Jump to content

52. СНИМКАТА „УЧИТЕЛЯТ В ЖИТОТО"


Recommended Posts

52. СНИМКАТА „УЧИТЕЛЯТ В ЖИТОТО"

Когато бяхме с Учителя в Мърчаево, Той обичаше да прави понякога разходки и един път ми каза: „Пеньо, можеш ли да Ме придружиш да отидем към Владая?" Рекох: „Мога." Беше зимно време, сняг бе покрил и имаше мъгла. Станахме и тръгнахме мълчешката с Него. Вървяхме паралелно. Като дойдохме от пряката пътека от Владая, която излиза направо горе на шосето, без завоя, Той се спря, дълго време гледа, гледа към небето, и каза: „Виж как действува природното електричество. Има една зона, която отгоре има силно електричество, но отдолу има друго електричество. Те са два реда един върху друг. Така си въздействуват, че не могат да навлязат един в друг да се унищожат, затова мъглата се задържа дълго време. Но ще дойде време и един ден, в бъдеще, ще имаме други положения. Културата на хората ще бъде много висока, хората ще познават много добре метеорологическите промени и ще се водят от тях и тогава човекът няма да бъде изненадван от случайни природни явления. Ще знае кога ще става земетресение, кога ще става нещо от природен характер." И като се върнахме на назад, Той дълго време седя там, пак приказва така, изобщо за живота - как трябва хората да го разбират, че трябва да бъдат задълбочени, наблюдателни и т. н. Такива въпроси повдигна.

След това, като отидохме долу, каза: „Сега да отидем да се разходим." И отидохме на Коса Конарско, където е топлият извор. Тогава Дежа, снахата на Темелко, беше родила дете. Всяка сутрин аз ходех и носех вода от топлия извор, за да окъпят бебчето. Караха също и Владо Николов и Сергей. А също и момчето Колю, който е сега в операта, свири на обой - и него пращаха да донася вода. Детето го къпехме всякога от минералната вода и то растеше и се развиваше много добре.

Веднъж през пролетта Учителят каза: „Да отидем сега на топлия извор!" Тогава от София бяха надошли много братя и сестри. И отидохме тогава там.

На това място направихме по-напред една грешка. Отидохме веднъж много рано аз, Владо, Колю Драгнев и много други наши приятели. Рекохме да се окъпем. Съблякохме се вече и една жена иде и иска да пере. Казахме й: „Постой малко настрани, ние ей-сега ще освободим, но сега се къпем." - „Няма - казва -да седя. Аз не се срамувам от вас." Ние сме голи във водата. А тя не се срамувала и дохожда и почва да пере, „Абе - викам, - разбери се, то е срамота!" Викнах й и я сблъсках. Рекох: „Да се махаш оттука!" Изхвърлих дрехите навънка и я изблъсках. И тя си отиде у дома да каже на мъжа си, че сме я изблъскали оттам. Рекох си: Сега ще дойде мъжът й, ще трябва да се разправяме с него. Я да бягаме! Окъпахме се набързо, облякохме се и си отидохме.

На другия ден Учителят каза: „Хайде да отидем нагоре!" Отидохме, Учителят седя на извора, пи топла вода и тръгнахме нагоре. Житата бяха пораснали вече до пояс. Като излязохме нагоре, чак над горичката, тръгнахме към гората и аз рекох: „Учителю, отбийте се, тук в нивата, да направя една снимка в житото!" И Учителят се отби и аз приготвих апарата и Го фотографирах. Но когато проявих стъклото, видях, че в житото зад Него Невена Неделчева и Лулчев застанали отзад във фон, виждат се на снимката. А пък д-р Жеков, като ги видял, извил се малко другояче, така, че ги изключил от кадъра. И затова снимката на д-р Жеков е по-сполучлива - понеже ги няма във фона фигурите на Лулчев и на Невена Неделчева.

Но тази снимка я има у много хора, ще я видиш - „Учителят в житото". Тя е последната снимка на Учителя. Тя е символична. Жътвата е голяма, а жътварите са малко!

И после потеглихме нагоре, отидохме из гората, чак нависоко и след това се върнахме в Мърчаево.

Друг път Учителят ни изведе голяма група от братята, много бяхме, чак нагоре. Има кариери, където вадят камъни, правят павета и големи странични камъни, от които правят бордюри. Минахме покрай кариерите и слизахме надолу, ще я видиш тази снимка, има я Ганчо Генчев: с китарата е Гита Стратева, след Учителя е Симо. Ти познаваш ли го Симо от Мърчаево? А-а, не го познаваш. Ваца, мърчаевци, съпровождат Учителя и слизаме надолу. Сега тези места, които тогава бяха оголени, правителството ги залеси и над Мърчаево отгоре има свежа, хубава, гъста борова гора. Тогава беше голо, а сега стана такава хубава борова гора, че да се радваш.

После те ходеха на Острец. Там Учителят е държал беседи, но аз бях вече учител на село. Е, останаха някои снимки, направени от мен за живота с Учителя в с. Мърчаево.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...