнаха си вече братята и тръгнаха да ги водят вече пак юнаци. А пък някои дошли с гумени, летни обувки. Накъсахме големи парчета от скъсаните палатки, че им огънахме краката и с вървите от палатките ги стегнахме добре и си тръгна надолу нашата армия, разбита.

Останах там две седмици, прибирах, суших първо, щото след този голям сняг на другия ден пекна слънце и то силно слънце. И снегът започна да се топи, ама два метра сняг не се топи лесно. Та, две седмици опаковахме на всекиго мокрите багажи. Първо ги изложихме на слънцето, да изсъхнат, после ги опаковахме, на всекиго отделно денка, и го надписваме. След това конярите ги изкараха до Говедарци и ги натовариха. Славчо Печеников (Славянски), кой знае как му дошло на ума да намери нов път - да не минаваме през Скакавица, да не минаваме през Сапарева баня, а направо през Говедарци. От Мала Църква и Говедарци и оттам вече идваха конярите и вдигаха багажа. Та, върнахме се през Говедарци - много лек и приятен път. Шосе, няма такава кал. Пък дините, Йордан шофьорът само той ги яде. Отива при огъня, напече динята хубаво, разреже я, пече я на огъня да се стопли и тогава я реже и яде. Останаха дини даже под снега. После снегът се разтопи, студът си отиде, ама когато е студено, дини не се ядат. А на Йордан му беше жал за хубавите дини. Отяде се на дини.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...