Пророк Данаил

[Ани]

Пророк Данаил

Пророк Данаил е от Давидовия род. Още като млад халдейците го взели в плен във Вавилон, 606-та година преди Христа. Халдеите го избрали заедно с тримата му другари - Ананий, Мисаил и Азария - да живеят в царския двор на Навуходоносор. Тук той получил отлично възпитание и образование. Постигнал големи успехи в тогавашните науки. Той не искал да яде от царските ястия, понеже били от месна храна и се хранел с плодове. При свършването на тригодишното си обучение Данаил и тримата му другари били назначени на добра служба в царския двор. Скоро след това Данаил показал пророческите си дарби, като изтълкувал един сън на Навуходоносор. Затова царят го направил управител на Вавилонската област и началник на научното и свещеническо съсловие, началник на магите. След това изтълкувал друг сън на Навуходоносор. Изтълкувал писаното на стената, когато Валтасар пирувал, за което бил повишен в службата си. Когато персите превзели Вавилон във времето на Кир, Данаил пак продължавал да изпълнява високи служби до самата си смърт. Още във времето на Навуходоносор бил наклеветен от завистливи съслужители и хвърлен в рова на лъвовете, откъдето излязъл невредим и с това самите клеветници пострадали.

През всичкото време, което преживял във Вавилон и имал голяма власт, той най-ревностно се стараел с пост, с молитви и съвети да издейства евреите да се върнат в отечеството си.

 

Той доживял да види освобождението на народа си.

Данаил е един от най-светлите и чисти характери, за които се говори в Библията. Както младостта си, така и старостта си той посветил на Бога. Той запазил чистотата си в най- трудните моменти на живота си и сред очарователните прелести на един източен двор. Използвал е Божието Име пред езическите князе. Щял да претърпи мъченическа смърт, ако не е било едно чудо да го спаси.

Първите шест глави от книгата му покрай символизма си имат и исторически характер, а останалите са пророчески. Книгата му е била писана 534-та година преди Христа. Чудесата, които се разказват в нея са поразителни. Той предсказва времето на Христа, раждането Му, смъртта и възкресението. Също говори за Всемирното тържество на християнството.

Езикът на книгата е прост и ясен, и много от пророчествата са изразени толкова точно, щото някои отчитат, че са писани след като са станали. Според Нютон, Данаил е най- ясният и най-разбраният от всички пророци.

Понеже Данаил е един голям пророк, един голям Посветен, постигнал да стане началник на ордена на хал- дейските маги. Той е притежавал Мъдростта както на еврейските стари школи, така и Мъдростта на халдейците и персите. Затова с право някои окултисти го наричат Великия Учител Данаил. Ще се спра по-обстойно на неговата книга, като дам повече мисли от нея за илюстрация, за да изпъкне величествената фигура на този Велик Мъдрец и Посветен в тайните на природата.

В първата глава се описва, че пленените евреи са закарани във Вавилон и там царят е разпоредил да изберат от благородните юноши, за да ги учат на халдейски език и на хал- дейска наука, като се хранят от царските яденета. От годините синове били избрани Данаил. Ананий, Мисаил и Азария, на които началникът турил други имена. Данаил нарекъл Валтасар, Ананий - Седрах, Мисаил - Мисах и Азраил -

Авденаго. Данаил помолил началника да не ядат от ястията на царя. които били от месо и да не пият вино, но да се хранят със сочива (плодове) и да пият вода вместо вино. Началникът отначало не се съгласил, защото мислел, че ще отслабнат и царят ще държи него отговорен за това. Но Данаил му предложил да направят опит за десет дена и ако действително са по-зле от другите, тогава ще ядат от царското ядене. След десет дена, когато ги видял началникът, те били по-добре на лице от другите юноши, които ядели царските ястия. И тогава ги оставил в продължение на три години да ядат плодове и да пият вода вместо вино. Това показва, че те са били вегетарианци и въздържатели, както всички окултни ученици на древността. От 17-ти стих до края на главата се казва: „И на тези четири юноши даде Бог знание и разум във всяко учение и Мъдрост. И Данаил бе провидец на всяко видение и съновидение. И в свършекът на дните, когато рече царят да ги въведат пред него, началникът ги въведе пред Навухо- доносора. И говори с тях царят, и не се намери между тях подобен на Данаила, Анания, Мисаила и Азария. И предстояха пред царя. И във всяко дело на Мъдрост и на проумение, заради които ги питаше царят, намери ги десетократно по-добри от всички въвли и вражари, които бяха във всичкото му царство. И остана Данаил до първото лято на Кира."

Във втора глава се описва как Навуходоносор сънувал сън, който се изгубил и не го запомнил. Той повикал всички халдейски Мъдреци да му кажат съня и да го изтълкуват. Но те не могли и той заповядал да ги избият всички. Това показва, че древното ясновидство е било вече изгубено и е останала само черупката на тайната наука, с която Мъдреците не могли да открият съня на царя. Тогава потърсили Данаил и другарите му, за да ги убият и тях. Но Данаил помолил началника да отиде той при царя, да го помоли да му даде време, за да открие съня му и тълкуването му. Тогава Данаил отишъл в дома си и казал на приятелите си каква е работата. Предложил им да молят милост от Бога, за да им открие тази тайна, за ла не погинат те и халдейските Мъдреци. И от 19-ти стих нататък се казва: „И откри се тайната Данаилу чрез видение през нощта. Тогава благослови Данаил Бога небеснаго и говори Данаил, и рече: Да е благословено Името Божие от века и до века. защото Мъдростта и Силата са Негови. И Той променя времената и епохите, сваля царе и поставя царе, дава Мъдрост на Мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбокото и скритото, познава онова, което е в тъмнина и виделината обитава в Него. Тебе, Боже на отците, ти благодаря и Тебе славословя, който си ми дал Мъдрост и сила, и си ми направил познато онова, което попросихме от Тебе, защото си направил позната нам царската работа."

Това показва, че Данаил е имал една жива връзка с Бога и Бог му открива тайните неща. А това показва, че той е бил един голям Посветен не само формално, както има мнозина, каквито са били халдейските Мъдреци, но един действителен Посветен, който е имал реална връзка с Бога и възвишените същества.

След като му е била открита от Бога тайната на царя, той отишъл при началника, на когото било възложено да погуби Мъдреците и му казал да не ги погубва, защото той щял да каже съня на царя и ще го разтълкува. Тогава го въвеждат при царя и той му казва, че ще му каже съня и тълкуванието. От 31-ви до 40-ти стих той открива съня и неговото тълкувание. Заради това царят паднал на колене пред него и го назначил за управител на всичката вавилонска област и началник на всички Мъдреци вавилонски. Той казал на царя: „Ти, царю, си видял и ето образ голям. Този образ, който бе велик и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе и зракът му беше страшен. Главата на онзи образ бе от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, голените му от желязо, нозете му една част от желязо, а една от кал. Гледал си ти, додето се отсече камък без ръце и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши. Тогаз желязото, калта, медта, среброто и златото съкрушиха се купно и станаха като прах от плява на гумното лете. И вятърът ги вдигна и не се намери за тях никое място. И камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят и тълкуването му ще кажа пред царя.

Ти си, царю, цар на царете, защото Бог небесни ти даде царство, сила, крепост и слава. И на всяко място, гдето живеят человечески синове, горските зверове и птици небесни, даде в ръката ти и те постави господар над всички тях. Ти си онази златна глава. И подир тебе ще въздигне друго царство, по- долно от твоето, и друго трето царство от мед. което ще обладае всичката земя. И четвърто царство ще стане крепко като желязото, понеже желязото съкрушава и здробява всичко. А понеже си видял нозете и пръстите, част от грънчарска кал и част от желязо, ще е едно царство разделено. Но ще има в него от силата на желязото. И както си видел ти желязото смесено с калта, така ще се размесят человеците, но ще са слепени един с друг, както желязото ще се смесва с калта. И в дните на онези царе ще възвиси Бог небесни Царство, което във век няма да се развали и това Царство няма да премине в други люде, но ще съкруши и довърши всички тези царства, а то ще пребъде във век. Така Бог Велики направи на царя познато това, което има да стане. И истинен и сънят, и верно е тълкуванието му."

Тогава цар Навуходоносор паднал на колене и се поклонил на Данаил, и му дал ашого подаръци. Назначил го управител на вавилонската област и началник на халдейските Мъдреци. Но той помолил царя да назначи неговите приятели да се занимават с вавилонската област, а Данаил останал в царския двор.

В тази глава са засегнати много дълбоки окултни проб- лелш и може ашого да се каже за нея. но аз ще посоча салдо някои основни положения. Тя най-първо ни показва, че всичкият наш живот в будно и сънно състояние се хроникира в книгата на природата или в така наречените акашови записи откъдето пророкът вижда съня на царя. А тълкуването на съня е вече тълкуване на образи и символи, които са език на природата. Образът, който е видял царят, представя човечеството в неговото развитие. Този образ, както Данаил го изтълкувал, показва петте царства от онази епоха до днес: Вавилонското, Персийското, Александър Македонски, Римската империя и сегашното царство. Това е едно тълкуване. Но този образ има и по-дълбоко значение. Златната глава показва Полярната или златната епоха на човешкото развитие. Първата човешка раса, която се е развивала в етерния свят. Тогава човечеството е имало една такава висока култура, за която Учителят казва, че съвременното човечество ще я достигне след 400 хиляди години, т.е. когато отново премине в етерния свят по пътя на възхода. Това е златната епоха на гръцката митология. Сребърните гърди на образа показват Втората човешка раса, която се е развила във въздушната и огнената среда и е наречена Хиперборейска. Това е сребърната епоха на гръцката митология. А медната част на образа показва Третата Лемурийска раса, когато вече човечеството слиза във водната среда и постепенно се формира сушата и физическото тяло на човека. Това е медната епоха на гръцката митология. В тази епоха става грехопадането и затова е символизиран с медта, която се окислява и дава силна отрова, която е именно грехът. И понеже медта е под влиянието на Венера, това показва, че грехопадането е станало във връзка с Любовта, с което се загатва за разделянето на половете и пораждането на половата любов, която е началото на Любовта. Желязната част на образа показва Атлантската раса, когато се е формирала мускулната система, която е под влиянието на Марс и в която важно участие взема желязото, което е също под влиянието на Марс. А царствата, които са от кал и желязо, това са царствата на следатлантските култури, които продължават и до днес. Камъкът, който ударил образа, е Христовият импулс, който ще преобрази кармата на човечеството от началото на неговото слизане до днешни дни и ще създаде Новото Царство на Шестата раса, която ще обхване цялата земя. Това е една бегла скица, върху която може да се напише цяла книга.

В третата глава се говори, че Навуходоносор направил златен образ и издал заповед всички да му се поклонят. Но тримата мъже - Седрах, Мисах и Авденаго - не се поклонили и ги завели при царя. Той им казал да се поклонят на златния образ, иначе ще ги хвърли в огнената пещ и никой не може да ги избави. Но те отказали категорично, като казали, че са готови да бъдат хвърлени в огнената пещ, като се надявали, че Бог, на Когото служат, ще ги избави. Тогава царят заповядал да нажежат пещта десет пъти повече, отколкото обикновено и да ги хвърлят в огнената пещ. От 22-ри до 30-ти стих се казва: „А понеже заповедта царска беше притеснителна и пещта се нажежи премного, пламъкът огнен уби онези мъже, които дигнаха Седрах, Мисах и Авденаго. А тези тримата мъже паднаха вързани сред горящата огнена пещ.

А цар Навуходоносор се ужаси и стана бърже, та пробуди и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня? А те отговориха и рекоха на царя: Наистина, царю. Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирима мъже развързани и ходят всред огъня и повреда няма на тях. И зракът на четвъртия е подобен Сину Божию. Тогаз се приближи Навуходоносор при устието на горящата огнена пещ, та говори и рече: Сидрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Бога Вишнего, излезте и елате. Тогаз Седрах, Мисах и Авденаго излязоха из сред огъня. И събраха се сътрапите. управителите, областни- ците и везирите царски, та видяха тези мъже, че огънят нямаше сила върху телата им и косъм ОТ главата им не беше изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито миризма от огън бе преминала върху тях.

Тогава продума Навуходоносор и рече: Благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов който изпрати ангела си и избави рабите си които уповаваха на Него и не послушаха думата на царя и предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на други богове освен на своя си Бог. Затова издавам заповед, че всеки народ, племе и език, които говорят зло против Бога на Сидраха, Мисаха и Авденаго ще се насечат на късове и къщите им ще останат гноища. Защото друг Бог няма, който може да избави така. Тогава царят провъзведе Сидраха, Мисаха и Авденаго в областта вавилонска.

Върху тази глава може много да се каже, защото засяга една от най-дълбоките тайни на окултната наука - тайната на Посвещението, при което става трансформация чак до физическото тяло, което е проникнато от Божественото Начало и одухотворено, че става вече неуязвимо и от огъня. Вибрациите на това тяло така се повишават, че образуват една броня, през която огънят не може да проникне, И съвременните учени правят опити с така наречените магнетични врати и завеси, през които не може да премине нищо. После, в древните мистерии едно от изпитанията е било изпитание чрез огън. Тук имаме подобно явление. За да може да образува тази магнетична броня, човек трябва да има жива вяра и упование на Бога в себе си.

В четвърта глава се говори за съня на Навуходоносор, който видял едно грамадно дърво, което се простира до краищата на земята и под него живеели полските зверове, а в клоните му живеели небесните птици. Халдейските Мъдреци не могли да го изтълкуват, но Данаил го изтълкувал като му казал, че това голямо дърво е той. И казва се в съня, че слязло същество от небето и казало да се отсече дървото, но коренът му да остане и така ще стои седем времена. Данаил му казал, че това значи, че царят ще бъде изгонен от хората, царството му ще се отнеме, ще изгуби ума си и ще стане като животните, и така ще преживее седем години, като се храни с трева като животните и след седем години ще му се върне царството. И всичко станало, както казал Данаил.

От 34-ти до 37-ми стих се казва: „И в свършека на дните, аз Навуходоносор, повдигнах очите си към небето и умът ми се върна в мене, и благослових Вишнаго и похвалих и прославих живущаго във век, на Когото властта е власт вечна и царството му из род в род. И всичките земни жители се смятат пред Него като нищо. И според щението си прави на небесната войска и на земните жители. И няма кой да възбра- нява ръката Му или кой да Му говори: Що правиш ти? В това време умът ми се върна в мене. И за чест на царството, върна ми се славата и светостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се в царството си и ми се притури повече величество. Сега аз, Навуходоносор, хваля и превъзнасям, и славя Небеснаго Царя, защото всичките Му дела са истинни и пътищата Му съдба. И може да смири онези, които ходят в гордост."

От тази глава се вижда, както и от всички писания на пророците, че Бог е, Който поставя царе и сваля царе. Той е върховната власт в света. И когато някой се възгордее и мисли, че властта е негова, Той го сваля, за да го смири. Същият закон се отнася и за всеки отделен човек. Каквото и място да заема в живота, ако се възгордее, Бог го сваля от това място за да му покаже, че Бог е, Който се проявява в света, а ние сме проводници на Неговите мисли, идеи и воля. Второто нещо, което се подчертава в тази глава, както и в предишните е, че Данаил е един Велик Посветен, който разбира езика на живата природа, която говори със символи, които той превежда на хората.

В пета глава се описва как цар Валтасар, син на Навухо- доносор, пирува с големците си и иска да му донесат златните прибори, взети от храма в Ерусалим, да пият с тях. В това време се явява една ръка на стената, която написва някакви тайнствени слова. Царят се смущава от това и вика Мъдреците да прочетат написаното и да го разтълкуват, но никой не може. Тогава жената на царя напомня за Данаил. Извикват го при царя и той разчита написаното, което се чете: „Мене, мене, текел, уфарсин". Данаил превежда това и казва: „Това е тълкуванието на това нещо: „мене" значи премери Бог царството ти и го свърши. „Текел" значи теглен си на везните и си намерен за недостатъчен. „Ферес" значи раздели се царството ти на мидияните и на персите." Още същата нощ Валтасар е убит и царството му го вземат Дарий и Мидиянинът.

В тази глава, както и в предишната се вижда, че когато човек се мисли най-сигурен, Бог му показва, че не е така и че Бог разполага с живота на хората. Когато се възгордеят, Той отнема властта и живота им. Второто нещо: Данаил тук се явява като Посветен, който познава небесния език, на който е написаното на стената и го превежда. Това показва, че той основно е познавал Кабала и с право е наречен началник на хал- дейските Мъдреци.

В шеста глава се описва как Данаил е наклеветен пред царя, че се моли на своя Бог, когато големците подсторили царя да издаде заповед никой да не се моли на някакъв Бог, освен царя. И въпреки волята на царя, поради писмената заповед, с която се забранява покланянето на каквито и да е богове, трябвало да хвърлят Данаил в рова на лъвовете. Но царят не бил уверен, че лъвовете няма да го разкъсат. И цяла нощ не спал и не ял царят заради Данаил, и на сутринта рано отишъл при рова на лъвовете да види какво е станало с Данаил. „И когато отиде към рова, викна с плачевен глас към Данаила, и говори царят и рече Данаилу: Данаиле, рабе на Бога живаго, Бог твой на когото ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете? Тогаз отговори Данаил на царя: Царю, да си жив во век. Бог мой проводи ангела си и затули устата на лъвовете и не ме повредиха, защото незлобие се намери в мене пред Него, още и пред тебе, царю, съгрешение не съм направил. Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Данаила от рова. И се възведе Данаил из рова, и никаква повреда не се намери в него, защото имаше вяра в Бога своего." (20-23 ст.) След това царят заповядал да хвърлят клеветниците в рова на лъвовете, които ги разкъсали.

„Тогаз цар Дарий писа към всички народи, племена и езици, които живееха по всичката земя: Мир да се умножи у вас. Повеление се издаде от мене до всичката държава на царството ми, да треперят человеците и да се боят пред Данаиловия Бог. Защото Той е Бог жив и пребивава във век, и царството му няма да се развали, и властта му ще бъде до край. Той избавя и спасява, и прави знамения и чудеса на небето и на земята, който отърва Данаила от силата на лъвовете. И благоденстваше този Данаил в царуването на Дария и в царуването на Кира персиянина." (25-28 ст.)

В тази глава пак се подчертава дебело, че Данаил е един Посветен от висок разряд, защото само един такъв Посветен може да се спаси от лъвовете. Религиозните ще кажат, че той имал вяра и затова Бог го е спасил. Той е имал вяра, но не вярата на обикновените религиозни хора, а жива вяра. Той се спаси, защото Бог живееше в него, Бог в него беше събуден, а у обикновените хора спи и затова не може да им помогне. Защото Бог помага само на онези, които са го събудили в себе си и имат връзка с Него, или казано другояче, които са дали път на Бога в себе си да се прояви. Това значи, за да бъде спасен човек при такива обстоятелства, трябва Бог да живее в него, да се е пробудил, да е възкръснал и да е проникнал със силите си както етерното и астралното, така и физическото тяло. Такъв човек е силен и мощен.

Тук ще напомня пак това, което казах в началото на разглеждането на пророците, че всяко явление, което се описва от пророците има освен историческо значение, още и мистично, а понякога и космично. В случая за Данаил в рова на лъвовете Учителят има цяла беседа, в която сравнява лъвовете със страстите в човека. Човек е хвърлен в рова на страстите и ако Бог в него не е пробуден, тези животински сили ще го разрушат.

В 7-ма глава се описва едно знаменито видение на Данаил, в което той вижда бъдещето на човечеството и изчезването на земните царства, и властта се предава в ръцете на светците и на Сина человечески. Това видение е подобно на видението на Йоан в Откровението и има апокалиптичен характер. Той вижда, че се явяват последователно четири звяра.

кой от кой по-силен и по-страшен. След това вижда, че Бог, Когото нарича с името Стария по дни, седнал на престола Си и отворил книгата на живота. Вижда също, че един, като Сина человечески, иде от облаците небесни и стига до Стария по дни, и го въвели пред Него. И се казва: „И даде се нему власт и слава, и царуване, за да му служат всичките народи, племена и езици. Властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му няма да се развали. Тогава Данаил попитал един, който стоял пред престола да му обясни това видение и той му казал: Тези четири големи звяра са четири царе, които ще се вдигнат от земята. Но светиите на Вишнаго ще приемат царството и ще имат царство во век и веков."

Четвъртият звяр бил най-страшен, с десет рога. След това излиза един нов рог и три от старите падат. И този нов рог имал очи и уста, и говорел на голямо, и бил по-силен от другите. „И той правеше бран със светиите и преуспяваше се против тях. Четвъртият звяр е четвъртото царство на земята и десетте рога са десетте царе, които ще станат от това царство. И след тях друг ще стане, и той ще покори и тримата царе, и ще говори думи против Вишнаго, и ще угнетява светиите на Вишнаго, и ще размисли да промени времена и закони. И ще се дадат в ръката му до време и времена, и пол време. Но след това ще му се отнеме властта, за да се изтреби и погуби докрай, и властта ще се предаде на светиите, чието Царство няма да има край."

Това е знаменито видение, в което Данаил вижда миналото, настоящето и бъдещето развитие на човечеството, вижда Христа, който ще поеме управлението на човечеството заедно със светиите, след отнемането на властта от четвъртия звяр. Това видение има отношение и към днешните времена. Отнася се до края на нашата раса и раждането на Новата раса, на Шестата раса, когато светиите ще управляват и ще бъде Царството на Христа и на Любовта. Тук ще припомня един разговор с Учителя, в който той казва, че до края на 20-ти век постепенно ще стихнат социалните бури. които сега бушуват. В течение на 21-ви век постепенно ще се организира животът на по-справедливи и разумни начала, и във 22-ри век ще дойде Царството Христово, което няма да има край.

В 8-ма глава се описва друго едно видение на Данаил. Във видението си той вижда, че се намира при потока Улай. И като повдига очите си вижда, че пред реката стои един овен с два рога, от които единият е по-висок от другия. И този овен е толкова силен, че няма никакъв звяр, който да може да устои насреща му. Но докато Данаил размишлява за това видение, пак във видение гледа, че откъм запад идва един силен и напет ярец с един рог. Той така вървял, като че не се допирал до земята. Дошъл при овена, ударил го и му счупил двата рога, и след това го стъпкал на земята и го унищожил. И като заякнал ярецът, счупил се големият му рог и вместо него израсли четири по-малки. От единия от тях излязъл един малък рог, който наголемял твърде много и се възвеличил до войската небесна. „И хвърлил на земята част от войската и от звездите и ги стъпкал, и се възвеличил против началника на войската, отнесе от него всегдашната жертва и светото му жилище се съсипа. И една войска се хвърли против всегдашна- та жертва заради престъпление и хвърли на земята Истината, и направи и благоуспя. Тогаз чух един свят, че говореше, и друг свят рече на този, който говореше: Докога ще е видението на всегдашната жертва и за престъплението, което докара запустението, та се предават на стъпкване светилището и войската. И каза ми: до 2300 денонощия. Тогаз Светилището ще се очисти."

„И когато аз, Данаил, видях видението и исках разумението, тогаз ето застана пред мене образ человечески. И чух глас человечески сред Улай, който викаше и рече: Гавраиле, направи тогози да разбере видението. И дойде близо, дето стоех. И като дойде, разтреперах се и паднах на лицето си. А той ми рече: Разумен. Сине человечески. защото видението е за сетните времена. И като ми говореше той, аз бях нечувствен с лицето си на на земята. Но допре се до мене и ме направи да се изправя прав. И рече: Ето, аз ще те направя да познаеш що има да се случи в сетнините на гнева. Защото в определено време ще бъде свършекът."

„Овенът, който си видял ти, който имаше два рога, те са царете на Мидия и на Персия, и ярецът е царят гръцки. И големият рог, който е между очите му, той е първият цар. А че се строши той и възлязоха четири вместо него, четири царства ще се въздигнат от тоз народ, но не според неговата сила. И в сетните времена на царуването им, когато беззаконията стигнат до върха на беззаконието си, ще въстане цар жесток на лице и знаещ ухитрения. И ще стане против началника на началниците, но ще се съкруши без ръка. И реченото видение за денонощията е истинно. Ти, прочее, запечатай видението, защото е за много дни. И аз, Данаил, примрях и бях болен няколко дни. После станах и вършех делата на царя. А чудех се на видението и нямаше кой да го изтълкува."

Виденията на Данаил са интересни и дълбоки. Той с яс- новидски поглед прониква в далечното бъдеще и вижда нещата в образи, които трябва да се разбират правилно. Всеки един образ, който един Посветен вижда, има едно историческо значение, но има и едно мистично значение, а също така има и едно космично значение. Тук, както се дава обяснението, е на лице само историческата страна на въпроса. Но то си има и свое мистично и космично значение. После тук му е мястото пак да повторя, че невидимият свят се разкрива на Посветените по три начина: чрез образи и картини, чрез слово и музика, и чрез интуиция - сливане с реалността, която се разкрива непосредствено на човешката душа, която я изявява пак чрез мисълта. При Данаил имаме на лице и трите начина на контакт с духовния свят, което показва, че той е един голям Посветен, за когото Бог казва чрез Йезекил, че той е един от праведните хора, които предстоят пред Него.

Данаил не само вижда и чува. но той се и среща с възвишените същества, ангели и архангели. Тук той има среща с архангел Гавраил, който е архангел на Луната и който управлява разбирането на нещата. Затова гласът му казва: Гавраиле, направи този да разумее видението. Много може да се каже за това видение, но нека всеки да размишлява върху него и да се свърже с Данаил и с архангел Гавраил и ще разбере казаното, за което е казано да бъде запечатано. А щом е запечатано, не е позволено да се разкрива на непосветени хора.

В началото на девета глава Данаил говори, че разбрал от книгите числото на годините, за които биде Слово Господне към пророк Еремия, че ще се изпълнят 70 години от запусте- нието на Ерусалим. По-нататък следва, че той се обръща с молитва към Бога, като му изрежда всички грехове на Израил, за които е бил отхвърлен от Бога. От 20-ти стих нататък се казва, че му се явил архангел Гавраил, който му говорел следното:

„И когато още говорех в молитвата, мъжът Гавраил, когото бях видел във видението по-напред, като летеше скоро, допре се до мене, около часа на вечерната жертва. И вразуми ме и говори с мене и рече: Данаиле, сега излезох, за да те направя да вземеш разум. В началото на молбите ти излезе заповедта. И аз дойдох да ти кажа това, защото си любезен, затова разумей думата и разбери видението.

Седемдесет седмици се определиха заради людете ти и заради светия ти град, за да се свърши престъплението и да се довършат греховете, и да стане омилостивението за беззаконие, и да се въведе вечна правда, и да се запечата ви- деното и пророчеството, и да се помаже Пресвятият.

Познай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до Месия вожда, ще бъдат седемдесет седмици и шестдесет седмици ще се съгради изно- во стъгдата и стената, и то във времена утеснителни. И подир шестдесетте и две седмици ще се посече Месия, но не заради Себе Си. И людете на вожда, който ще дойде, ще погребат града и светилището, и свършекът му ще дойде с потоп, и до свършека на оранта има определени погиивания. И ще постави завета с мнозина в една седмица, а в половината на седмицата ще престане жертвата и приношението, и върху крилото на мерзостите ще е запустителят и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото." (27 ст.)

Целият този пасаж е кабалистически и е написан така, че само Посветените могат да го разберат. Това показва, че Данаил е бил голям кабалист, защото както видяхме, той е бил назначен за началник на халдейските Мъдреци, които са се занимавали с Кабала.

В молитвата, която Данаил прави в началото на тази глава, той изрежда всичките погрешки на еврейския народ, заради които е наказан. С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от подсъзнанието в самосъзнанието, да се обективизира. Защото всяка една погрешка представя събиране на енергия, която е подпушена, на която при изповядването се дава път да излезе и да се трансформира.

Книгата на Данаил е апокалиптична и е книга на Мъдростта, запечатана със седем печата.

В 12-та глава, 4-ти стих Архангелът, който говори с него му казва: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." От това ясно се вижда, че в книгата се говори за тайното значение, което трябва да се запечата т.е. да бъде скрито и ще бъде разбрано в сетните времена, когато знанието ще се увеличи. Това се отнася за днешните времена и за бъдещите, когато Бялото Братство ще даде по-голяма Светлина на учениците и те ще могат да проникнат по-дълбоко в тайните на природата.

В последните три глави се говори за ръководителите на народите - Архангелите, които ръководят различните народи.

В 10-та глава се описва, че Данаил след като е постил и се е молил три седмици и бил при реката Тигър, има следното видение: „И в 24-ия ден на първия месец, когато бях при брега на голямата река, която е Тигър, подигнах очите си и видях, и ето един човек, облечен с ленени дрехи и чреслата му бяха препасани с чисто злато уфаско, а телото му бе като хрисолит, и лицето му като вид на светкавица, а очите му като светила огнени, и мишците му и нозете му наглед като мед лъскава, и гласът на думите му като глас на народ. И само аз, Данаил, видях видението, а мъжете, които бяха с мен, не видяха видението, но треперене голямо падна върху тях и посегнаха, та се скриха." Значи, той с ясновидски поглед е видял присъствието на едно космично същество, когато другите, които са били с него само са почувствали присъствието му и казва:

„Аз, прочее, останах сам и видях това голямо видение. И не остана сила в мене, и благолепието ми се обърна в мене на тление, и не остана сила в мене. Чух обаче гласа на думите му, и като слушах гласа на думите му, аз бях нечувствен, паднал на лицето си и лицето ми върху земята.

И ето, ръка се допре до мене и ме подигна на колената ми и на дланите на ръцете ми. И рече ми: Данаиле, мъже любезний, разумей словата, които аз ти говоря и стой прав, защото при тебе съм проводен сега. И като ми говореше това слово, дигнах се разтреперан. И рече ми: Не бой се, Данаиле, защото от първия ден, в който ти даде сърцето си, за да разу- мяваш и да смириш себе си пред Бога твоето, послушаха се думите ти и аз дойдох заради думите ти. Началникът обаче на персийското царство ми противостоеше двадесет и един ден. Но ето, Михаил, един от първите началници дойде да те направи да разумееш що има да се случи на людете ти в сетните дни. Защото видението е още за много дни. И като ми говореше толкова думи, турих лицето си на земята и останах ням."

Под началника на персийското царство се разбира Архангела, който ръководи персийския народ. Защото от окултната наука се знае, че всеки един народ се ръководи от един Архангел. Архангелите са, така да се каже, душата на народите, в която душа се развива индивидуалната еволюция на човешките души от даден народ. А тук се казва, че началникът на персийското царство, т.е. Архангелът на персийското царство, се противял на този, който говорел с Данаил. А видяхме по-рано, че той беше Архангел Гавраил, който бил ръководител на епохата, която приключва по времето на Данаил, след която ръководството на човечеството се поема от Архангел Михаил. С намесата на Михаил спорът между Гавраил и персийския началник се уредил.

От тук и от по-нататъшното изложение се вижда, че се описват събития, които стават в духовния свят, където живеят Архангелите и се проявяват на земята, било чрез народите, било по друг начин. След това видението продължава.

„И ето един, в подобие на человечески синове допре устните ми. Тогаз отворих устата си и говорих, и рекох на онзи, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението се върнаха болежите в мене и не остана сила в мен. И как може рабът на тогоз моя господар, да говори с тогози моя господар? В мене от нине няма никаква сила и нито дихание остана в мен. И допре се до мене пак като образ человечески и ме укрепи, и рече: Не бой се, мъжо любезни, мир тебе, укрепи се, укрепи се. И като ми говореше, укрепих се и рекох: Да говори господарят ми, защото си ме укрепил. И рече: Знаеш ли, защо дойдох при тебе? А сега ще се върна да ратувам с началника на Персия. И когато изляза, ето началникът на Гърция ще дойде. Но ще ти възвестя писаното в писанието на Истината. И няма никой, който да помага с мене за тези работи, освен Михаил, началника ваш." (4-21 ст.)

Тук, в тази глава се описва едно Посвещение от висша степен, когато Посветеният влиза във връзка с възвишени кос- мични същества, ръководители на народите. И накрая се казва, че Михаил е началникът на еврейския народ. Според Учителя, във времето на Данаил той е бил дух - ръководител на епохата, а не само на еврейския народ. В настоящата епоха, казва Учителят, Архангел Михаил пак поема ръководството на човечеството. Защото по отношение на епохите ръководителите се сменят на всеки 300 години.

Според Учителя, духът ръководител на българския народ и на славянството, е Елохиил.

В 11 -та глава съществото, което говори с Данаил, му описва събитията от бъдещето на човечеството. Говори се много прикрито за борбата между северния и южния цар. От 28-ти стих се казва: „Тогаз ще се върне в земята си с голямо богатство и сърцето му ще е против Светия завет. В определеното време ще се върне и ще дойде към юг. Но сетният път не ще е като първия. Защото корабите на китайците ще дойдат против него. И ще се смири и върне, и ще се разяри против Светия завет, и ще се споразумее с онези, които са оставили светия завет. И мишци не ще се подигнат от него и ще омърсят Светилището на силата, и ще отнемат всегдашната жертва, и ще поставят мерзостта на запустението. И ще изтлее с ласкателства онези, които беззаконстват в завета, но людете, които познават Бога своего, ще се укрепят и ще действуват. И разумните от людете ще научат мнозина, но ще попаднат под меч и под пламък, под пленове и под коронствувания за време. И когато пострадат, ще им се помогне с малка помощ, мнозина обаче, ще се приложат при тях с ласкателство. И от разумните ще пострадат, за да се опитат и да се очистят, и да се избелят до сетното време. Защото и то ще стане в определеното време."

След това описва, че северният цар много ще се възгор- дее и ще говори против Бога на боговете и ще благоденствува, докато се излее гневът. Защото определеното ще се изпълни. И няма да се грижи за боговете на отците си, а бога за твърделите ще прослави на мястото му, т.е. бога на войната - Марс. И след като говори още за силата и властта на северния цар, който ще покори много царства, главата завършва с думите: „И ще постави шатрите на царството си население между морята върху славната света гора. Но ще дойде в свършека си и не ще има кой да му помогне." (45 ст.)

Това, което се говори в 12-та глава, която е последната от книгата на Данаил, се отнася до днешните времена, до епохата на ликвидацията на кармата. Тя започва така: „В онова време ще се подигне Михаил, великият княз, (това го говори Гавраил, който говори с Данаила), стоящ откъм страната на своите люде." Михаил е, който е ръководил човечеството по времето на Данаил. И когато се казва: „В онова време", подразбира се времето, за което говори 11-та глава, че ще дойде. В това време ще се повдигне великият княз Михаил, което подразбира, че ще дойде епохата, когато пак Михаил ще управлява. Учителят казва, че тази епоха е днес. Днешната епоха, която сега започва, се намира под управлението на Архангел Михаил. По-нататък се казва: „И ще бъде време на скръб (значи онова време, когато дойде да управлява Архангел Михаил, ще бъде време на скръб), каквато никога не е бивала, откак е народ станал, до онова време." Тук ясно се говори за епохата на ликвидацията на кармата, която носи страдание. И според Учителя, на Архангел Михаил е дадена власт в настоящата епоха да се справя със злото, т.е. да ликвидира кармата на света. Затова ще бъдат тези страдания, каквито светът не е виждал.

В един разговор на Рила, през 1943 година, Учителят загатва този въпрос и казва следното: „Сега на земята идват светиите, техният вожд е Христос. Светиите идват с оръжие в ръка. Едно време те бяха слаби, а сега са въоръжени и силни, и като ги види човекът на злото, ще бяга. Земята ще бъде очистена от лошите хора. Сега първият помощник на Христа е Архангел Михаил. Той е активен. Архангелите се сменят на дежурство в ръководството на света, което трае няколко века."

Във времето на пророк Данаил дежурен е бил Архангел Михаил. Сега е второто пришествие, сега е края на века. Всички тези неща, които са писани в 24-та глава от Матея, и 12-та глава на пророк Данаила, се отнасят за сегашните времена. Тези дни на страдания, ако не се съкратят, нито една плът не би се избавила, но заради избраните, тия дни ще се съкратят.

В 12-та глава на пророк Данаил се говори за второто идване на Архангел Михаил и при идването му ще дойдат най- големите страдания, каквито човечеството не помни. Архангел Михаил, понеже има слънчево влияние и културата, която ще дойде, ще бъде слънчева. Тогава човекът на доброто ще бъде силен, а човекът на злото - безсилен. След тия разклащания много хора ще поумнеят.

Преди Архангел Михаил да вземе дежурството, владеел го е Архангел Гавраил. Архангел Михаил е като колективна Божествена вълна с цяла голяма армия от ангели. Тази ангелска армия ще се раздели на четири групи, защото има четири вида хора, кръвта им не е еднаква. Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов, ще влезе в новия живот - това е възкресението.

По-нататък в 12-та глава на Данаил се казва: „В онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери написан в книгата." Тук ясно се говори, че ще се спасят, ще се отърват онези, които са писани в книгата на живота, т.е. учениците на Бялото Братство. Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава:

„И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен."

Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така. И Христос нали нарича фарисеите гробници варосани. Тук под „спящи в пръстта на земята", се разбират въплотените в телата хора, едни от които ще възкръснат за вечен живот, а други за вечен укор. Тук се намеква, че след ликвидацията на кармата ще настане Нова епоха, в която човечеството ще се раздели на две части: едни, които са приели духовния импулс, ще прогресират все повече и повече, и ще преминат в Шестата раса, която ще бъде светеща раса, а другите, които не са приели духовния импулс и са останали със своите материалистични разбирания за живота, ще регресират и постепенно ще се изродят, и ще бъдат във вечен укор. И Христос нали казва, че в последния ден ще отдели овцете от козите. Това се отнася до същата епоха. В следващия стих се потвърждава това, което казах. Там се казва: „Разумните ще сияят като Светостта на твърдта, а онези, които обръщат мнозина в правда, като звездите во веки веков." Тук ясно се говори за светещата раса. И в четвъртия стих е даден ключът и характера на цялата книга. Там е казано: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава."

Тук много ясно е показано, че книгата на Данаил е окултна книга и е написана така, че може да се разбере само от онзи, който има ключа, който има Светлина. И затова се казва: „Запечатай за последните времена, когато мнозина ще я изследват и знанието ще се увеличи." Тя е една книга, дадена от духовния свят, от едно космично същество, което говори на Данаил, като му казва: „Затвори думите." Този израз показва, че това, което му е казал, да го предаде с такива думи, които да не бъдат разбрани от онези, които нямат Светлина, а само от Посветените, които имат подобни преживявания. По- нататък видението е още по-интересно. Данаил продължава:

„И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса."

Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението.

Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество. Когато човек влезе във връзка с Архангелите, понеже Архангелите управляват народите, когато той влезе във връзка с тях, тогава му се разкрива съдбата на народите. Има духове, които управляват епохите и това са Началствата. Когато човек влезе във връзка с тях, разкрива му се съдбата на цялото човечество. А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие. Когато влезе във връзка с още по-възвишени същества, разкрива му се миналото и бъдещето на цялата световна еволюция. А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек. Когато влезе във връзка със същества още по-долни, разкриват му се неща, които са свързани с живота на физическия свят и т.н.

Тук трябва да кажа също така, че цялата ангелска йерархия представя тяло на Божествения Дух, чрез което той се проявява. И когато казваме, че при контакт с определени йерархии се разкриват определени тайни, това подразбира, че Божествения Дух, според степента на съзнанието на съществата им се изявява чрез различни същества от йерархията. Затова Учителят казва: Хората като цяло образуват физическото тяло на Христа. Ангелите като цяло образуват духовното тяло на Христа. А боговете като цяло образуват умственото тяло на Христа.

Да се върнем към Данаил. От 7-ми стих нататък се казва: „И чух облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката, когато възвиси десницата си и левицата си към небето, и се кле в живущия във век, че ще е време, времена и пол време. И когато се свърши разпръсването на силата на светлите люде, всичко това ще се сбъдне напълно."

„И аз чух, но не разумях. Тогаз рекох: Господарю мой, кой е свършекът на това? И рече: Иди си, Данаиле, защото думите са затворени и запечатани за последното време. Мнозина ще се очистят и избелят, и ще бъдат опитани. И нечестивите ще нечествуват, и никой от нечестивите не ще разумее, но разумните ще разумеят. И от времето, в което всегдашната жертва се отнеме и мерзостта на запустението се постави, ще бъдат дни 1290. Блажен, който издържи и стигне 1335. Но ти си иди до свършека. И ще се упокоиш и в свършека на дните ще застанеш в жребието си."

Целият този пасаж е пълен с дълбоко значение и смисъл, но е казано, че не трябва да се разкрива, защото ще бъде разкрито само на разумните и чистите, т.е. на Посветените. От последната мисъл се разбира, че всичко това ще стане, когато Данаил бъде наново прероден.

Четирите големи пророци, както казва Учителят, отговарят на четирите кардинални точки на кръга на живота и на четирите страни на света. Тези четири кардинални точки, както казва Учителят, са: Любовта, Мъдростта, Истината и доброто и злото. Любовта и Истината, казва Учителят, са на една линия, т.е. те са полюси на една права; те са полюси на хоризонталния диаметър на кръга изток-запад. Мъдростта и доброто и злото, са полюси на вертикалния диаметър на кръга. Любовта е на изток, Истината е на запад, Мъдростта на север, а доброто и злото е на юг.

От анализа, който направихме на книгите на тези четири пророци смятам, че Исайя заема първата кардинална точка - Любовта. Той е поет и певец на Любовта. Втората кардинална точка, точката на зенита, която е точка на Мъдростта смятам, че трябва да се заеме от Данаил, който по дълбочина няма равен на себе си. Третата кардинална точка, точката на запада, която отговаря на Истината, определям на Йезекил, който заради Истината е готов на всички жертви. И той говори с голяма Светлина, която иде от Истината. Четвъртата кардинална точка, която отговаря на доброто и злото смятам, че принадлежи на Йеремия, който се занимава с доброто и злото в живота на своя народ.

Това е моето мнение по въпроса и всеки, който проучи книгите на тези пророци, може да даде друго мнение.

Четирите кардинални точки в астрологията отговарят на четирите кардинални знаци в зодиака. Овен е първата кардинална точка, Козирог е втората кардинална точка, Везни е третата кардинална точка и Рак е четвъртата кардинална точка. Те са началото на четирите сезона. Овен е началото на пролетта, Везни, противоположният знак на Овена, определя началото на есента. Рак е началото на лятото и Козирог - началото на зимата. Те са началото на четири вида енергии, които протичат през кръга на живота, както на отделния човек, така и в живота на човечеството, и в живота на живата природа.

Първата кардинална точка, пролетта, отговаря на детството, втората - лятото - на юношеството, а третата - есента - на зрялата възраст; четвъртата - зимата - на старостта. Тези посоки имат и свое мистично значение и могат да се разглеждат още от много страни, но всеки сам да размишлява нататък.

В следващите глави ще разгледам 12-те малки пророци, които според Учителя отговарят на 12-те апостоли, докато четирите главни пророци отговарят на четирите евангелисти.